– Г-жо Пашкунова, вярно ли е, че със стандартите за независимост на съдебната власт, които вие и други членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) изработихте, целите медиен комфорт за съдиите?

– Разбира се, че не е вярно. Стандартите, които изработихме, представляват обобщение на принципни положения, залегнали в доклади, анализи, становища и декларации на авторитетни европейски и международни институции. Те са с образователна стойност, инкорпорират правила за поведение с препоръчителен характер и съдържат насоки за дейности, регулиращи отношенията на органите на съдебната власт с представителите на изпълнителната и законодателната власт, медиите, страните и участниците в процеса, както и с останалата част от гражданското общество. Нашата идея беше да създадем възможност и условия те да работят спокойно при нормални условия. Това не означава, че ние имаме намерение да ограничим критиката срещу съдебната система, изразяването на несъгласие от действия на магистрати, свързани с правораздаването или с постановени от тях съдебни актове.

Не целим медиен комфорт, при който съдията да може да прави каквото си поиска, т.е. да нарушава закона, да не се подчинява на етични норми и никой да не може да го укорява. Стремежът ни е да предпазим съдиите от несъстоятелни нападки, от произволни

внушения за

некомпетентност,

за непочтеност,

за корупционни практики, които не се основават на факти. Ние уважаваме свободата на словото и медиите, които имат обществения дълг да информират. Отнасяме се и с респект към представителите на другите власти и същевременно носим отговорност за това, което ни е възложено от конституцията и закона като правомощия.

– Как обаче може да защитите съдиите от злонамерени атаки, така че това да не се сметне за цензура?

– В този стратегически документ за работа на ВСС и органите на съдебната власт ние сме посочили кои са критериите, при които се счита, че авторитетът на съдебната власт е накърнен. Това са актове, действия, изявления на публични личности, общественици, публикации, които засягат конституционно установения модел на функциониране, управление и финансиране на съдебната власт, както и регламентирания статут на магистрата.

Форма на неправомерна намеса са и оскърбителният език към магистратите, клеветите, преднамерени и голословни внушения за некомпетентност.

Въз основа на това сме набелязали комплекс от нормативни, образователни и организационни мерки. Става дума за промени в закони, в кодекса за етично поведение на магистратите, за набор от информационни програми за повишаване на правната грамотност на населението, както и изработване на кодекс за взаимодействие между медиите и органите на съдебната власт. Предвидили сме и създаването на консултативен орган с участието както на съдии, така и на представители на медии, които да обсъждат затрудненията на журналистите при отразяване на съдебни дела.

– На нож обаче се прие идеята ви за промени в Наказателния кодекс (НК), с които да се криминализират злонамерените атаки срещу магистрати.

– Да, включително имаше коментари, че ние искаме затвор за журналисти, които критикуват съда. Въобще не сме обсъждали санкции. Ние сме юристи и знаем, че естеството и тежестта на предвиденото наказание за определено престъпно деяние е важен фактор при преценка на пропорционалността и съответността на ограниченията спрямо свободата на словото. Това е една идея за промяна в НК, най-общо формулирана, която внимателно ще бъде обсъдена и задълбочено прецизирана, ако има политическа воля за криминализиране на „намесата в работата на съда“ като посегателство против правосъдието чрез конкретен престъпен състав.

Става дума за груба намеса, за силови и радикални атаки, за упражнен натиск по конкретно дело чрез клевета. Когато съдът разглежда едно дело и в рамките на процеса се правят публични изказвания, които очертават правилния изход от него, това неминуемо рефлектира върху свободата на формиране на вътрешното убеждение на съдията. Това е злонамерена атака. Нали разбирате колко е трудно един съдия да може да постанови съдебен акт въз основа на доказателствата и подчинявайки се на закона, когато има протест под прозорците на съдебната зала и когато се чуват скандирания:

„Смърт за

убиеца!“ или

„Съдията е

корумпиран“

Представете си, че обвинението е за най-тежкото престъпление, а доказателствата сочат, че е необходимо да се приложи институтът на неизбежната отбрана, който изключва обществената опасност на деянието. Съдиите също сме хора и когато доброто име, честта на един магистрат е поставена под съмнение, когато има заплахи, отправени към членове на семейството му, когато съдията е жертва на негативна кампания, няма как това да не рефлектира върху упражняването на правораздавателната дейност. Подобни прояви накърняват и компрометират независимостта на съдебната власт, препятстват способността на магистратите да изпълняват възложената им от конституцията и законите роля. Преекспонираха се някои от мерките, предложени в стандартите. Изведе се неправилно заключение, че искаме да превърнем съдиите в недосегаеми и желаем нови привилегии за тях. Към момента в НК има специална закрила за магистратите- квалифициран състав за убийство, за нанесена телесна повреда, за принуда, за обида и клевета. Целта ни е да бъде охранено правосъдието – основна ценност на всяка правова държава, и съдийското съсловие като негов гарант да се ползва с нужното доверие, за да изпълнява предоставените му функции, което безспорно е в полза на обществото.

– Във вашата практика като съдия изпитвали ли сте подобни усещания?

– Да, както голяма част от съдиите. И аз съм имала дела, от които е имало недоволни, засегнати. Полагала съм усилия да не се поддавам на публични внушения и обществен натиск. Това е без значение, другото е важно – да се разбере, че всеки може да критикува правораздавателната дейност, наказателната политика на съда, да изрази несъгласие с професионалната дейност на магистрат по конкретно дело или постановен съдебен акт.

– Ако задам въпрос на съдия: „Чува се, че няма да решите делото според доказателствата и закона, вярно ли е?“, това може ли да се сметне за оказване на влияние върху правосъдието?

– Как се чува и откъде? На мен лично ми се струва некоректен въпрос, защото, когато има някакво твърдение без доказателства, то трябва да е проверено чрез няколко източника. Но ако вие имате факти, че съдията се поддава на подобни влияния, това е полезно да бъде оповестено, защото може да доведе до отвеждане на съдията по делото и да се гарантира справедлив процес. Нека не се формират нагласи, че съдебната система работи във вреда и ущърб. Аз не казвам, че ние сме безупречни и не допускаме грешки, но съм убедена, че в голямата си част прокурорите и съдиите са почтени и спазват закона.

– Шефът на Съюза на съдиите Атанас Атанасов каза, че когато обидата и клеветата са били престъпление, преследвано от прокурор, имало репресия срещу журналисти.

– В минал период НК предвиждаше преследване по общия ред на обидата и клеветата по отношение на длъжности лица като престъпления против честта и достойнството. При отправяне на нецензурни думи или разпространяване на позорни обстоятелства спрямо магистрат, представител на изпълнителната или законодателната власт и наличие на достатъчно доказателства прокурорът беше длъжен да образува производство и да повдигне обвинение срещу извършителя. Законът беше променен и при съблюдаване на практиката на Европейския съд по правата на човека се прие, че това ще остане престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение. Публичните личности трябва да имат по-висок праг на търпимост, да са по-малко чувствителни към критики, негативно изразени мнения и коментари. Ние нямаме идеи да се връща старата уредба за този вид престъпления против личността. Що се отнася до възможности за злоупотреба със закона, водеща до недопустими репресии, необходимо е да се каже, че при създаването на една правна норма, законодателят изхожда от принципите за добросъвестност и професионализъм на компетентните органи, които я прилагат.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar