Не, съдът в Страсбург не очаква от България да признае македонско малцинство
Какво стои зад серията осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека по делата, заведени от ОМО "Илинден"
„Аз лично съм много разтревожен съм от вкарването на ОМО „Илинден“ и „македонско малцинство“ в България в една политическа резолюция в Европейския парламент.“ Така преди десет дни премиерът Бойко Борисов легализира фалшивата новина, че приетата резолюция на Европейския парламент за върховенството на закона в България задължава страната ни да признае македонското малцинство в България.
Тя се роди с появата на проекта на резолюция и целеше да наложи внушението, че в Европейския парламент не се разглежда въпроса с корупцията, ограничаването на медийната свобода, човешките права и т.н., а иска да наложи еднополовите бракове и признаване на македонското малцинство. „Когато поискат резолюция, в нея върви пакет с Истанбулска конвенция, еднополови бракове, права на малцинствата и на циганите да си правят каквото си искат“, коментира и зам.-председателят на ВМРО и евродепутат Ангел Джамбазки.
В приетата от ЕП резолюция действително има пасаж, в който българското правителство е призовано „да засили сътрудничеството с международните и местните наблюдатели на правата на човека и да предприеме всички необходими мерки за ефективна защита на правата на малцинствата, по-специално правата на свобода на изразяване на мнение и свобода на сдружаване, включително чрез изпълнение на съответните решения на Европейския съд по правата на човека (в бележка под линия се посочват пет решения на ЕСПЧ, постановени срещу България от 2006 до 2018 г. по отказите за регистрация на ОМО „Илинден“ – бел. ред.), призовава българските органи и длъжностни лица да осъждат категорично всички актове на насилие и слово на омразата срещу малцинства.
Изпълнението на тези решения обаче по никакъв начин не означава признаване на македонското малцинство, а единствено гарантиране правото на сдружаване.
За какво точно е осъдена България и какво се очаква да направи?
Делата от групата ОМО „Илинден“ срещу България са за отказите на българските съдилища (Окръжен съд – Благоевград, и Софийски апелативен съд) да регистрират сдружението. Българските съдии приемат, че щом ОМО „Илинден“ твърди съществуване на „македонско малцинство“, това може да „застраши единството на нацията и конституционната забрана на сдружения, преследващи политически цели“, а пък ЕСПЧ приема, че подобен подход нарушава гарантираното от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи право на свободно сдружаване.
В края на септември Комитетът на министрите към Съвета на Европа (структурата, която следи за изпълнението на решението на ЕСПЧ) обсъди действията на българската държава по изпълнението на тези дела, а след това публикува съобщение, в което се казва: „Следва да се припомни, че властите вече са приели мерки за повишаване на осведомеността, за да преодолеят някои погрешни схващания и да пояснят, че съгласно българското законодателство регистрацията на сдружение не оказва влияние върху въпроса за съществуването или не на определено малцинство, нито за признаването му. В този контекст би било полезно да се изясни, че решенията на Европейския съд не пораждат задължение за признаване на група лица като малцинство, но и националният орган не може да откаже да регистрира сдружения на основание, че твърденията за съществуване на малцинство, направени от сдружение в неговия устав, са незаконни или противоконституционни.“
Още през 2013 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа призовава България да предприеме мерки като „уточни с компетентните съдилища, че съгласно българското законодателство регистрацията на едно сдружение не означава, че държавата или съдът одобряват твърденията, записани в устава на организацията или ги приемат за верни“.
Година по-късно българското правителство уведомява Комиета, че ще проведе активна кампания, за да разясни на съдиите, които имат отношение към регистърното производство, че правата, защитени от конвенцията, са индивидуални и тяхното упражняване е гарантирано на строго индивидуална основа. Ето защо няма как евентуалната регистрация на ОМО „Илинден“ да има какъвто и да било ефект върху правовия ред, въпроса за съществуването на едно или друго малцинство или признаването му.
След 2018 г., когато процесът по регистрация на неправителствените организации беше прехвърлен от съда към Агенцията по вписванията, ОМО „Илинден“ прави няколко опита да се регистрира, но заявленията са връщани поради процедурни нарушения. През 2019 г. Агенцията по вписванията регистрира „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“, в чийто устав е записано „защита на човешките права на македонците и други етически малцинства в България“. След сигнал от вицепремиера Красимир Каракачанов и ДАНС до тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров прокуратурата внася искане за разпускане на организацията, което е уважено през август от съда в Благоевград, който приема, че „по същество призивът към отстояване и защита на самоопределилите се като македонци лица, с визираните цели и средства за постигането им, са насочени както срещу единството на българската нация, така и срещу териториалната цялост на страната“.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте