Прокуратурата се втурна към финала на шоуто „Скрита камера“ в Брюксел
България премина от пасивна съпротива към активна имитация на борба с корупцията и престъпността
Чуете ли, че прокуратурата ви е погнала с европейска заповед за арест, усмихвайте се, за да изглеждате хубави на екран. Накрая тя ще ви каже: „Спокойно, това е само за предаването „Скрита камера“ в Брюксел“. Съгласете се, че е конфузно да мигате глупаво, ако се уплашите лъжливо, че ставате клиент на прокуратурата, а оттам и на съда, та чак до затвора. Такова нещо не предстои или е твърде малко вероятно поне в близко време.
Със сигурност обаче предстои друго. На 13 ноември Европейската комисия ще огласи поредния си доклад за България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), за който мнозина в София и Брюксел се надяват, че ще бъде последен. Има достатъчно сигнали, че на Еврокомисията й омръзна да пише едно и също, да отправя безплодни критики и препоръки и накрая да отнася срама, че е безсилна. Още в началото на мандата си нейният сегашен председател Жан-Клод Юнкер обяви без видими основания, че възнамерява да прекрати действието на МСП преди изтичането на пълномощията му през 2019 г. А в заключението на миналогодишния си доклад ЕК направо заяви накъде се е запътила: „Въпреки че Комисията все още не може да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен на настоящия етап, тя остава на мнение, че с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко време“. На дипломатически език това бе
вопъл към българските власти
да дадат някакво основание на Брюксел да се отърве от МСП. Вярно е, че те не са изпълнили нито един от шестте показателя, по които е наблюдавана от 11 години, но Комисията показа, че е склонна да си затвори очите и да се задоволи с изпълнението на някакви допълнителни „оставащи препоръки“. Те бяха формулирани като 17 точки в доклада на 25 януари 2017 г. Още тогава Брюксел даде да се разбере, че е склонен да прояви въображение, за да обяви, че България се е поправила. Как ви звучи тогавашната констатация: „България показа, че е започнала да постига трайни резултати по делата за организирана престъпност“? Трайният резултат е, че единственият отчитан досега в Брюксел осъден значителен бос на организирана престъпна група Митьо Очите продължава да привлича интереса на прокуратурата. На него му се падна и тази година историческата мисия да умие очите на България по срамния показател „Организирана престъпност“, който дори не фигурира в показателите на Румъния, която е наблюдавана в тандем с нея. През последните седмици се наблюдава направо
ентусиазъм в работата на българската прокуратура,
представяла се досега доста семпло пред наблюдателите в Брюксел. Тя се е амбицирала едва ли не да отсрами държавата по всички показатели от мониторинга. Искате организирани престъпници? Ето ви Митьо Очите, но с добавка – всеки осветен богаташ заедно с жената и детето си, които стават ОПГ (организирана престъпна група). Искате олигарси – ето ви Миню Стайков от Карнобат (семейно ОПГ), плюс семейството Ветко и Маринела Арабаджиеви (хотел „Маринела“) и като черешка отгоре Николай и Евгения Баневи. Всички са гонени с европейска заповед за арест, за да бъдат забелязани където трябва в Европа. Искате арестувани висши корумпета – ето ви шефа на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев заедно с антураж от 20 души. И той има европейска видимост, защото чрез гражданството е продавал и достъп до ЕС. Вярно е, че точно тия днес нямат голяма роля за България, но са полезни като жертви, с които управляващата клептокрация може сравнително безболезнено да се раздели. Всички, които са се облагодетелствали от криминалния преход и са решили, че могат да се оттеглят, за да консумират плодовете му самостоятелно, изпадат в голяма грешка. От хорото, на което са се хванали, няма пускане дори след настъпването на законна давност, гласувана от техните съучастници в парламента. България има
огромни резерви за отчитане на успехи пред Брюксел
Всеки ден може да подхвърля по нещо на неговия жертвеник, защото за три десетилетия опази всичките си големи разбойници. След първоначалното награбване на капитала те продължиха да източват държавата чрез нагласени обществени поръчки и да я лъжат с нейна протекция чрез данъчни измами, контрабанда и пране на пари. Онези, които в глутницата продължават да вият като вълци, са в относителна безопасност. Но другите просто могат да бъдат изядени или поне нахапани от останалите. Точно това наблюдаваме в момента. Вместо да бъдат отстрелвани като през 90-те години, минават на кастинг през прокуратурата, която решава с кого да се яви на шоуто в Брюксел. Интересът на държавата и Еврокомисията е взаимен, но и набелязаните изкупителни жертви не са за окайване. Много малко вероятно е някой от тях да влезе в затвора, защото първо трябва да се произнесе съдът, а той, както е доказвал многократно, не се придържа към румънския модел. Изключено е да събере зад решетките бивши министри колкото за цяло правителство въпреки наличния потенциал.
Впрочем и в Брюксел румънският модел вече не се радва на старата възхита, защото
Еврокомисията е настроена примирително
Както миналата година тя изтегли докладите си за двете държави с два месеца, за да не помрачи българското председателство на Съвета на ЕС (затова през 2017 г. докладите бяха два комплекта – през януари и ноември), така и сега ги изтегля, за да не смути румънското председателство, което започва на 1 януари 2019 г. Решението изглежда грижовно за София и Букурещ, но всъщност Еврокомисията се грижи най-много за себе си. Тъй като и двете държави за първи път стават ротационни председатели, комисията е наясно, че трябва сама да им върши основната работа. За да не се срамува от онези, от чието име представя резултатите си, тя е принудена да не фокусира вниманието върху техните недостатъци. Така МСП се оказва ненужна пречка, която всички играчи имат интерес да премахнат.
Не е ясно как точно Брюксел ще се отърве от механизма, но най-логично ще бъде да го замени с друг. Засега се очертават два варианта. Първо, да обяви, че отпускането на еврофондове е обвързано с върховенството на закона. Такава политическа декларация се чу при първоначалното обсъждане на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Практическото приложение на тази идея ще стане възможно след задействането на службата на европейския прокурор, което би трябвало да стане в началото на мандата на следващата Еврокомисия. Втората възможност е България и Румъния да бъдат пратени в групата на Полша и Унгария, срещу които вече е задействана начална процедура за евентуално приложение на чл. 7 от Договора за ЕС, т.е. за отнемане на правото им на глас в ръководните органи на съюза. Българските политици усещат накъде духа вятърът и затова тъй единодушно дават рамо на Варшава и Будапеща, като не крият, че го правят само защото чувстват заплаха и за себе си.
Свършва ерата на „големия български приятел“ в Брюксел Жан-Клод Юнкер и не се знае кой ще дойде след него. Още по-важно е, че политиците започнаха да отброяват и дните на Ангела Меркел в германското канцлерство. Досегашната политика на европейска търпимост към България заради партийна солидарност или заради харизмата на Бойко Борисов може лесно да отстъпи на по-твърдо отношение. Цацаров дори не подозира колко навреме се е размърдал. Онова, което на него му се струва само шоу, може да премине в безкраен сериал. Богатите също плачат – особено когато още по-богати започнат да им държат сметка, вместо да ги потупват по рамото.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте