Парламентът най-вероятно ще сложи краен срок, при това задължителен, на проверките за незаконно придобито имущество, които извършва Антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Промените за това вече са внесени за разглеждане от депутата от ДПС Хамид Хамид, според когото се очаква те да срещнат подкрепа на утрешното заседание на правната комисия от мнозинството както в звеното, така и след това и в парламентарна зала.

На заседанието ще бъдат разгледани промените в антикорупционния закон, които бяха внесени по спешност в парламента от депутата от ГЕРБ Данаил Кирилов след тълкувателното решение на ВКС, поискано от скандалния шеф на съда Лозан Панов. Решението на върховните съдии предизвика хаос, тъй като крие риск с него от конфискация на имуществото си да се разминат олигарси като Цветан Василев и Иво Прокопиев. Рискът се оказа реален, особено след като се стигна до прекратяването на дела за конфискация именно на база тълкувателното решение. За да се пресече опитът на Панов да пренапише закона с помощта на част от съдиите във ВКС, се

наложи да бъдат внесени незабавно законови поправки.

Те вече бяха приети на първо четене от депутатите в пленарната зала, но днес ще бъдат спешно прецизирани. Основно заради възникнали притеснения, че може да се стигне до налагане на нов статут на „вечен проверяван“.

По предложение на Хамид сроковете, в които Антикорупционната комисия ще трябва да приключва своите проверки, няма да са инструктивни, както бе прието на първо четене. Текстът беше записан по този начин най-вече заради бавещи се отговори от чужди държави по проверки, назначени от КПКОНПИ. „Това предложение обаче възбуди доста обструкции, защото сам по себе си този текст превръща проверките във вечни. Те могат да си текат произволно дълго време и фактически да няма срок за приключването им. Затова и на заседанието на комисията миналата седмица, и по време на дискусиите в зала казах, че ще внесем текстове, които да предвиждат сроковете да са преклузивни (бел.р.задължителни ), но в същото време ще ги увеличим, за да помогнем на КПКОНПИ да извършва проверките. Считаме, че

краен срок трябва да има и не трябва

да има вечно проверявани лица“, посочи Хамид.

Депутатът уточни, че в промените не е изрично записано преклузивен, но нямало и нужда, защото при изрично поставен срок съдът би трябвало да го тълкува като задължителен. „Но ако се наложи, ако има неясноти, на заседание на комисия ще предложа такъв запис, за да не дадем възможност за нови тълкувания на някого“, заяви той.

Друга промяна, която най-вероятно ще бъде направена още на днешното заседание на правната комисия към НС, ще бъде да се прецизира текстът, предвиждащ промените да влязат в сила със задна дата – от 23 януари 2018 г. Тогава влезе в сила и новият антикорупционен закон, с който беше създадена мегаантикорупционната комисия и беше отменен предният закон за гражданска конфискация. Любопитното е, че именно за отменения закон беше тълкувателното решение на ВКС. Проблемът обаче е, че пак по него са стартирани и най-големите дела за конфискация на имущество, което пък затруднява настоящата работа на комисията и заплашва с риск от прекратяване 300 дела. Именно затова се предвиждаше промените да влязат в сила със задна дата, но според Хамид това може да се направи и без да се записва изрично ретроактивно действие. „Мисля, че ще стане спор и на второ четене в комисия, и в зала, за ретроактивното действие. В същото време вторият параграф на същия текст казва, че заварените случаи не се довършват по досегашния ред, а по реда на тези изменения“, обясни депутатът, като посочи, че този текст е достатъчна гаранция, за да се елиминира опасността от спиране на вече стартирани производства по конфискация.

В началото на тази седмица бяха внесени и други промени в антикорупционния закон, които носят парафите на Хамид и шефа на правната комисия към НС Данаил Кирилов. Те предвиждат увеличаване на правомощията на КПКОНПИ, като в същото време облекчават комисията от проверка на имуществените декларации на общинските съветници, за да не бъде зарината с работа и по тях. Друг от текстовете пък беше свързан отново с възможността да се създаде статут на „вечен проверяван“, тъй като предвиждаше

при стартиране на проверката на КПКОНПИ да се спира 10-годишната давност

Хамид обаче бе категоричен, че тези изменения няма да бъдат разглеждани по спешност от парламента, а ще бъдат обсъдени от депутатите чак след като минат широк обществен дебат с правозащитни организации и представители на самата КПКОНПИ, за да стане ясно дали имат подкрепа в обществото. „Спешността на първите промени в закона беше наложена от тълкувателното решение, където съдът стигна малко по-далеч от това само да тълкува. Смятаме, че с него се промени самият закон и беше извършено тълкуване против мотивите, с които Народното събрание одобри текстовете“, поясни Хамид, като допълни, че общият му законопроект с Кирилов има по-технически характер и нищо не налага да бъде приет в бърз порядък.

Депутатът от ДПС Хамид Хамид:

Давността е гарант да няма безкрайно проверявани

– Г-н Хамид, защо се наложи да се внасят нови изменения в антикорупционния закон, докато още тече обсъждането на първите?

– Новият законопроект е по-скоро технически, но и доразвива някои правомощия на КПКОНПИ. Там има текстове, които Народното събрание пое ангажимент да изчисти. Например текстът за декларациите на общинските съветници. Големият спор е дали те са висши публични лица и има ли смисъл да бъдат проверявани от тази комисия или от съответните антикорупционни звена, които са към самите общински съвети. Мисля, че с този текст освобождаваме КПКОНПИ да се занимава с висшите публични длъжности, а не да бъде задръствана от проверка на декларациите на общинските съветници. Макар да съм подписал текстовете като вносител, има такива, които са дискусионни и ще трябва да бъдат обсъдени. Има някои текстове, с които няма как да се съгласим, макар че съм ги подписал като вносител. Именно затова ще направим сериозно публично обсъждане. Ще вземем мнението и на правозащитни организации, и на КПКОНПИ. Нищо чудно по време на това обсъждане, както и на дебатите в комисия, някои текстове да отпаднат, а други да бъдат видоизменени.

– В него фигурира и норма, спираща давността, докато текат проверките на КПКОНПИ. Тя ще бъде ли прецизирана?

– Да, тази норма трябва добре да се прецизира, защото по закон има абсолютна давност, след изтичането на която производството се погасява, независимо че има висящи проверки. Смисълът на давността все пак е, че мотивира самите проверяващи органи да работят бързо и качествено. Тя е гарант да няма вечно проверявани лица в безкраен период, защото знаете, че гражданите нямат задължение да пазят за по-голям срок своите документи, а те може и да бъдат загубени.

– В другия законопроект, който предстои утре да бъде обсъден в правната комисия, е записано, че прекратяването на наказателното производство срещу едно лице не е пречка да продължи гражданската конфискация на имущество на съответното лице. Това важи ли и за случаи, при които прокуратурата, веднъж повдигнала обвинение, въз основа на което е стартирала проверката на КПКОНПИ, след това сама го е прекратила?

– Да, но не случайно от определена фаза на досъдебното производство – при повдигане на обвинението, прекратяването става с определение на съда. Т.е. законодателят е предвидил такава хипотеза в законодателния процес. Мисля, че това е достатъчна форма на гаранция и тя е фиксирана от наказателния процес.

– Считате ли, че внесените от вас промени в законопроекта, който вече се обсъжда от парламента, ще срещнат подкрепа сред останалите парламентарни групи?
– Мисля, че борбата срещу корупцията е общ консенсус. Там няма групи, които биха се обявили против нея. По-скоро има групи, които виждат тази борба по по-различен начин и с други средства. Мисля, че текстовете ще бъдат подкрепени и с общи усилия и малко поправки и редакционни намеси законопроектът ще мине и на второ четене.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar