В условията на глобална пандемия и засилени мерки за социално дистанциране актуален става въпросът за неприсъствените решения в управлението на търговските дружества.

1. Търговският закон (ТЗ) предвижда, на първо място, възможност за приемане на такива решения от съдружниците в ООД. Съгласно чл. 139, ал. 2 ТЗ решенията на общото събрание могат да се вземат неприсъствено, ако всички съдружници са заявили писмено съгласието си за решението.

Неприсъствено решение може да се приеме във всеки момент и по всеки въпрос от компетентността на общото събрание на съдружниците, а не само в хипотеза на „сериозен, бърз и неотложен въпрос“, както неоснователно приема Върховният касационен съд (ВКС). Не може да се подкрепи и разбирането на ВКС, че такова решение може да се приемe, без да бъде необходимо дружественият договор на ООД да съдържа специално уредена процедура за това.

Възможност за неприсъствено решение е предоставена от закона, на второ място, при решенията на съветите на АД в чл. 238, ал. 3 ТЗ – уставът може да предвиди съветът да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.

Неприсъствените решения се приемат без свикване и провеждане на физическо заседание от членовете на съответния орган и при тях не се прилагат правилата за кворум и мнозинство, които са задължителни при присъственото заседание.

Различни хипотези могат да се квалифицират като неприсъствени решения. На първо място, възможно е всички съдружници, респективно членове на съветите, да присъстват едновременно на едно и също място и да приемат решение, ако всички са съгласни с него, макар и да не е проведена предварително процедурата по свикване на физическо заседание. На второ място, възможно е те да се намират физически на различни места, но да имат едновременен контакт помежду си посредством аудио или видео връзка и така приетото решение да се обективира в писмен документ, подписан след това от тях.

Най-сетне съдружниците, респ. членовете на съвета, може да нямат едновременен виртуален контакт помежду си (чрез аудио или видео връзка), а всеки от тях да изрази писмено съгласието си за решението в отделен документ или писменото решение да бъде подписано от тях последователно. Във всички тези случаи неприсъственото решение се счита за прието на датата, на която то е подписано от всички съдружници, респ. членове на съвета.

За приемане на неприсъствено решение съгласието на всички съдружници, респ. членове на съвета, е необходимо за решението по същество, а не само за използване на този начин за приемането му. Изискването за единодушие не може да бъде заместено в дружествения договор, устава или правилата за работа на съветите по чл. 241, ал. 5 ТЗ, чл. 242, ал. 3 ТЗ и чл. 244, ал. 2 ТЗ с изискване за определено мнозинство, например мнозинството, приложимо при приемане на съответното решение на присъствено заседание, защото изискването за съгласие от всички съдружници, респ. членове на съвета, е предназначено да компенсира липсата на възможност за колективно симултанно обсъждане на предложенията за решения, налична при физическите заседания.

Според по-новата практика на ВКС липсата на единодушие по чл. 139, ал. 2 ТЗ не води до нищожност на неприсъственото решение като липсващо (невзето) решение; при нарушаване на предвидената в чл. 139, ал. 2 ТЗ специална процедура, свързана с необходимото мнозинство и начина на гласуване при неприсъствените решения, те са отменими по исковия ред на чл. 74 ТЗ.

2. ТЗ не урежда възможност за приемане на неприсъствени решения от акционерите в АД. За тях се прилага общото правило по чл. 231, ал. 1 ТЗ, че общото събрание на акционерите не може да приема решения, засягащи въпроси, които не са били обявени в поканата за общото събрание съгласно чл. 223 ТЗ или включени в дневния ред по инициатива на акционери съгласно чл. 223а ТЗ. В чл. 231, ал. 1 ТЗ е предвидено, обаче, съществено изключение от това правило – може да се приеме решение по въпроси, които не са били обявени съобразно разпоредбите на чл. 223 и чл. 223а ТЗ, ако всички акционери присъстват или са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани.

Може уставът на АД да допусне приемане на неприсъствено решение със съгласието на всички акционери за решението по същество, защото такава уредба не би накърнила интересите им, а напротив – би им предоставила една допълнителна бърза възможност за приемане на решение при наличие на единодушие на акционерите без спазване на процедурата по свикване на присъствено заседание на общото събрание на акционерите.

Публичното дружество може да предвиди в своя устав и/или в поканата за свикване на общото събрание на акционерите възможност общото събрание на дружеството да се провежда чрез използване на електронни средства (предаване в реално време на общото събрание; двупосочни съобщения в реално време, позволяващи на акционерите да участват в обсъждането и вземането на решения в общото събрание от разстояние; механизъм за гласуване преди или по време на общото събрание, без да е необходимо упълномощаване на лице, което да участва лично на общото събрание) (чл. 115, ал. 9 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа).

Участието на акционерите в общото събрание на публичното дружество посредством използването на електронни средства се отчита при определяне на кворума, а гласуването се отбелязва в протокола от общото събрание. Към протокола от общото събрание се прилага и списък на лицата, упражнили правото си на глас в общото събрание чрез електронни средства, и на броя на притежаваните акции, който се заверява от председателя и секретаря на общото събрание (чл. 115, ал. 9 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа).

3. Подписване на неприсъствените решения с електронен подпис. Правната сила на квалифицирания електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО е равностойна на тази на саморъчния подпис (чл. 25, т. 2 от посочения регламент).

Ако неприсъственото решение е подписано с такъв електронен подпис, това е равнозначно на подписването му със саморъчен подпис. Без значение е в коя държава членка на ЕС е издаден квалифицираният електронен подпис (чл. 25, т. 3 от посочения регламент) и в дружествения договор, устава или правилата за работа на съветите по чл. 241, ал. 5 ТЗ, чл. 242, ал. 3 ТЗ и чл. 244, ал. 2 ТЗ не могат да се установят ограничения в това отношение или да се предвиди с какъв точно квалифициран електронен подпис трябва да се подпише неприсъственото решение.

Правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис (извън вече посочената хипотеза на квалифициран електронен подпис) е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните – чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В дружествения договор, устава или правилата за работа на съветите на АД по чл. 241, ал. 5 ТЗ, чл. 242, ал. 3 ТЗ и чл. 244, ал. 2 ТЗ може да се установи, че неприсъственото решение може да се подпише с електронен подпис или усъвършенстван електронен подпис, т.е. налице е предварително съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ на страните по неприсъственото решение.

Длъжностните лица по регистрация към Търговския регистър са компетентни да извършат само формална външна проверка на документите, които са приложени към заявленията за вписвания и заличавания на обстоятелства, респ. обявяване на актове, и при наличие на такова предварително съгласие те са длъжни да приемат, че неприсъственото решение е валидно подписано с електронен подпис, респ. усъвършенстван електронен подпис, което има правното значение на подписване със саморъчен подпис.

Използването на електронен подпис при неприсъствените решения не е допустимо в хипотезата, когато законът изисква за действителността на решението то да бъде с нотариална заверка на подписа и съдържанието, например решенията при ООД по чл. 137, ал. 4 ТЗ (виж чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЕДЕУУ във връзка с параграф 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗЕДЕУУ), както и в хипотезата, когато дружественият договор, уставът или правилата за работа на съветите по чл. 241, ал. 5 ТЗ, чл. 242, ал. 3 ТЗ и чл. 244, ал. 2 ТЗ въвеждат форма за неприсъствените решения, която е по-тежка от обикновената писмена форма.

4. В заключение, неприсъствените решения без съмнение са полезно удобство, което улеснява, облекчава и ускорява процеса по приемане на решения от органите на ООД и АД. За съжаление уредбата в ТЗ не допуска тази възможност при общото събрание на акционерите. Затова заслужава с изменение на ТЗ подходът, използван при публичните дружества, да се въведе и при непубличните АД, още повече че при тях прилагането му би било значително улеснено поради по дефиниция по-малкия брой на акционерите.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar