Трудно ли е да си председател на новата комисия, призвана да стисне за врата Корупцията, която в щастлива самозабрава танцува по високите етажи на властта? Пламен Георгиев знае, но не казва. Говори с охота обаче за текущите си задачи. За ареста на кметицата на „Младост“, за подкупа в колата й и записите със СРС, които я уличават. За битката, която води, в интерес на държавата, за богатството на банкера Цветан Василев в съда. За сигналите, които получава от жертви на продажници, окопали се в администрацията. Според Георгиев недоверието на хората в институциите у нас е голяма беда, по-голяма е от другата – че наказателните закони в България са грохнали от старост.

– Г-н Георгиев, колко сигнала за подкупни държавни служители получихте, откакто отвори врати новата антикорупционна комисия?
– В новата комисия се сляха пет по-стари органа: Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за конфликт на интереси, БОРКОР, Публичният регистър от Сметната палата и дирекцията по корупцията от ДАНС. Това се случи на 23 януари. Оттогава сме получили над 200 сигнала за корупционни деяния от граждани и организации. Приблизително толкова са и проверките, които ни възложи прокуратурата по сигнали, получени там или по текущи досъдебни производства срещу магистрати и лица от високите етажи на властта. Ние сме единственият орган, компетентен да проверява президента, вицепрезидента, министри, областни управители, кметове, председатели и членове на комисии, и други лица, изброени в чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.

– Наши читатели питат как да стигнат до вас, за да ви разкажат, че им искат рушвети за това-онова. По телефона ли да ви звънят?
– Има образец за подаване на сигнали на нашата интернет страница. Всеки гражданин може да го попълни, да ни го донесе в деловодството или да ни го прати по имейл или по пощата. Ние ще се срещнем с него, за да потвърди, че е подател на сигнала. Защото законът ни забранява да работим по анонимни сигнали. Същевременно ни задължава да пазим в тайна лицата, които ги подават. Всеки сигнал се завежда в секретен регистър и се отбелязва за какво се отнася, кой го е подал. Ако изтече информация, подателят би могъл да получи обезщетение по решение на съда.

– А що за хора са, които ви дават сигнали?
– Всякакви хора. За съжаление много от сигналите са негодни. Има непознаване на закона. Сигнализират ни за лица от администрацията, но не за тия около 2500 души от високите й етажи, които ние проверяваме. Или пишат: „Съседът има скъпа къща и кола, разберете как е забогатял“. Това са сигнали, които препращаме в икономическа полиция, ГДБОП или НАП.

– В „Труд“ пристигат много сигнали за обществени поръчки, които се дават нечестно на фирми с връзки във властта.
– И при нас има доста такива сигнали. Но не са малко и тези за чисти корупционни практики.

– За големци, които си искат рушвети ли?
– Да.

– Обаче вие нямате право да разследвате рушветчиите, нали така?
– Нямаме право да разследваме, да. Но имаме право да събираме достатъчно данни, за да може прокуратурата да образува дела за корупционни престъпления по високите етажи. С разрешение на съда използваме СРС, снемаме обяснения, изискваме документи и ги предоставяме на прокурорите като доказателства, годни за досъдебно производство. Такива доказателства се събират трудно, както знаете. Подкупът най-често е „щастливо“ престъпление, в което и даващият, и взимащият са доволни и мълчат за деянието.

– Много надежди се възлагат в тази връзка на вас. За да ги оправдаете, ви е нужно доверието на гражданите. Но недоверието е повече, май?
– Хората очакват много от нас. И ние почнахме ударно да даваме резултати, дори преди да се сформира комисията в пълен състав. Бедата е, че има недоверие към всички институции в държавата. Ако ние разполагаме с кредит на доверие, то е защото сме нов орган с добавена стойност от петте, които се сляха. Всеки разполагаше с база данни, но липсваше комуникация помежду ни, а сега сме едно цяло.

– И какво от това?
– Ще ви дам пример с кметицата на „Младост“. По случая получихме сигнал от бизнесмен, който имал разрешение за строеж: кметицата отказвала да уведоми за строителството съседите и му искала рушвет. Отработихме сигнала, отидохме в прокуратурата, образува се досъдебно производство и кметицата беше задържана в момента на предаване на подкупа. В това време забелязахме законодателен проблем. Да има човек всички разрешителни, но преди кметът да уведоми съседите, да не може да строи! Това е формален акт. Ето защо бившата БОРКОР, която сега е дирекция по превенция на корупцията в КПКОНПИ, се зае да разработи законодателни мерки за преодоляването му. Има варианти. Възможно е например, ако кметът не извърши уведомяването в седмичен срок, то да се счита за мълчалив отказ и строителят сам да уведоми съседите. В БОРКОР работят прекрасни експерти. Те и досега са писали добри доклади, но откъснати от практиката. Възложих им да разработят единен антикорупционен портал, през който всеки гражданин да подава сигнали, да предлага и решения даже и в реално време да има обратна комуникация. Имаме и друг проект – програми за антикорупционно обучение в училищата. Вярно, че резултатът ще се види след години, но от някъде трябва да се почне. Всички се нуждаем от превъзпитание. Един ученик примерно, носи скъп телефон и маркови дрехи, и е известно, че родителите му се занимават с незаконна дейност. Това никого не смущава, казва се: браво, успели са хората, имат стандарт. В скандинавските държави обществото ще се отдръпне от тях. Там, ако доктор си поиска да му се плати, на пациента първата му мисъл ще е да сигнализира. А ние сме свикнали, независимо, че сме здравно осигурени, да дадем на доктора пари. Не сме критични към корупцията.

– След ареста на кметицата Иванчева вие вероятно сте очаквали хората да ви кажат браво. Но получихте критики вместо това.
– Това ме изненада, честно казано. Толкова голям подкуп не е залавян, очаквах хората да кажат: новият орган за месец направи нещо, което 30 г. не е направено. Но недоверието в институциите надделява. Българинът смята, че правим ли нещо, значи имаме някаква скрита цел. И я търси дори, когато вижда, че арестуваме с подкуп кметица. Има 10 тома записи със СРС на разговори и срещи, потвърждаващи това, от което бизнесменът се оплака. Има и други бизнесмени, които казват, че са притискани за пари в общината. Въпреки това, тръгват теории на конспирацията: кметицата е задържана, понеже била зелена или друга на цвят, защо в центъра е задържана… Какви ли не спекулации! Сякаш ние договаряме къде се вземат пари и се дават!

– Иванчева беше задържана пред Спортната палата и държана дълго с белезници на булеварда. Хората я съжалиха, гледат – крехка жена. Нищо, че се възхищават на китайците, когато разстрелват корумпирани чиновници на площада.
– Нашата комисия няма отношение към задържането на Иванчева. Само прокуратурата може да задържа под стража. Поискахме и ние правомощие да задържаме за 24 часа – законодателят го е дал на полицаите, на митничарите, на ДАНС, но не и на нас. Ние сме единствената институция, която се бори с престъпността, но няма право да задържи престъпника, като го хване. Ако установим, че някой дава подкуп някому, трябва да се обадим на колеги да ги задържат. Абсурдно е това.

– „Със задържането проблеми няма“, каза премиерът по ваш адрес, а то значи, че ще се изпълни желанието ви. Но той каза също, че трябва по-бързо да броите парите, като арестувате корумпираните.
– Ние нямаме нищо общо и с това процесуално действие. То е пак законодателен проблем. При ареста на Иванчева прокуратурата трябваше да опише всяка банкнота със серийния й номер. Една цифра да сбърка, адвокатите ще атакуват протокола за изземването и ще ни лишат от основното доказателство – че парите са в колата, в която лицето е задържано. Държа да кажа, че нашите наказателни закони са заимствани от руските и не са актуални. Като бях зам.- министър на правосъдието, разработихме проект за нов НК. Но един от следващите министри го оттегли. Практиците скочиха срещу него. Обяснимо. На един прокурор или съдия с 30-годишен стаж, като му кажеш, че трябва да учи нов закон, той винаги ще възразява. С новия НК, ще каже, се губи цялата практика! Защо да се губи? Защото текстът за безстопанственост ще е в чл. 310, а не в 219?… Аз съм радетел на идеята да се преосмисли наказателната политика. В САЩ, ако някой има 10 присъди, те се сумират, може да го пратят в затвора и за 200 години. У нас, ако има 10 наказания, му се налага най-голямото, което може да се увеличи с една втора. Но това е вратичка, през която престъпниците се измъкват и вършат престъпления едно след друго, докато присъдата им влезе в сила! А поемните лица? – само в Русия и у нас го има това – няма да се доверим на полицая, ще се доверим на случайния минувач, който да удостовери дали независимият магистрат си върши работата!

– Проверявате ли вече имотите на Иванчева? Има ли повече, отколкото може да си купи със заплатата?
– За всяко лице с обвинение в такова престъпление получаваме уведомление и проверяваме имуществото му. Не мога да кажа за Иванчева нищо, преди проверката да приключи.

– До 8 юни 130 000 души от властта ще си кажат всичко в декларации – в какви конфликти на интереси са, какво притежават. Процедурата е позната, но в нея има новости, от които хората се смущават.
– Около 5000 души от високите етажи ще подадат декларации пред нас и ние ще ги проверяваме. Останалите ще декларират имущество и конфликти пред работодателите си – кметове, министри. За първа година декларациите са толкова подробни.

– Не са ли прекалено сложни? Трябва да се впишат в тях 40 факта от имуществото на декларатора, жена му и децата.
– Недоволни винаги ще има. Искаме да борим корупцията, но като почнем да я борим – защо така? Искаме прозрачност, но защо е толкова прозрачно? Да, никъде в Европа няма толкова подробни декларации. Те засягат и фактическото съжителство, защото вече много хора живеят без брак. Питат ни: как да разбера какво има жена ми? Ами ще научите, господа, щом е такава длъжността ви. Ще декларирате и чуждото имущество, което ползвате. По-рано карахте автомобила на някой познат, който струва 200 хиляди и не го декларирахте. А то се вижда, защо да не се провери? Ще се декларират и заплатите. Да, в тях корупция няма. Но всеки българин може да види кой по високите етажи колко взима и дали го е заслужил. Ще попитате може би: защо обикновената чиновничка в общината да си декларира заплатата? Ами защото мъжът й може да има бизнес за милиони – нека се освети! Има хора, които се притесняват да не станат обект на нездрав интерес. Но такъв е законът. Пък и декларациите едва ли са единственият източник за информация на изнудвачите.

– Много хора ще попълват декларации за пръв път и се боят, че ще сбъркат.
– Няма страшно. Законодателят е предвидил едномесечен срок за корекция на декларацията. Ако се пропусне, тогава тя се обявява за невярна.

– Около 1000 органа ще проверяват декларациите. Резултатите едва ли ще са еднакви. Може вие да видите конфликт на интереси там, където кметът дава поръчка на роднина за ремонт на площада. Но пък кметът ще каже: малък град сме, други строители няма.
– Не бива да се тълкува закона, като се изхожда от недобросъвестното му прилагане. Нашата комисия трябваше да е от 10 000 души, ако проверяваше всички декларации. А местните комисии какво щяха да правят? Ние сме централен орган, отговаряме на най-често задаваните въпроси, и по телефона, и на сайта даваме указания.

– А как върви съдебната битка, която водите за богатството на банкера Цветан Василев?
– Стигна под кривата круша. Защото българският съд направи до съда на ЕС запитване дали нашият закон за гражданската конфискация противоречи на европейското право.

– Става въпрос за делата срещу обвинени, но неосъдени, за които важи презумпцията за невинност. Евросъдът трябва да отговори дали българското законодателство в това отношение отговаря на правото на ЕС.
– Практиката показва, че ще чакаме този отговор 2 г. поне. А ние преди 2 г. внесохме иска за отнемане по делото „Василев“. Защо чак сега съдът реши да прави запитване? А и в него има некоректна информация. Твърди се, че нашият закон противоречи на евродиректива, която тогава не беше транспонирана. После бе транспонирана и се видя, че не касае гражданската конфискация, а конфискацията в наказателното право. Притеснява ме това, че невярната констатация на съда се базира на отговорите на адвокатите на Василев по исковата молба. Недоумявам как може да се направи такова запитване, като гражданската конфискация се прилага не само в България, а и във Великобритания, Словакия, Словения, Италия, Испания! Разговарях с посланици на тези държави. И те се изумиха от това. Еврокомисията ни хвали за гражданската конфискация в докладите. Как може ЕК да хвали нещо, което противоречи на европейското право? Губи ми се логиката. Аз ли греша?!

– Не се ядосвайте, ще дойде отговор от евросъда. Бърза работа нямате, би казал някой…
– Лесно е да се каже. След изумителното запитване всеки съдебен състав може да спре всяко от нашите дела. А по закона за гражданската конфискация те са близо 300 и с искове за милиарди. Интересно, че няколко месеца след като направи запитването до съда на ЕС, същият съдия гледа друго наше дело с иск за един милион и поиска от нас становище: трябва ли да се спре? Защо не го поиска и по делото „Василев“, където искът е за 2,2 милиарда? Излиза, че не ни питат, когато става дума за много пари и обратно. Това сочи пристрастност. Затова поискахме отвод на съда. Той не се отведе, каза, че е различен предметът на делата. Къде му е различното, освен в парите? Казусите са еднакви. Съдийски състави чакат сега решението на евросъда по стотици наши дела. А обществото иска бързи резултати. Можех да си замълча, ние личен интерес от конфискациите нямаме. Други органи получават бонуси от изработеното, ние нямаме такива права. Но аз съм длъжен да защитя обществения интерес. Лично за себе си искам след 6 години, като ми свърши мандатът, някой да каже – комисията в тоя мандат постигна добри резултати. Иначе мястото ми в прокуратурата се пази. Рано или късно ще се върна там. Но искам да се върна с вдигната глава.

Нашият гост

Пламен Георгиев е роден през 1976 г. в София. Завършил е право в СУ „Св. Кл.Охридски“ (1998). В кариерата е пораснал от столичен следовател до районен и градски прокурор на София, ръководител на екип във Върховната касационна прокуратура, зам.-шеф на спецпрокуратурата и зам.–министър на правосъдието (1998- 2013). Оглавява Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) в началото на 2013 г., а 5 години по-късно е избран от Народното събрание за председател на новата антикорупционна комисия (КПКОНПИ).

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar