Още акценти от интервюто с бившия парламентарен шеф и преподавател по право:

Цацаров ми направи впечатление – колко дълбоко умен е и какви изключителни качества има

11 лева субсидия за партиите са много, но 1 лев е несериозно. Нека експерти да направят разчети и да помислят за падаща скала, защото за нашите условия е много опасно да се допусне финансиране от фирми – това е като „Ела, Вълчо, изяж ме“

Когато се въвежда нова материя в правото, каквато е за личния фалит, трябва време тя да се усвои, преди да влезе в сила

Веднага ще осигуря 2,5 млн. българи да поискат двойно увеличение на пенсиите или двойно да намалим данъците

Преди 1989 г. законите се правеха много грижливо, а сега – без професионализъм, с бързане и заради някакви хрумвания

– Проф. Герджиков, отправихте критики към подготвения от омбудсмана законопроект за личния фалит. Защо? България е в топ 5 по лоши кредити в ЕС, не е ли необходим подобен закон?

– Идеята за подобен закон е добра, има нужда от него и поздравявам Мая Манолова за нейното усилие да го изработи. Повечето европейски държави имат подобни закони. Не ми харесва обаче нещо, което поначало не ми харесва в начина на подготовка на нормативни актове у нас – прибързаността и липсата на достатъчен професионализъм. Това ще ме тормози вероятно докато съм жив. Но и в този проект забелязах неща, които не са достатъчно измислени и изпипани.

– Например?

– Не се прави разлика между две много важни понятия като „свръхзадълженост“ и „неплатежоспособност“ – те се правят в тюрлюгювеч, което показва липса на професионални качества у тези, които са го изготвили. Те имат идеи, като цяло добри, но без да са достатъчно дълбоко в материята. Аз нямам претенциите да съм най-добрият специалист в материята на частния фалит. Такъв у нас все още няма и не съм се занимавал специално. Но в този нормативен акт има основополагащи неща, които очевидно трябва да се разбират много в дълбочина, за да се използват.

И още нещо, което много ме подразни – на финала на закона пише, че влиза в сила от 1 януари 2020 г. Това показва изключително сбъркания подход. Първо, дотогава няма да има време да се изготви добър законопроект.

– Т.е. това, което Манолова предлага, трябва да бъде пренаписано?

– Трябва да бъде изчистено, прецизирано. Много неща не са както трябва. Има специалисти, които могат да бъдат полезни, за да се направи добър законопроект. Във Велико Търново има един добър юрист – Янка Тянкова, която има хабилитационен труд на тази тема. Нека я издирят – жената е проучвала как е решен този въпрос в Германия, Франция… Тя се е занимавала професионално в дълбочина с това. Има адвокати и съдии, които имат хубав поглед върху материята – да бъдат поканени, да се сформира работна група, да се направи след това обсъждане от специалисти.

Но нека приемем, че този проект е добър. И се приеме през есента. Не може такъв закон, който е нова правна реалност, да няма т.нар. vacatio legis – времето между приемането на закона и влизането му в сила.

– Защо е необходимо това?

– За да може нашата правораздавателна система да усвои тази материя. Тя е нова и тези, които ще прилагат закона, няма да са наясно.

Ето, ще ви дам пример, който давам и на студентите си. По едно и също време в средата на 1994 г. ние приехме четвърта част от закона за несъстоятелността на търговците, а германците приеха нова уредба на такава несъстоятелност, при положение че имаха вече такава. При нас влезе в сила веднага и цялата правораздавателна система изпадна в ступор, защото се създаде нова правна реалност. А германците, за които не е нова правна реалност, направиха vacatio legis до януари 1999 г. – 4,5 г. Хайде, да кажем, че това е прекалено. Но показва мислене в перспектива. Не така, както нашата система, която се гипсира и не може да реагира.

Както и търговският закон, когато влезе в сила, изведнъж съдебната система даде заето – съвсем ново, непознато право. Търговско право у нас не е имало от 1947 г. И изведнъж 1991 г. – съвършено нова правна реалност, която влиза в сила веднага. Това са несериозни неща, липса на професионализъм. Това дълбоко ме травмира.

– Не за първи път критикувате начина, по който се пишат законите у нас…

– Няма да се уморя да го казвам. Това е дълбокото ми професионално разбиране по тези въпроси. Затова да не се прибързва, когато се приемат нови и различни закони. Това е моят апел.

Освен това е важно да се намери баланс. Ето, ще дам пример с едно предложение, което от време на време избуява отново, когато се заговори за борбата срещу т.нар. вечни длъжници. Защото въпросът опира до това. Имаше едно абсурдно предложение да се въведе абсолютна давност от 10 г. След 10 г. никой нищо не дължи. Подобно предложение е катастрофално и показва пълно неразбиране на нашата правна действителност.

– Защо?

– Нашата обща погасителна давност е една от най-кратките в Европа – 5 г. Но има възможност тя да спира, да прекъсва. Когато се води съдебен процес, давност не тече. У нас съдебните процеси, за съжаление, траят с години. Не е изключено и повече от 10 г. Ако абсолютната давност е 10 г. – по време на процеса адвокати ще се разболяват, ще се мъчат да отлагат делата. И като изтече давността – айде, пито-платено. Това показва непознаване на основни неща в правото. Страх ме е да не се получи подобно нещо и тук. Така че, вместо да изпишем вежди, да извадим очи.

– Заявихте, че новият главен прокурор трябва да е като Цацаров и че той е находка. Какви са аргументите ви?

– Чудесно си давам сметка, че много хора не харесват Цацаров. Всъщност, колкото е по-високо човек в йерархията – политическа, служебна, толкова по-силни ветрове духат и толкова повече бива намразван. Няма високостоящ политик, когото поне половината народ да не го плюе. И Борисов е така, и Радев, и Цацаров, и Панов, и моя милост беше така. Моята приказка е: ако искаш поне половината български народ да те намрази, стани политик. На тази позиция Цацаров неминуемо събира врагове. Познавам го още като студент – беше ми направило впечатление колко дълбоко умен е. Изключителни качества има за юрист. И до днес смятам, че е един великолепен юрист.

– Не го четкате само защото е главен прокурор?

– Вече му изтича мандатът, така че няма закога да го четкам. Винаги съм го казвал: харесвал съм го и продължавам да го харесвам като капацитет.

– Кой е подходящ за негов наследник?

– Как мога да кажа кой е подходящ?! Аз съм далеч от тези среди… Гледам този зам.главен прокурор Гешев, който създава впечатление на активен и деен човек, но не знам нещата отвътре. Аз няма да бъда, това поне е сигурно.

– Правосъдният министър Данаил Кирилов ще пише нови правила за смяна и разследване на първите трима в съдебната система…

– Винаги се притеснявам, когато става дума за смяна на правила – дали новите няма да са по-лоши от старите. Това е система, която работи от десетилетия и не е дала сериозни дефекти. Това е моят поглед, може да не съм прав. Но съм консервативен и не обичам бързи и необмислени промени.

– И преди дни в парламента, докато се приемаше отчетът на ВАС, се заговори отново за войната, ако мога така да я нарека, на Лозан Панов с политиците. Как се отразява това на системата?

– Не много добре. Не трябва съдебната власт да се заиграва с политиката.

– Това ли прави Панов?

– Струва ми се, че да. Вероятно го тегли политиката. Политически е ангажиран повече, отколкото един висш магистрат би трябвало да си позволява.

– Грешка ли беше, че президентът инициира консултации за избора на нов главен прокурор? Отнесе критики за това.

– Не трябва да се смята за грешка опита на държавните мъже да говорят помежду си. Не може непрекъснато да ги подозираме в тайни и подмолни ходове и т.н. Съвършено нормално е председател на парламент, премиер, президент, ръководителите на върховни съдилища, главен прокурор и т. н. да се срещат и да говорят. Става дума да се управлява България. Разделението на властите не значи конфронтацията им една с друга. Нали всички искаме да стане по-добре.

– Но по принцип сме свидетели точно на обратното – конфронтацията между изпълнителната власт и президента вече е много силна, разривът е дълбок.

– Не обичам конфронтациите. Не може да няма противопоставяне, нормално е. Но е въпрос на мярка.

– Нека погледнем на тази война от друг ъгъл – президентът много често връща закони на управляващите, вече е рекордьор по вета. Правилно ли е това?

– Наистина са доста, но в огромния брой случаи президентът е прав. Защото се произвеждат некачествени закони.

Преди 10 ноември 1989 г. законите се правеха много, много по-грижливо. Да, обслужваха друга политическа система, не коментирам това. Но бивши министри са ми споделяли: „Когато ще внасяме законопроект, сме се изприщвали 30 пъти, защото бяхме привиквани в съвета от юристи към Държавния съвет“. Това беше консултативен законодателен съвет начело с проф. Живко Сталев, вътре Витали Таджер и други големи корифеи на българското право. И ми викат: „Беше изпитание за нас да защитаваме позиции, правеха ни на 5 стотинки“. Защото това бяха юристи, които наистина разбираха нещата. А и законите не се бързаха, а се приемаха много грижливо. Не че нямаше определени залитания, но като цяло се пишеха много грижливо. Един от най-добрите български закони е приет 1950 г. – Законът за задълженията и договорите. Но е правен от истински юристи, а не от политици и затова е великолепен.

Така че се иска истински професионализъм и да няма бързане. Това нещо ние го нямаме. Имаме някакви хрумвания и толкоз. Много закони се внасят от депутати, за да се избегнат съгласувателните процедури, вероятно лобистки интереси стоят в основата. Мислено-недомислено, правено-недоправено. Ами самият факт, че парламентът непрекъснато си променя сам законите – какво означава това? Че сам си пише слаба оценка. Минат – не минат няколко месеца, и се променя отново току-що приет закон. Несериозно е, това е самодейна държава. Искам експертизата и професионализмът да са водещи.

– Вие направихте някакъв опит със Съвета по законодателство към Народното събрание, който, между другото, ми направи впечатление, че продължава да съществува според сайта на парламента.

– Така ли, не знаех това. Но хората разбраха, че нас всъщност вече ни няма.

– Защо политиците днес не се вслушват в експертите?

– Защото експертите им пречат, не могат да си прокарват своите виждания.

– Как ще коментирате предложението на ГЕРБ за държавна субсидия от 1 лев за партиите? И това, че сега се даде заден, въпреки че вече има приет доклад за второ четене на комисия?

– Ето пример за това, което говорих по-рано – как се действа на принципа проба – грешка и има лутане от една крайност в друга. И се работи непрофесионално. Има ли сериозен разчет от финансисти и хора, които разбират от партии – колко е необходимо за издръжката на голяма, на средна и на по-малка партия? И на основата на тези разчети да се определи размерът на субсидията. 11 лева вероятно е висока субсидия и трябва да се намали. С лев, два, дори 4, не мога да кажа с колко. Но 1 лев?! 10 пъти да се намали, е хвърляне от едната в другата крайност и това не го разбирам.

– Все пак нали 2,5 милиона българи поискаха субсидия от 1 лев за партиите на референдума на Слави?

– Веднага ще осигуря 2,5 млн. българи да поискат с референдум двойно увеличение на пенсиите. Толкова горе-долу са пенсионерите. Или двойно да намалим данъците – пак ще се съберат толкова!

– Не трябва да се вслушваме в гласа на народа, така ли?

– Зависи какво се пита. Неслучайно в закона за референдумите има ограничения и въпроси, по които народът не може да се произнася. Защото този краен популизъм не води до добро. Например: Искате ли да се увеличат петорно заплатите и пенсиите? Естествено, че всички ще кажат „да“. И след 1 г. държавата ще фалира. Така че този популизъм не може да бъде водещ.

– Какво е разумното решение за партиите?

– Да се направят разчети и вероятно да се направи падаща скала – за еди-колко си хиляди гласа – толкова, за другите – друга сума. Въпросът е да се направят професионални изчисления, а не – дай да видим накъде духа вятърът.

– ДПС предлагат, ако субсидията ще е 1 лев, да няма такава – да е нула лева и да се въведе и американски тип отворено финансиране – с прозрачни дарения от партии и без таван за физическите лица?

– Видяла жабата, че подковават коня, и вдигнала крак. Американското общество е устроено съвършено различно от нашето, разликата е от небето до земята. Там има страшно много богати хора, милиардери. Тръмп, самият той като милиардер се опита да постави финансирането на партиите на друга основа. Защо да внасяме американския модел? Ние сме си в Европа. Тук повечето държави, ако не и всички в ЕС, са възприели модела с държавното субсидиране. Въпрос на разчети е колко да бъде то.

– Т.е. за вас е неприемливо да се допуска финансиране от фирми?

– За нашите условия това е много опасно. Ела, Вълчо, изяж ме. Едрият бизнес да почне да диктува правилата, така че той да се обогатява, колкото се може повече, за сметка на останалите. Опасността е, че олигархията ще се опитва да диктува законодателството. Това са неща, които за мен са непрофесионални.

– Вие бяхте във властта, когато се въведе държавното финансиране за партиите, а и по-късно, когато се закова сума. Защо избрахте 11 лева?

– Да, това беше по германския модел. Вероятно не сме улучили цифрата. Първо беше 12 лева, после я намалихме на 11. Вероятно това е високо и трябва да се намали, но 1 лев е несериозно.

– Заговорихте за пенсионери – сега, когато падна таванът за част от пенсиите, ще бъдете ли облагодетелстван?

– Аз съм над тавана, но не много над. Има и други, които са над тавана – и бивши председатели на парламенти, и бивши премиери. За президентите не говорим – те си имат отделен закон.

– Това, че пада таванът, добра стъпка ли е?

– Така трябва да бъде. Системата на НОИ навремето не е била добре направена, леко е пробита. Затова има таван. Но този, който толкова години е работил и си го е изработил, трябва да си получи пълната пенсия. Реже се, защото НОИ не разполага с финансов ресурс. Това е грешка от много години насам.

– Смятате, че за всички трябва да падне таванът на пенсиите?

– По принцип в недалечна перспектива трябва да се върви към отпадане на тавана. Трябва така да се правят разчетите, че да има достатъчно резерв за това.

Визитка

Роден на 19 март 1946 г. в София

Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Специализира във Виенския университет и в хамбургския институт „Макс Планк“

Професор по търговско право и преподавател в СУ

Председател на 39-ото НС (2001-2005). Депутат в 39-ото и 40-ото НС

Член на НДСВ

Носител на орден „Стара планина“

Премиер в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев

Председател на Съвета по законодателство към Народното събрание

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar