Предсрочните избори изглеждат (почти) неизбежни, а първата възможност е през септември
Поредни предсрочни парламентарни избори изглеждат все по-вероятни след свалянето на правителството на Кирил Петков, а най-ранната реалистична дата за това се очертава 25 септември, сочат неофициалните коментари от основните парламентарни сили. Според заявките до момента шансовете за нов кабинет в рамките на това Народно събрание са по-скоро теоретични и партийните централи вече смятат сроковете за изчерпването на конституционната процедура и обсъждат неофициално подходящите дати за свикване на вот.
Изчисленията показват, че ако процедурата бъде измината в обичайното темпо – без прекалено бързане, но и без излишно забавяне, този парламент вероятно ще отиде в историята в края на юли. Така ще има със сигурност време да приеме законопроекти, сочени като приоритетни – актуализацията на бюджета с помощи заради икономическата криза и законопроекти, от които зависи получаването на средства по европейския план за възстановяване и устойчивост. Това се очертава и срокът, в който кабинетът „Петков“ ще остане на власт, макар и в оставка, преди да бъде наследен от служебен.
По Конституция след вота на недоверие министър-председателят трябва да внесе оставката на правителството в Народното събрание. В Брюксел днес Кирил Петков заяви, че ще го направи в понеделник сутринта (27 юни). Според конституционалисти официален документ трябва да има, но не е необходимо оставката да се гласува, тъй като се приема, че с вота на недоверие Народното събрание практически отнема мандата за управление, който е дал на Министерския съвет при избирането му.
След това президентът е задължен да даде начало на нова конституционна процедура по излъчване на кабинет, която включва три опита в рамките на действащото Народно събрание. Първата стъпка е да свика консултации с парламентарните групи преди да връчи мандат за съставяне на ново правителство.
Какво ще прави „Продължаваме промяната“
Основният закон не определя срок кога да се свикат и колко време да продължат консултациите преди връчването на първия мандат, но според неофициална информация от президентството Румен Радев няма намерение да протака.
Първа право да сформира кабинет ще получи най-голямата по численост група – „Продължаваме промяната“, чийто кандидат за премиер ще има седем дни да предложи нов Министерски съвет. Заявките са, че партията със сигурност ще излъчи кабинет, а от коментари на Кирил Петков във вечерта на гласуването на вот на недоверие се разбра, че отново той ще е номинацията за министър-председател. Потвърди го и Асен Василев в интервю за „Дневник“, макар да не изключи напълно и други възможности.
Като алтернатива в кулоарите на парламента се споменава името на отстранения председател на Народното събрание Никола Минчев, но засега няма индикации то да е обсъждано сериозно. По информация на „Дневник“ възможността е споменавана на „Продължаваме промяната“ от коалиционните партньори, но е отхвърляна с обяснението, че Кирил Петков и Асен Василев са най-добрият тандем.
Съставянето на проектокабинет не би трябвало да отнеме време на управляващите, още повече, че пред „Дневник“ Асен Василев коментира, че партията възнамерява да предложи правителство в сходен на настоящия състав.Въпреки това вероятно „Продължаваме промяната“ няма да бърза да върне изпълнен мандата, за да си даде време за преговори и осигуряване на недостигащите поне шест гласа, които ще са нужни за избиране на правителство, ако новосформираното мнозинство на „Има такъв народ“, ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ се мобилизира като на вота на недоверие.
Премиерът в оставка продължава да поддържа тезата, че ще даде „още един шанс на отделни депутати дали искат да променят мнението си“, като най-вече залага на представители на „Има такъв народ“. Това е единствения вариант за Петков, който вече многократно декларира, че не иска взаимодействие с четирите формации, които гласуваха срещу него.
Призивите на бившия премиер Бойко Борисов партиите да си гледат програмите и да стъпят на евроатлантическите си сходства в търсене на общи приоритети, беше отхвърлен с ироничната реплика, че ако Борисов отиде на топъл остров, в ГЕРБ вероятно ще се намерят свестни хора за съвместна работа.
Кирил Петков,
премиер в оставка
Въпреки това Кирил Петков даде да се разбере, че не залага много на това да намери подкрепа за ново правителство и смята предсрочните избори за „най-вероятни“.
Ходовете на президента
Като се имат предвид пътуванията и срещите на премиера и президента най-ранната възможна дата за консултациите преди първия мандат е 27 юни (понеделник), веднага след като оставката формално стане факт. В Конституцията не е определено дали разговорите трябва да са всички или само с някои партии, нито дали трябва да са поотделно или с всички наведнъж. Преценката за това е на президента.
Следващата възможност за разговори с парламентарните групи е след в началото на юли, тъй като от 28 до 30 юни Румен Радев да бъде на среща на НАТО в Мадрид.
Ако в първите десет дни на юли „Продължаваме промяната“ получи първия мандат и се потвърди, че няма да успее да осигури гласове за избирането му, президентът трябва да даде възможност за съставяне на кабинет на ГЕРБ, която е втората по големина група.
Срок за това също няма по Конституция, но и няма логика да бъде бавен. Първата причина за това е, че от партията на Бойко Борисов дадоха ясен отговор какво ще правят с мандата – ще го върнат неизпълнен. „Не е редно вторият да прави правителство, правителство трябва да прави първият“, обяви Томислав Дончев. При това положение ГЕРБ едва ли ще се възползва от срока от седем дни за предлагане на правителство.
Според конституционалиста доц. Наталия Киселова може да има и още един аргумент президентът да не бави даването на втория мандат:
Колкото повече време дава президентът на настоящия парламент, толкова повече новото мнозинство може да прокарва свои законопроекти.Така е възможно до около 17 юли президентът да трябва да връчи третия последен мандат за съставяне на правителство на избрана от него партия. Досега той два пъти го е давал на БСП. Макар и видимо отношенията между лидера Корнелия Нинова и Румен Радев да са изострени и допреди три дни той да твърдеше, че е рано да мисли на кого би връчил последния шанс за съставяне на правителство, има неформални сигнали от президентството, че държавният глава отново да го даде на социалистическата партия.доц. Наталия Киселова,
конституционалист
Причината е, че „това би бил най-държавническият подход“, смята представител на президентството, защото БСП има третата по численост парламентарна група, след ДПС, от които президентът иска публично да се разграничава. Корнелия Нинова коментира, че предсрочни избори са „най-тежкият и неприемлив вариант“, но хипотезите за ходове на БСП какво би направила, ако има последният шанс да избегне това, не се коментират дори неофициално.
Единствената публична заявка за готовност да получи третия мандат дойде от „Има такъв народ“ веднага след излизането им от управляващата коалиция. От партията отказаха коментари какво биха направили в такава хипотеза, но според напусналите депутати обсъжданият сценарий предвижда с мандата на „Има такъв народ“ да се състави експертен или програмен кабинет с министри от формацията и други публично известни експерти, и с парламентарната подкрепа на ГЕРБ и ДПС.
Защо може изборите да са най-рано на 25 септември
При последния опит мандатът се взима не от кандидат за премиер, а от парламентарна група. Тя няма срок да излъчи министър-председател, като аргументът е да се даде време за преговори между партиите. Веднъж посочен, кандидатът за премиер има седем дни да представи проектокабинет, се посочва в решение на Конституционния съд.
Поради много ниската вероятност и третият мандат да бъде реализиран, може да се окаже, че конституционната процедура ще бъде завършена до около 24 юли. Така ще трябва президентът да назначи служебно правителство, да разпусне 47-мото Народно събрание и да насрочи дата за нови избори, които по Конституция могат да са най-рано два месеца след края на парламента. Следователно, ако всички условни хипотези се потвърдят, първата възможна неделя за предсрочни избори е 25 септември.
Разбира се, при по-бързо преминаване през конституционната процедура, не е изключено изборите да са и седмица по-рано – на 18 септември, но това е по-малко вероятно, защото все пак това би означавало в по-голяма степен предизборната кампания да съвпадне с активния период на почивки.
От 15 септември пък учениците се връщат в училище и дотогава би трябвало по-голямата част от хората да са се прибрали от отпуски. Според политици неудобството на тази дата произтича от официалния празник 22 септември, който тази година се пада в четвъртък и вероятно мнозина ще вземат ден отпуск, за последен дълъг уикенд.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте