„И днес голямото объркване продължава. Аз съвсем не съм сигурен, че Народното събрание с решение би могло да въведе такъв мораториум, по простата причина, че правомощията на КЕВР идват от закон. Така че, ако те искаха да направят такова нещо, трябваше да ограничат техните правомощия със закон, а не с решение. Да не говорим, че те измениха днес едно решение, което изобщо не беше влязло в сила, тъй като не беше обнародвано. Така че от формална гледна точка проблемът продължава“.

С този коментар проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ, бивш министър на образованието, започна анализа си пред БНР на актуалната политическа обстановка в страната.

По думите му не налагането на мораториум на цените на тока, парното и водата е пътят, по който да бъдат подкрепени българските граждани:

„По-скоро трябваше да стане обратното. Цените да останат свободни, а хората да бъдат подкрепени със средства от бюджета. В момента една система, която уж щеше да е на пазарен принцип, ние я върнахме обратно в един коловоз. Последиците от това аз дори не мога да си ги представя“.

В предаването „Нещо повече“ проф. Вълчев коментира, че разграждането на модела „Борисов“ ще е трудно, но по-важно е каква е идеята с какво той да бъде заменен.

„Въпросът с КПКОНПИ е сложен. Във времето тя получи много правомощия и тя стана един много сериозен орган. Сега идеята каква е – едната възможност е въобще да се откажем от гражданската конфискация, втората – комисията да се раздели на две, но това нищо не променя, освен че ще можем да сменим председателя и членовете ѝ. Като се раздели на две и останат същите правомощия – -какво точно правим? Може би да прекратим делата на няколко човека. Това не е реформа. … Нека да видим какъв ще е законопроектът, но това е сериозен въпрос“, обясни той във връзка с обсъжданата идея на управляващите за реформа на КПКОНПИ.

„Смяната на главния прокурор не е реформа. Реформа е, ако видим какви са правомощията въобще на прокуратурата, в частност на главния прокурор, относно мерките за неотклонение, относно фигурата на ОПГ и т.н. Т.е. да се види в цялост наказателният процес и Законът за съдебната власт. Идеята, че като ще сменим Иван с Драган – това е реформа, според мен не е правилна. … Големият въпрос въобще не е кой ще разследва главния прокурор. Въпросът е по-скоро да се намери точното място на прокуратурата в рамките на наказателния процес, а на главния прокурор – в общия баланс на властите в една държава. Ако се направи нормална реформа, нас дори няма да ни интересува кой е главният прокурор. Това е истинската реформа. А не да снабдиш едно лице с несъразмерна власт и след това да видиш как при случай да можеш да го отстраниш. Това също е важно, но по-важно е другото“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar