– Г-н Калпакчиев, според вас предложеният от правосъдния министър Данаил Кирилов механизъм за разследване на „тримата големи“ в съдебната власт ще позволи ли независимо разследване на главния прокурор?

– Целта на промените трябва да бъде създаване на ред, по който да се гарантира независимо наказателно преследване на главния прокурор, когато има данни за извършено от него престъпление, защото този проблем е поставен още през 2009 г. в решението на Съда в Страсбург по делото „Колеви срещу България“. Българската държава закъснява с повече от 10 години с изпълнението му. По силата на Европейската конвенцията за правата на човека България е задължена да го направи. През изминалата седмица представители на Съвета на Европа изразиха двукратно официална позиция, че представеният законопроект не постига изпълнение на мерките по решението.

– Ако тези промени не са панацея за недосегаемостта на главния прокурор, защо те се лансират от Данаил Кирилов?

– Това, което се предлага, всъщност ограничава възможностите за наказателно преследване на главния прокурор, тъй като предвижда то да се води от прокурори от Софийската градска или от Специализираната прокуратура след разрешение от Пленума на ВСС. В момента теоретично, макар че това никога не се е случвало на практика, наказателно преследване срещу главния прокурор може да се води от всеки един прокурор в държавата в зависимост от това какво е престъплението. Затова предложението на правосъдния министър съдържа логически противоречия от гледна точка на постигане на целта.

– Какво е решението тогава на проблема, който дефинирахте?

– Вариантите са няколко. На първо място промяна във функционалната структура на прокуратурата и йерархичната ѝ субординация. Необходимо е да се гарантира на всеки редови прокурор, който осъществява разследване по дела, включително и срещу главния прокурор, автономност. Той да разследва свободно, независимо и без заплахата, че вътрешното му убеждение по фактите ще бъде подменено от горестоящия прокурор. Такава възможност може да бъде създадена чрез промяна в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс. Такива идеи имаше през 2016 г., но те не бяха приети от законодателя. Другата възможност е, когато прокурор откаже да образува наказателно производство срещу главния прокурор, този отказ да подлежи на съдебен контрол. Това обаче трябва да е съпроводено с промяна в конституцията, за което се заговори през последните дни особено активно от съдиите във Върховния касационен съд. Според конституцията главният прокурор осъществява надзор над дейността на всички прокурори. Добре е да се промени този текст, защото въз основа на него се извежда възможността главният прокурор да отменя постановленията на всеки един прокурор. Друга промяна в конституцията трябва да предвиди възможност обвинение, по изключение, да се повдига и от друг орган освен от прокуратурата. Нашият национален интерес изисква да настояваме да има сериозна промяна в структурата и функциите на прокуратурата в България. Такава, каквато е тя в момента, създадена с конституцията от 1991 г., не успява да осъществява ефективна борба с престъпността, а позволява да бъде използвана за цели, различни от
обществения интерес и за решаване на конюнктурни икономически или политически задачи.

– Как приемате идеята прокуратурата да бъде преместена в изпълнителната власт?

– Не мисля, че е полезно решение. То често излиза на повърхността, когато се заговори за реформа в прокуратурата. Модели има най-различни. По мое убеждение най-подходящият за България е прокуратурата да бъде част от съдебната власт, но да бъде окончателно разделена от съда като начин на администриране. Пленумът като структура на Висшия съдебен съвет е напълно излишен и създава опасност за независимостта на съда. Важно е обаче да бъдат предвидени механизми за търсене на отговорност на главния прокурор. В момента в България се получава така, че на теория прокуратурата е независима, изпълнителната власт многократно декларира, че не се меси, но съществуват множество доказателства, че главните прокурори през последните 30 г. се избират задкулисно и тайно. Те се посочват от управляващата към определен момент политическа сила, която цели да си гарантира своеобразен имунитет от наказателно преследване.

– Зам. главният прокурор Иван Гешев заяви, че предстоящата надпревара за нов главен прокурор ще бъде кална и безскрупулна. Каква е вашата прогноза?

– Според мен начинът, по който до момента се развива процедурата, най-вероятно показва, че тя ще се случи както в предишните години. Ако ВСС искаше да покаже друг различен подход, трябваше да изготви подробен анализ за дейността на прокуратурата през изминалите 7 години. Аз като бивш член на ВСС настоявах за това и през 2012 г., но то не се прие. Анализът за дейността на прокуратурата ще позволи да се откроят дефицитите и слабостите в противодействието на престъпността – на какво се дължи нарастващият размер на обезщетенията по решения на Съда в Страсбург и по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди; защо се провалят разследванията срещу висшите представители на властта и др. Констатираните проблеми в дейността на прокуратурата могат да послужат за избистряне на профила на бъдещия главен прокурор, защото той трябва да има необходимите качества, за да ги разреши. Липсата на анализ и профил на длъжността ще направи избора за пореден път да изглежда произволен и ще създаде основателното впечатление, че е направен на друго място, а не във ВСС.

– Този път виждаме активност от страна на президента във връзка с избора на нов главен прокурор. Считате ли, че консултациите, които Румен Радев предизвика, са намеса в съдебната власт?

– Не смятам така. Президентът неслучайно инициира консултациите, защото той има роля в процедурата. Както и Конституционният съд е приел в свое решение отговорността на президента и ВСС е споделена. Държавният глава не е един формален издател на указ за назначаване, а трябва да извърши проверка дали процедурата във ВСС е протекла според закона. Дори нещо повече – дали направеният избор е убедителен. Полезно е, че президентът изрази готовност по време на консултациите за дискусия за реформа в прокуратурата.

– Правосъдният министър Данаил Кирилов беше категоричен, че няма да издигне кандидатура за нов главен прокурор, въпреки че има това право. Как си обяснявате това негово решение?

– В правовите държави са създадени механизми, чрез които отделните власти се контролират една друга. В този смисъл ролята на министъра на правосъдието да председателства Пленума на ВСС, да може да предлага кандидати за главен прокурор, има своята логика. С това може да се злоупотребява, но ако бъде използвано по предназначение, е полезно. Смятам, че ако министърът беше открил неформална процедура за номинации за главен прокурор, предложени му от академичните среди, прокурорската общност, дори и от граждански организации, щеше да превърне даденото му от закона правомощие в полезен инструмент.

– Очаквате ли при настоящите членове на прокурорската колегия процедурата по избор да се превърне в състезание с един кон, въпреки че те могат да издигнат максимум 3 кандидатури?

– За мен броят на кандидатите не е определящ. При предишната процедура за избор на нов главен прокурор имаше трима кандидати, като се появиха основателни съмнения, че някои от кандидатите са привидно въведени, за да имитират състезателност и демократичност. Доказателство за това беше, че колегите, които бяха предложили един от кандидатите, не гласуваха след това за него. По-важното е да има оценка по същество на качествата, както и да се проверят фактите, водещи до основателни съмнения в интегритета на кандидатите.

– Очакван ли беше за вас изходът от проверките на КПКОНПИ, която не откри конфликт на интереси в „Апартаментгейт“?

– Аз не разбрах всъщност какво е проверила КПКОНПИ. Каква информация е обобщила, какви проверки са извършени. В крайна сметка защо е взето заключението, че няма конфликт на интереси. За всеки непредубеден наблюдател остава впечатлението, че проверките са повърхностни и с предизвестен край.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar