След като БСП обвини главния прокурор Сотир Цацаров, че прикрива злоупотреби, свързани с изграждането на оградата по границата с Турция, в сряда от прокуратурата отговориха, че не могат да предоставят засечената от службите информация, тъй като e започнала разследване и докладите от проверката ще бъдат част от доказателствата в евентуален съдебен процес.

Поредният сюжет около оградата по границата с Турция се развива на фона на готвени законови промени, които ще дадат възможност за безконтролно наливане на още милиони левове в съоръжението, което вече струва около 200 млн. лв. или почти милион на един километър.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова и депутатът от БСП Елена Йончева, посветила се да разобличава нарушения и злоупотреби при изграждането на оградата, съобщиха в понеделник, че ДАНС е установила фрапиращи изводи за разхищения и нарушения при строителството на съоръжението и поискаха държавното обвинение да им предостави доклада.

От прокуратурата обаче вече официално са уведомили депутатите Елена Йончев и Крум Зарков, че това няма да се случи.

Строителството на оградата се превърна в един от най-големите инфраструктурни проекти и излезе близо 200 млн. лева. Фирмите изпълнители бяха избрани без обществени поръчки, а съмненията за злоупотреби витаят още от началото на градежа през 2013 г.

След като Нинова запита Цацаров защо не дава докладите и прикрива ли нещо, прокуратурата реши да представи по -детайлна информация за самото разследване.

Какво е свършила прокуратурата досега?

В прокуратурата още на 10 март миналата година е постъпил сигнал от бившия депутат Велизар Енчев (разделил се след скандал с коалицията „Патриотичен фронт“ на ВМРО и НФСБ), в който се твърди, че оградата се строи от фирми на „Патриотичен фронт“ и цените по договорите са многократно завишени.

Прокуратурата възлага на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) да провери възлагането и проектирането на проекта, а на ДАНС – твърденията за корупция на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Още тогава лидерът на НФСБ Валери Симеонов отхвърли всички съмнения около проекта и го нарече „Великата българска стена“.

(Виж сигнала на Велизар Енчев – тук)

През юни в прокуратурата постъпва нов сигнал. Този път от БСП, който също е включен в проверката.

През август проверките на ДАНС и АДФИ вече са готови и са изпратени на Специализираната прокуратура. Тя извършва допълнителна проверка, събира обяснения от много лица и на 19 декември м.г. образува досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер.

По делото е назначена и инженерно – техническа експертиза, която още не е готова.

По – рано този месец депутатите от БСП Елена Йончева и Крум Зарков са поискали от главния прокурор доклада на ДАНС и резултатите от проверката, но от прокуратурата отказват да им ги предоставят, тъй като „разгласяването на материалите от наказателното производство към настоящия момент сериозно би затруднило разследването и разкриването на обективната истина“.

Подготвя се ново безконтролно наливане на средства в оградата

Данаил Кирилов от ГЕРБ и Христиан Митев от „Обединени патриоти“ са внесли в парламента поправки в Закона за обществените поръчки, които ще дадат възможност оградата да бъде ремонтирана и поддържана без да се възлагат обществени поръчки.

Подобно изключение вече бе направено при избора на фирмите, които построиха съоръжението. То бе мотивирано със спешността на строителството на оградата, на която правителството възлага огромни надежди да спре евентуален миграционен натиск към България, какъвто от месеци наред липсва. Фирмите бяха избрани от областните управители на Ямбол, Хасково и Бургас.

След дълго забавяне и значително оскъпяване оградата вече е изцяло построена, но периодично излиза информация за пропаднали участъци, разкъсани мрежи и други повреди, които според управляващите се дължат най-вече на проливни дъждове и други подобни фактори.

Договорите с особени гаранции

От мотивите на вносителите става ясно, че с фирмите изпълнители са сключени договори, според които голяма част повредите, които се дължат на природни стихии и умишлени действия, са извън гаранцията.

С предлаганите промени изборът на фирмите, които ще поддържат съоръжението, отново ще става без обществени поръчки. Те отново се мотивират със спешността на ремонтите, въпреки че дори според представената в мотивите статистика, към момента няма засилен миграционен натиск.

През миналата година 8000 чужди граждани са опитали да преминат през границите на страната ни, а 700 от тях са задържани. Миграционният натиск е намалял с над 80% спрямо предишната година.

От мотивите на вносителите не става ясно как точно ще се контролира по какви критерии да бъдат избрани и какви договори да бъдат сключени с тях.

Около строителството на оградата имаше много съмнения за злоупотреби. Темата бе повдигната официално първо от президента Румен Радев. Той публично заяви, че „държавата плаща за два реда ограда по границата с Турция, а реално се строи само един“. Засега обаче няма доказателства за нарушения около проекта.

След това Елена Йончева започна периодично да представя данни и снимки за пропаднали участъци от оградата.

Как бе построена оградата?

Строителството, първоначално поверено на военното министерство, започна през 2013 г. при правителството на Пламен Орешарски. След това проектът за изграждане на оградата бе изготвен от МВР, а изпълнението му бе възложено на областните управители в трите области, граничещи с Турция.

По искане на правителството и с решение на парламента договорите бяха сключени без конкурс с мотива, че съоръжението трябва да се завърши бързо.

През юни миналата година прокуратурата съобщи, че е започнала проверка по сигнала на бившия депутат от „Патриотичния фронт“ Велизар Енчев за корупционна схема, свързана със строежа на съоръжението.

В същото време периодично възникват съмнения, че „Великата българска стена“ всъщност не е особено ефективна, тъй като трафикът на хора продължава благодарение на добрите контакти на каналджиите с българските власти – местни и централни, които би трябвало да възпрепятстват процеса. Случаите на заловени мигранти на българо-сръбската граница накараха Сърбия да поиска охрана на ФРОТЕКС по границата си с България, което вбеси София.

Валери Симеонов, който от май м.г. е вицепремиер, омаловажи темата като коментира, че не се интересува колко хора са хванати и отхвърли възможността да се строи ограда и на сръбската граница.

Спадът на мигрантския натиск се дължи основно на затварянето на т.нар. Балкански път към богатите страни от Западна и Северна Европа през миналата година. Бежанците и мигрантите масово не желаят да остават в България заради лошите условия на живот, а след като граничният контрол в цяла Европа бе затегнат, вече избягват да минават през страната и транзитно.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar