Вносителите на промените в Конституцията изпаднаха в лутане, в липса на предварителна яснота докъде стига общата им политическа воля и дали ще могат да защитят онова, което твърдят.

Това каза пред БНР проф. Пламен Панайотов, преподавател по наказателно право в Софийския университет и бивш вицепремиер, като изтъкна, че това е най-голямото му опасение, свързано с гледаните от парламента промени в основния закон на държавата.

„Онова, което твърдят – повече независимост за органите на съдебната власт и повече усещане за справедливост у гражданите – е основателно и е необходимо. Въпросът е, че като твърдиш това нещо, трябва да го докажеш със съответните политически действия, приемайки тъкмо такива изменения и допълнения в Конституцията, които съответстват на тези твърдения“, уточни той.

Според проф. Панайотов няма основание да сме особени оптимисти в посока повече справедливост:

„Досега се твърдеше, че имало възможност за нерегламентирано политическо влияние върху прокуратурата, основно осъществявано, според тези твърдения, от главния прокурор. Поради което прокуратурата е била използвана като бухалка за разрешаване на някои икономически спорове или на някои политически спорове. Сега, предвид обособяването на висшия прокурорски съвет, се предлага политическата квота да има превес по определение в нея. Т.е. кадруването по отношение на прокурорите да става през политическата квота – отношение 6:4″.

По думите му така мнозинството в парламента ще се въплъти в мнозинство във Висшия прокурорски съвет.

„Прави впечатление, че се обособява прокурорският съвет по начин, по който да няма единодействие с Висшия съдебен съвет, като се твърди, че ВСС ще се ползва с независимост, а прокурорският – с автономност и отчет. Не случайно тук е пропусната думата независимост“, коментира проф. Панайотов.

Интервюто на Людмила Железова с проф. Пламен Панайотов в предаването „Нещо повече“ можете да чуете от звуковия файл.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar