Правната комисия в парламента прие на първо четене България да спре да дава гражданство срещу инвестиции – т.е. да спре да издава т.нар. „златни паспорти“. Проектът на правосъдното министерство за изменения в закона за българското гражданство беше внесен в началото на годината, като паралелно с него подобни изменения предложиха и от ДПС. Депутатите одобриха правителствения проект и отхвърлиха този на движението, който според заместник-председателя на парламента Ива Митева („Има такъв народ“) е бил по-добър.

През юни 2021 г. Европейската комисия изрази безпокойство от продължаващата в България законова възможност за придобиване на българско гражданство по натурализация в замяна на предварително определени плащания. Според ЕК по този начин страната ни налага на други държави членки задължението да признават за граждани на ЕС лицата, натурализирани на това основание, и да им предоставят всички права, произтичащи от този основен статут. За промени в законодателството и спиране на практиката със „златните паспорти“ заговори Янаки Стоилов още в първите дни от работата на служебния кабинет, а по-късно и Иван Демерджиев отстояваше същата позиция.

От ДПС бяха внесли и предложение парламентът да задължи ДАНС да направи проверка и на всички гражданства, които са дадени заради инвестиции, но тази идея не беше подкрепена. От движението се активизираха по темата, за да са в „синхрон с техните американски партньори“ (по думите на един от вносителите Йордан Цонев) и за да се спрат спекулациите, свързани с депутата Делян Пеевски. Той беше един от другите вносители.

На 2 юни т.г. САЩ санкционира Пеевски по закона „Магнитски“ заради корупция. В съобщението се посочва, че поставено лице в корупционните дейност на Пеевски е Илко Желязков, който тогава бе зам.-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. „Пеевски е използвал Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства в замяна на информация и лоялност от тяхна страна“, се казва в мотивите за санкцията по закона „Магнитски“.

Анализ на правосъдното министерство, с който в началото на година бяха мотивирани промените, е показал, че от създаването на разпоредбите на чл. 12а и 14а в Закона за българското гражданство през 2013 г. до измененията през 2021 г., лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на тези основания, са получили разрешение за постоянно пребиваване.

Според анализа това е станало заради направени вложения предимно в закупуване на държавни ценни книжа на стойност над един милион лева или са вложили сума над един милион лева в лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление, съответно са увеличили инвестицията при същите условия до два милиона лева.

Пред депутатите заместник-министърът на правосъдието Юлия Ковачева даде и още малко данни: от 2017 г.досега в правосъдното министерство са обработени 194 преписки, като само на 92 лица е дадено българско гражданство. На седем души то вече е отнето, а други шестима са в процедура по отнемане. В момента има 38 висящи преписки на кандидатстващи лица. По думите на Ковачева България, Кипър и Малта са държавите, в които има такива процедури.

„Този законопроект е навременен, даже трябваше да се случи по­- рано. Ние не решаваме целия проблем, защото процедурата, която е за гражданство за особени заслуги, често се използва вместо процедурата за гражданство заради инвестиции. Това е установено и от доклад на парламента, включително такова гражданство са получавали руски олигарси, приближени до Путин. Така че има дупка в закона, която трябва да се поправи“, коментира пък Атанас Славов от „Демократична България“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar