Проф. Янаки Стоилов: Ще е полезно да общувам с граждани, а не само да съм кабинетен съдия
Не виждам пречка да участвам в обсъждането на въпроса може ли правосъдният министър да иска отстраняванет на тримата големи. Но решението трябва да се вземе от останалите съдии, казва професорът по теория на правото, който в понеделник ще се закълне като конституционен съдия
И още акценти в интервюто:
Като един от авторите
на основния закон
на България съм
допълнително
мотивиран да го
тълкувам и защитавам
Винаги съм
бил обществено
ангажиран, зает с
много работа
и отговорности,
но винаги
съм отдавал
значение на
професиона-
лизма и
обективния
подход
ВСС трябва да промени
впечатлението за своята
самодостатъчност
по отношение
на съдебната власт
Могат да се
направят
организационни и
законови стъпки
за реформиране на
съдебната система
– Проф. Стоилов, вие ще бъдете конституционен съдия, когато Конституционният съд (КС) разглежда питането дали може правосъдният министър да иска откриване на процедура за отстраняване на тримата големи в съдебната система. Ще се оттеглите ли от делото?
– Искането за тълкуване е внесено от Министерския съвет, но е предизвикано от мое предложение като министър на правосъдието до ВСС.
В този случай съм част от сезиращия орган. От своя страна Законът за Конституционния съд не допуска въздържане от гласуване и основания за отвод на съдиите. Ситуацията се усложнява от това, че съставът на съда не е попълнен изцяло.
Не виждам пречка да участвам в обсъждането на въпроса, защото той е принципен, но все пак смятам, че с оглед на безпристрастност решението по него трябва да се вземе от останалите съдии.
– Всички политически партии говорят за съдебна реформа. Въпросът ми е много общ, но според вас какво трябва да включва съдебната реформа? Тя минава ли през промени в конституцията?
– В сегашното си качество не искам да обсъждам евентуални промени в конституцията. Освен това за мен промяната на основния закон е крайно средство, а не начална стъпка за подобряване на съдебната система.
Като министър на правосъдието се придържах към подход от „основата към върха“, като под връх имам предвид конституцията. Това означава, че могат да се направят редица организационни и законови стъпки, които да способстват за реформиране на съдебната система.
Такива стъпки са последователното прилагане на принципа за случайно разпределение на делата и преписките, своевременното им разглеждане и решаване, подобряване и ускоряване на конкурсните процедури и подбора на магистратите, изработването на съдебна карта, която едновременно да осигури достъпно и ефективно правосъдие, плавното преминаване към електронно правосъдие и т.н.
Трябва също да се обсъдят конструкцията и взаимодействието на ВСС с другите власти.
– Според вас колко години трябва да бъде мандатът на главния прокурор и къде е мястото на прокуратурата и на следствието – във или извън съдебната система?
– Това е голяма тема, която в световната, дори в европейската практика няма еднозначен отговор. Въпросът за продължителността на мандата на главния прокурор е само фрагмент от нея.
Според мен при нашите условия е за предпочитане прокуратурата да остане в съдебната власт. Иначе политическият натиск върху нея ще се усилва или тя ще играе самостоятелна политическа роля.
Що се отнася до следствието, още преди години се изпусна възможността то да се промени, а не да се обезсилва и парализира, както стана, и така да получи пълноценна роля, включително като контролира налаганите мерки на процесуална принуда в досъдебното производство.
– Като правосъден министър направихте предложение специализираният съд и специализираната прокуратура да бъдат закрити във вида, в който са в момента, но не и специализираното правосъдие, което да премине към апелативните райони. Вашето предложение не беше обсъдено при първото четене на промените в ЗСВ, които депутатите символично приеха в последния ден на 46-ото НС. Защо?
– Подходът, който предложихме, е балансиран – да не се губи постигнатото в хода на специализацията, но и да не се злоупотребява с нея от обвинението.
За разлика от Висшия съдебен съвет (ВСС) на основа на предоставена от специализираните съдилища и прокуратури информация Министерството на правосъдието изготви анализ на специализираното правосъдие. Той показва, че е необходимо да се стесни и прецизира обхватът на това правосъдие, като в неговата основа се поставят обективните признаци на деянието, а не извършителите.
У нас, за съжаление, не само в правната сфера махалото се движи в крайности и затова резултатите не са големи и устойчиви.
Тази тема вероятно ще се поднови в следващото Народно събрание. В предишното от представители на две-три парламентарни групи, които гласуваха за закриване на специализираните органи, получих уверения, че работят по предложения от нас вариант, ако се стигне до второ четене.
– Почти не пропуснахте заседание на Пленума на ВСС. Какви са впечатленията ви от кадровия орган като негов председателстващ близо половин година?
– С моето участие се опитах да направя по-динамична дейността на ВСС и по-активен диалога с Министерството на правосъдието. По този начин например решаващо повлиях за продължаване на обсъждането на темата за изработване на нова съдебна карта.
ВСС трябва да промени впечатлението за своята самодостатъчност по отношение на съдебната власт. В дейността си той не трябва да затъва в дребнави спорове. Най-трудно е да получи повече доверие от магистратите и гражданите, за което се изисква обективно и независимо решаване на важните и конфликтни въпроси.
Дейността на ВСС по закон е затлачена с множество решения по дребни финансови въпроси – за закупуване на копирни машини, климатици и прочее. По замисъл това е предимно кадрови орган на съдебната власт, който трябва да се занимава с основните проблеми на нейната организация и функциониране.
– Може ли членовете на ВСС да са и действащи магистрати, каквото предложение имаше, трябва ли да се намали парламентарната квота във ВСС?
– С вашия въпрос ме връщате към дискусията дали ВСС да е постоянно действащ орган, или не. Да припомня, че неговата работа започва от заседателната зала, която се намира до кабинета на министъра на правосъдието.
Пробвани са и двата варианта, което показва, че проблемите са по-дълбоки, а не само структурни. Не съм привърженик на съдебната аритметика и очакването, че с промяна на едната или другата квота проблемите ще се решат.
Много по-голям и положителен ще е ефектът, ако чрез парламентарната квота се избират юристи предимно извън магистратските среди, но имат поглед към съдебната власт. Това ще я направи по-открита и по-отговорна пред обществото.
– Смятате ли, че трябва да има индивидуална конституционна жалба или поне да се увеличи кръгът на институциите, които могат да сезират КС?
– В момента почти всички, които говорят за промени в конституцията, настояват за въвеждане на индивидуална жалба. Такова правомощие имат повечето конституционни съдилища в Европейския съюз. Трябва да отбележа, че с допълнения на нашата конституция се даде възможност на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет да сезират Конституционния съд с искания, които засягат правата на гражданите. Така последните получават косвен достъп до конституционното правосъдие.
Ако се отиде към пряка конституционна жалба, неизбежно ще се наложи филтър за допустимост, който едва ли ще е по-малък от този пред ВКС, а това неизбежно ще разочарова създаваните към момента очаквания. Друг проблем е, че в този си вид КС няма как да заседава в състави и да обработва много по-голям масив от дела с наличния състав от референти.
– Мандатът на конституционните съдии е 9 години, не е ли прекалено дълъг? Има ли нещо, което смятате, че трябва да се промени в институцията, в която отивате?
– Да, това е най-продължителният еднократен мандат, който предвижда конституцията. Не съм в този орган заради дългия мандат и не съм против този въпрос да се обсъжда, но ако трябва да се запази добрата идея за ротация на състава, мандатът няма как да е под 6 г. Нека да се знае, че в момента в Съда по правата на човека в Страсбург върви дискусия в обратната посока – мандатът да се увеличи от 9 на 12 години. Една от причините за това според мен е, че до такива високи позиции все по-често достигат юристи под 50 г.
Аз винаги съм бил обществено ангажиран, зает с много работа и отговорности, но винаги съм отдавал значение на професионализма и обективния подход.
В съда последните две качества са още по-необходими. Правомощията на КС са ясни, но всеки от конституционните съдии може да преценява как със своята дейност да допринася за утвърждаване на конституцията и на върховенството на правото.
Основната работа е по делата, но за мен би било полезно да комуникирам с представители на други юридически професии и техните организации, с граждани, които се интересуват от конституцията, от основните права и задължения, т.е. да не бъда само кабинетен съдия.
– Вие сте един от създателите на конституцията, но има ли текстове, които смятате, че трябва да бъдат променени?
– Смятам, че светът се намира на прага на дълбоки промени, които по-рано или по-късно ще доведат до значителни промени в действащите конституции. Това обаче е концептуален въпрос, който ме интересува от гледище на правната и политическата теория. Длъжността, която вече заемам, изисква да защитавам и тълкувам върховния закон на Република България. Като един от неговите автори съм допълнително мотивиран да правя това.
CV
l Роден е на 8 септември 1958 г. във Велико Търново
l През 1983 г. се дипломира като юрист
l От 1984 г. е асистент по теория на държавата и правото в ЮФ на СУ „Св. Кл. Охридски“, а след това старши и главен асистент по същата дисциплина
l Доцент от 2002 г. и професор по теория на правото от 2018 г.
l Избиран е за народен представител в няколко парламента, включително в VІІ велико народно събрание (1990-1991)
l Назначен е за служебен министър на правосъдието на 12 май 2021 г.
l С указ на президента от 29 октомври е назначен за конституционен съдия
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте