Рязък скок на престъпленията, свързани с домашно насилие – защо осъдените са малко?
Рязък скок на престъпленията, свързани с домашно насилие. Това се забелязва и в последната седмица, когато разследващите в Пловдив арестуваха четирима мъже само за 4 дни. И се случва в дните, в които Софийският градски съд даде ход на делото за убийството на Евгения Владимирова. Тя беше открита миналата есен в куфар край водоем до Перник, обвиняем за престъплението е съпругът ѝ.
С точност трудно, но можем да го определим като бедствие. Само в София през тази година са започнали над 260 разследвания. А в страната са издадени над 3000 съдебни заповеди за защита през първите 10 месеца. През последната седмица само в София и Пловдив има 7 задържани по обвинение за домашно насилие, които съдът остави в ареста.
Много разследвания, но малко осъдени – защо?
До краен резултат трудно се стига. Причината най-често е емоционалната зависимост на жертвата от насилника. Подават сигнали след години тормоз и то обикновено в момент на афект след поредния побой или попаднали в болница заради тежки травми. По-късно, обаче самите жертви променят показанията си и дори да се стигне до съд, най-често в съдебна зала започват да „забравят“ точно какво се е случило, дори твърдят, че са се наранили след случаен инцидент. Срещнахме се с една жена, която е в процес на развод. Има две деца и твърди, че още по време на първата бременност е била малтретирана от съпруга си, но започва да търси помощ близо 5 години по-късно, когато по думите ѝ, без нейно съгласие, доскорошният семеен партньор ѝ отнел децата. В нейния разказ има думи за насилие и тормоз.
Според разказа на Калинка историята прилича на много други. Запознала се със своя бъдещ съпруг в края на 2016-а, любовта пламнала бързо, след няколко месеца дошла и първата бременност, а с нея и първите проблеми.
БНТ: Той посягал ли ви е физически?
Калинка Георгиева: „Да, множество пъти“.
БНТ: Кога?
Калинка Георгиева: „Докато съм била бременна. След това като се родиха децата. Аз съм подавала и друг път сигнали към 112“.
Калинка твърди, че в основата на разрива са множество кредити и свързаните с тях финансови проблеми. А „хоум офис“ живота допълнително усложнил ситуацията.
Калинка Георгиева: „Аз съм мъжът вкъщи. Аз съм човекът, който се грижи за домакинството, човекът, който се грижи за доходите и човекът, който се грижи за това ние да имаме покрив над главата си“.
Така се стигнало до тоталния разрив през пролетта и молбата за развод през лятото. Калинка твърди, че това провокирало насилственото отнемане на децата ѝ.
Калинка Георгиева: „Последният случай, в който аз съм ги видяла всъщност е на 6 октомври сутринта, като аз ги заведох на детска и след това аз нямам никаква представа какво се е случило, къде са отишли децата, кой се грижи за тях и нямам информация защо не посещават детска градина“.
Калинка подала жалба в полицията, като твърди, че при опит да види децата си е била и физически нападната от баща им.
Адриана Катранкьова, полицейски инспектор в 8-мо РПУ-СДВР: „Преписката е изпратена в СРП. Образувано е досъдебно производство, като преписката е върната на разследващ полицай за последващи действия“.
Иван Стефанов, зам.-районен прокурор на София: „Разпитани са 6-ма свидетели, назначена е изключително важна за неговото развитие Съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор на въпросите какви са телесните увреждания, които е получила пострадалата, респективно и техния механизъм“.
Адриана Катранкьова, полицейски инспектор в 8-мо РПУ-СДВР: „На 13 октомври в 8 районно от СРС е получена заповед за незабавна защита, която е връчена в законния срок, а именно на 13.10 на лицето, срещу което е издадена“.
Заповедта е за въздържане от домашно насилие, а Калинка твърди, че след издаването ѝ агресията срещу нея се преместила от дома на обществени места. Факти, за които разследващите сега трябва да събират нови доказателства. В повечето случаи обаче разплитането на подобни казуси започва да буксува още преди да стигнат до съда.
Иван Стефанов, зам.-районен прокурор на София: „Основният проблем е липсата на дългосрочно съдействие от страна на пострадалите. Поради простата причина, че традиционно това са хора, които живеят заедно на семейни начала и респективно динамичността на техните отношения води до това, че често след като жертвата на насилие заживее обратно със своя насилник, настъпва така наречената прошка“.
БНТ: Защо толкова време вие сте търпяла всичко това?
Калинка Георгиева: „Ми, това е много хубав въпрос. Основното е, че човек се надява нещата да се променят и че двете му деца ще израснат в нормална семейна среда. И съответно, че ги учим на християнските ценности – да прощаваме“.
Дали в този случай ще се съберат доказателства за домашно насилие и думите на Калинка ще бъдат потвърдени ли не, предстои да се разбере. Често, обаче дори при внесен обвинителен акт в съдебна зала жертвите на насилие сменят позицията си.
Иван Стефанов, зам.-районен прокурор на София: „Или отказват да дават показания, замаскирани от липсата на спомен, или твърденията за съвсем различни обстоятелства, при които са настъпили уврежданията – падане по стълби, нараняване при къпане и най-различни импровизации в съдебна фаза“.
Така домашното насилие в повечето случаи остава ненаказано, докато се стигне до крайности и отнемането на живот.
Защо и полицията, и прокуратурата се оказват безпомощни?
На първо място трябва промяна в закона. Т.е. полицията да може да действа без да чака т.н. системност на сигналите. На второ място, свидетелите – приятели и роднини на жертвите не трябва да мълчат, а да говорят когато са призовани. До това се стига когато жертвите започнат да променят показанията си и разследващите от полицията и прокуратурата започнат да издирват свидетели, които да говорят вместо пострадалите. Тук трябва, обаче да отбележим и друго – има случаи, в които разказите за домашно насилие са преувеличени и манипулирани, за да се постигнат други цели.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте