към оригиналната статия

Разследването на взрива срещу Гешев е опорочено от самото начало

Mediapool 12 май 2023 1

Андрей Янкулов е адвокат, старши правен експерт в организацията „Антикорупционен фонд“. Бил е прокурор в районната и градската прокуратура на София. Бил е зам.-министър на правосъдието и зам.-министър на МВР. Беше номиниран за вътрешен министър в състава на правителството, предложено от „Продължаваме промяната-Демократична България“

Г-н Янкулов, с оглед последните събития смятате ли, че е в ход опит за сваляне на главния прокурор от поста му?

Това е едно възможно обяснение на събитията, но все пак е въпрос на спекулация. Т.е. на база на външното проявление на нещата, които се случват, това е възможен сценарий. Но не е задължително да е това. Съвсем спокойно може да се касае за мимолетен конфликт между Иван Гешев и Борислав Сарафов, тъй като Сарафов се е почувствал принизен от събитията, които се развиха около неговото име и публичните критики, които бяха отправени персонално към него и с това да се опитва да излезе от ситуация.

Друго възможно обяснение може да е точно обратното – ако действително има по-сериозен конфликт между двамата, този, който ще бъде отстранен, да не бъде Гешев, а Сарафов. И той чрез тези изявления също под някаква форма да се опитва да излезе от ситуацията или да си придаде някакъв опозиционен вид.

В смисъл – уволниха ме, защото съм опозиционер?

Например. Възможни са много обяснения. За мен е възможно и нищо да не излезе от цялата работа. Но ние трябва да идентифицираме външното проявление като важно, защото зам.-главен прокурор така да се изправи срещу своя началник и върховен ръководител в централизираната прокуратурата, това нещо не сме го виждали, поне публично. При последните трима главни прокурори ние не виждаме прояви на бунтарско поведение, така че като събитие това е достатъчно значимо.

Реакцията на политическите сили, мълчанието на голяма част от тях, какво ви говори?

Вероятно издава, че текат някакви задкулисни дейности, които не можем точно да идентифицираме. Все пак трябва да имаме предвид, че не е минало много време откакто се разви този конфликт между зам.-главния и главния прокурор.

Аз имах предвид по-скоро тяхната реакция на т.нар. атентат. Първо съчувстваха, после започнаха да се шокират, ГЕРБ най-вече.

Това трябва да се обясни и с информацията, която излизаше по отношение на атентата. Първоначалната картина, нарисувана именно от Сарафов и Ясен Тодоров, беше наистина много притеснителна. И двамата говореха за едва ли не със сигурност доказано покушение срещу живота на главния прокурор и семейството му, които са се разминали на косъм. За три килограма тротил, четири-пет метров огнен стълб. Много крещяща картина беше нарисувана. Когато започнаха да излизат снимки, когато се разбра, че всъщност по автомобила няма щети, когато се разбра, че семейството не е било с него, започна да се набива на очи противоречие между това, което беше говорено и обективните факти. И съвсем естествено и нормално е да започнат съмненията, че не е много сигурно, че се касае за опит за покушение.

За мен категорично е имало някакъв взрив на това място. Аз не споделям тезата, че това е инсценировка, ако категорично разбираме, че всичко е инсценирано, включително и местопроизшествието. За да се направи такава пълна инсценировка, би изисквало огромна организация на голям кръг хора, много трудно би било постигнато.

Т.е. вие казвате взрив е имало със сигурност?

Би означавало сериозна конспирация, за да се инсценира местопроизшествие. За мен е безспорно, че е имало взрив. Оттук насетне ключовият въпрос е какъв точно, какво е било взривното вещество като вид, като количество, каква е била насочеността на ударната вълна и възможно ли е било този взрив да предизвика животозастрашаващи последици. Сарафов и Тодоров дадоха недвусмислен отговор в самото начало – че това е опит за убийство, който не е успял поради щастливо стечение на обстоятелствата. Дали това е така, е въпрос на изясняване в хода на разследването. И той ще се изясни от заключенията на експертизите. Това е най-същественият въпрос, за да се даде точната квалификация за какво деяние става въпрос. Дали е опит за убийство, което може да бъде квалифицирано и като терористичен акт, защото той има допълнителни цели – всяване на страх и смут в населението. Естеството на деянието – дали то обективно е можело да причини смърт, е ключовият въпрос.

За мен е компрометирано разследването от самото началото, защото на този въпрос отговор бе даден, а няма на база на какво. Защото това не е покушение с автомат – някой да е стрелял по главния прокурор на влизане в Съдебната палата. Тогава е ясно. Но при едно такова местопроизшествие се вижда, че много трудно може да се говори само на база на външните поражения по терена.

Ако приемем, че стигаме до извода, че има негоден опит за убийство, тогава какво?

Хипотезите могат да са най-различни. Вече се изясни, че това е бил обичаен маршрут за главния прокурор, хора от района са знаели, че минава всеки ден. Някой, дори не съвсем на себе си, може да е направил нещо такова без кой знае какви задни мисли. Може да се касае и за конспирация, и за форма на инсценировка, т.е. да се представи за нещо много по-голямо от случилото се. Може да се касае и за опит за демонстрация от хора, които са били засегнати от главния прокурор. Всякакви варианти са възможни. Но на тези въпроси могат да отговорят разследващите, защото те имат пълния инструментариум.

Като си говорим за компрометиране на разследване, да засегнем темата с израелския експерт. За него се изговори много, но това, което е правил там, няма процесуална стойност, нали?

Никаква.

Т.е. неговите действия не биха могли да компрометират разследването?

Биха могли, защото самото му допускане на местопроизшествието е обстоятелство, което компрометира разследването. И начинът, по който се е случило. Сарафов твърди, че лицето е било доведено от Тодоров по разпореждане на главния прокурор. Такова разпореждане няма никаква законова основа. Ние много добре знаем от изказванията на самия главен прокурор, че той няма право да се намесва, той е административен ръководител на други административни ръководители.

Е, това е за пред публиката.

Говорим от законова гледна точка, той управлява прокуратурата методически и по конкретни разследвания няма право да се намесва. Неговият заместник твърди, че той се е намесил. Насетне това лице Х как длъжностните лица на място въобще го допускат, макар и по разпореждане на главния прокурор? Това са магистрати, които трябва да работят по закон и вътрешно убеждение, а не вследствие на телефонни обаждания. И при положение, че Сарафов казва – не знам неговата експертиза каква е, не ми е известно това лице, но въпреки това го допуска.

Този експерт няма процесуално качество, не попълва протоколи, не извършва замервания, но той изнася информация от това, което е заварил на главния прокурор. И той го заявява в интервю пред БНТ. Казва, че на израелския експерт има повече доверие, отколкото на вътрешния министър. Т.е. главният прокурор получава информация от израелския експерт и как той квалифицира нещата. Това е абсолютно недопустимо, защото главният прокурор е засегната страна. Как той ще получава информация, той е свидетел, той трябва да бъде третиран в процесуално качество на свидетел и пострадало лице. Има процесуален ред за получаване на информация от пострадало лице. А не той да разпорежда на някакви хора и те да му докладват и на база на заключенията на този израелски експерт, които никой не знае какъв е, тръгна, че това е бил животозастрашаващ взрив.

На тези данни за пряка намеса от страна на Гешев Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да реагира. Другото обстоятелство са твърденията на Сарафов за политическа ангажираност на прокуратурата. Не може ВСС да остане безмълвен, след като зам.-главен прокурор упреква главния, че е вкарал прокуратурата на политическия терен. В кой свят, в коя реалност ВСС може да остави това нещо без коментар?

В българската реалност ВСС чака главния прокурор да му каже какво да прави.

За съжаление фактическото положение е точно такова. И това показва огромните неудачи на системата на управление на съдебната власт, на ужасно силната позицията на главния прокурор във ВСС и най-вече в прокурорската колегия, където всички членове са бивши и бъдещи подчинени на главния прокурор. Виждаме тая колегия в такива моменти, че е излишен орган. Те мълчат.

Опитвам се да си представя – ако разследване, направено по този начин, един ден влезе в съда и един опитен адвокат се захване с него, на какво ще го направи.

Има много основания да се счита, че това е минирано от самото начало. Действията, които бяха публично заявени, присъствието на този израелски експерт. Аз съм убеден, че той не фигурира в протоколите.

Сарафов го потвърди, това му е спасителната теза – че доказателства не са пипани, а само е гледал.

Това не е спасителна, а уличаваща теза. Имаме лице, което е присъствало, но то не е вписано в документите. На още по-голямо основание това води до падане на протокола, защото е публично известно, че такива лица са щъкали там. По тая логика какво излиза? Че ако дойдат сто човека, утъпчат всичките следи и ние не ги впишем, ще кажем, че всичко е ок, защото те не са вписани? Това, че не е вписан е по-голям проблем. Така че всички тези обстоятелства водят до опорочаване на това разследване.

Има една такава теза, не знам доколко е състоятелна, че, първо, не може да има независимо разследване срещу главния прокурор и, второ, ако срещу него бъде извършено престъпление – също. Но и във втората хипотеза въпросът е „Кой да разследва?“ По силата на това не би ли следвало да няма обективно разследване и за всяко престъпление, извършено срещу полицай? Защото неговите колеги ще събират доказателствата. Или срещу който и да е прокурор.

Да, това показва, че проблемът, който бе идентифициран от ЕСПЧ с решението „Колеви“, е по-дълбок. Защото съдът говори за независимо разследване на престъпление, потенциално извършено от главния прокурор. Че не може да бъде осигурено в йерархичната система на прокуратурата и при малкото възможности за външен контрол върху това как взема тя решенията си. Това е есенцията. Много малко решения на прокурора в разследването подлежат на съдебен контрол. Той има абсолютна власт върху решението дали да обвини някого, за какво и кога. Тези проблеми ще доведат и до там, че когато главният прокурор е пострадал от престъпление, няма да има възможност за независимо разследване. Когато са засегнати други важни политически и икономически интереси, също. Очевидно е, че този прокурорски монопол върху обвинителната функция трябва да бъде преустановен.

Но когато говорите за отнемане на обвинителната функция, няма ли да има проблем с конституцията? Кой да обвинява, ако не прокурорът?

Този монопол може да има различни решения. Единият вариант е чрез съдебен контрол върху начина, по който се упражнява или когато не се упражнява обвинителната функция.

Да се обжалват прокурорските постановления, просто казано.

Да, но не само за отказ. Аз казвам, че трябва да бъде засилен съдебният контрол върху прокурорските произнасяния, които в момента не подлежат на никакъв външен контрол. Другият начин е даване на обвинителната функция на друг субект, когато прокурорът не иска да я упражнява. Това е т.нар. частно обвинение. Ние не сме узрели за частно обвинение и не трябва това нещо да го има, но можем да имаме повече възможности за служебен контрол. Понеже ме питате за конституцията, аз съм убеден, че се гледа на тези предложения като много радикални и екзотични. Със сигурност едни подобни разрешения в момента няма да намерят разбиране от Конституционния съд. Но това не означава, че ние трябва да кажем, че те не могат да бъдат направени. Тогава конституцията трябва да бъде изменена, за да постигнем този минимален стандарт на справедлива система на наказателно правосъдие.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Mediapool.bg