Мерките срещу плагиатството и професорите и доцентите на „кило“ продължават да не са в дневния ред на парламента. Въпреки че зам. просветният министър Петър Николов прогнозира, че промените в закона за развитие на академичния състав ще бъдат факт до пролетта, това едва ли ще бъде възможно, имайки предвид, че проект за второ четене все още не е представен. Текстовете отлежават рекордно дълго – от юли миналата година, когато минаха на първо четене. От тогава до сега развитие по въпроса няма, въпреки че преди време от МОН съобщиха, че се работи по текстовете за второ четене.

Със законопроекта се въвеждат минимални национални критерии за заемане на академична длъжност, което трябва да сложи юзди на масовото производство на професори и доценти в някои университети с „либерални“ възгледи по въпроса. За първи път трябва да се регламентира и ред за установяване на плагиатство. Подобни промени обаче не за пръв път се сблъскват с отпор в парламента.

Междувременно проблемът става все по-остър. Наскоро от академичната общност на англицистите в България се обърнаха с писмо до просветния министър Красимир Вълчев. В него те апелираха за намесата на МОН по отношение на доц. Елисавета Бояджиева, ръководител на Катедрата по романистика и германистика от Югозападния университет – в момента тя участва в пореден конкурс за заемане на академична длъжност „професор“, въпреки че няколко пъти за нейните трудове е установявано плагиатство от журито, рецензирало работите й.

Преди това пък научната общност бе разбунена заради случая с ректора на Техническия университет – Варна, проф. Росен Василев. Въпреки че МОН препоръча защитата на докторската му дисертация да се отложи, защото е почти дословно преписана от чужди трудове, той не се съобрази с това и вече е доктор. От гилдията призоваха за всеобща осъдителна реакция към ректора, както и за спешни промени в закона за развитие на академичния състав, които обаче още не могат да видят бял свят. В момента законът позволява отнемането на академичната длъжност на лице, за което се установи, че трудовете му са „написани или създадени от другиго“, но няма разпоредби в случаите, в които плагиатът е точно ректорът. Липсва и разписана процедура за установяване на плагиатство.

Съюзът на учените излезе преди дни с 8 мерки за борба с плагиатството в свое становище, изпратено до парламентарната просветна комисия. Оттам апелират за пряка борба с проявите на плагиатство още на ниво студенти, като според тях трябва да се преосмислят критериите за оценка на научните работи и респективно на кариерното развитие. Те настояват за строги санкции като отнемане на звания, понижаване в длъжност, недопускане за определено време до конкурси, изключване от съответния орган или гилдия и т.н., включително и за членовете на журита, които поощряват плагиатството. Според тях разширяването на възможностите на определени университетски/гилдийни органи (например етични комисии) да могат да налагат наказания би било най-добрият начин за регулиране на проблемите вътре в системата. Въвеждането на арбитражна система, която да предотвратява обратната страна на явлението (оклеветяването) и създаването на национална етична комисия за наука, както и на контролен орган, който да наблюдава кариерното развитие, са част от другите искания.

СКРИТО-ПОКРИТО

От Съюза на учените посочват, че случаите на плагиатство у нас стават обичайно явление. „Превърнали се в затворени общности, отделните научни звена започват безконтролно да провеждат кадрова политика, често пряко подвластна на едноличното ръководство на декани, ректори или директори. Стига се до случаите, когато ректорското ръководство поощрява плагиатството или лице на тази длъжност пряко участва в подобна проява“, пишат учените. В писмото си те разобличават ред порочни практики у нас – модни поръчкови дисертации, нагласени журита, мнимо съавторство и използване на чуждо авторство (чрез принуда или доброволно, най-вече поради материална облага).

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar