Българският хелзинкски комитет (БХК) изразява в нарочно писмо загриженост във връзка с наказателното преследване на 22-годишния студент, който на 15 ноември вечерта бе заловен да драска със спрей по Паметника на Съветската армия в София. Надписът е в подкрепа на бежанците и срещу посещението в България на ултранационалистическата френска политическа лидерка Марин льо Пен. Лидерката на френската крайна десница „Национален сбор“ дойде в София на следващия ден (на 16 ноември 2018 г.), за да подкрепи участието на „Воля“ на Веселин Марешки в изборите за Европейски парламент през 2019 г.

Надписът върху паметника гласеше: „Refugees welcome, Le Pen, go home“ („Бежанци, добре дошли, Льо Пен, върви си вкъщи“).

Правозащитниците отбелязват, че практиката на българските съдебни органи по наказване на подобни деяния е твърде противоречива: има извършители, които са наказани по наказателен ред; такива, на които е определено административно наказание в хода на наказателно производство; такива, на които са наложени наказания по Указа за борба с дребното хулиганство или по силата на други административно наказателни закони; както и такива, които са оправдани.

„БХК бе изненадан, че по случая е повдигнато обвинение за престъпление, за което е предвидено наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 325, ал. 2 от Наказателния кодекс, а именно – за хулиганство, което се отличава с „изключителен цинизъм или дързост“. Подобно сериозно обвинение е вероятно да се отрази на изхода от производството, дори ако то приключи със споразумение.“

БХК със съжаление констатира, че в този, както и в редица подобни случаи, българската прокуратура се проваля в установяването на подходящ за стандарта на едно демократично общество баланс между характера на деянието и тежестта на налаганата наказателна репресия. Това е видно както от тежкото обвинение, така и от ненужното задържане на извършителя за 72 часа при упражняване на едно от най-произволните правомощия, които българската прокуратура има в наказателния процес.

БХК също така обръща внимание на прилагания двоен стандарт при идентични случаи, а именно наличието на многобройни надписи с расистко и фашистко съдържание навсякъде в София, чиито автори органите на реда очевидно не могат или не искат да установят и накажат.

„Допълнителна тревога в случая буди и обстоятелството, че наказателното преследване идва след редица призиви от страна на Руската федерация за строги наказания за всякакви посегателства над този паметник. В отговор на това за опазване на паметника българските власти разходват значителни публични ресурси, включително като на паметника е назначена нарочна и постоянна охрана от служители на Министерство на вътрешните работи. Ето защо повдигане на такова сериозно обвинение в настоящия случай хвърля още една сянка на съмнение към обективността и независимостта във взетото от прокуратурата решение да повдигне обвинение по случая и какво точно да бъде то“, посочва още адвокат Качаунова.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar