Неизбежно е. Пак ще се законодателства на коляно. Вдъхновено от улицата и с популистки цели. Този път обаче резултатът може да е особено опасен. Защото ще се стимулира саморазправата. Това ще бъде отговорът на управляващите на статистиката за слабата разкриваемост на престъпленията (около 45% по последни данни на МВР) и на стотиците осъдени, които не могат да бъдат открити, за да изтърпят наказанията си.

Поводът – в Пловдив лекар беше обвинен в убийството на човека, влязъл да краде в гаража му. ВМРО веднага яхна обществения гняв и спретна законодателно предложение. Омбудсманът Мая Манолова, друг любител на пиарските акции, заговори за противоречива съдебна практика по темата. Но всички съдии, с които „Сега“ разговаря, в това число и върховни, са на мнение, че

няма нужда от такива промени, че сегашната уредба е добра

Че по текста, макар и труден за прилагане, има трайна и непротиворечива съдебна практика, че няма как да се напише формула кога отбраната е неизбежна и за да преценят това, съдиите изследват много обстоятелства – като се започне от възрастта и здравословното състояние на нападателя и нападнатия и се стигне до психологическите им профили.

Главният прокурор Сотир Цацаров също се изказа скептично за този ремонт на НК и го свърза с политически дивиденти и го нарече „голям абсурд“. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов като никога се съгласи с главния прокурор. Показателна е и реакцията на Висшия съдебен съвет (ВСС), който отказа да прати свои представители в работната група, която ще готви промените. Кадровиците приеха, че такива промени не са нужни и не желаят с участието си да легитимират изменения, които се правят с „безкрайно лека ръка“.

Премиерът Борисов обаче не остана назад да яхне вълната. Той нареди на министрите на правосъдието и вътрешните работи Цецка Цачева и Валентин Радев да бъде изработена промяна в уредбата на института на неизбежната отбрана в Наказателния кодекс. По време на правителственото заседание в сряда Цачева се съгласи с шефа си, че законът има нужда от промяна. Между другото Цачева се спряга като един от бъдещите конституционни съдии, които този ноември ще попълнят четирите овакантяващи се места там. Така че нищо чудно да се окаже, че в момента изработва промяна в НК, която после ще трябва да защитава или отменя като конституционен съдия. Изненадващо и председателят на правната комисия в парламента и юридическо острие на ГЕРБ Даниел Кирилов се обяви против ремонт на уредбата на неизбежната отбрана.

Един тест – открийте разликите:

„Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище, както и когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем“.

„Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. нападението е от две и повече лица;

2. нападателят е въоръжен;

3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен

имот или стопански обект;

4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. нападението е извършено нощем;

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.“

Първият текст е предложението на ВМРО. Вторият е отмененият през 1997 г. от Конституционния съд (КС). Министерството на правосъдието тогава защитава разпоредбата с аргумента, че тя има важни превантивни функции в „условията на повишена криминална активност“. Главният прокурор Иван Татарчев и Висшият адвокатски съвет се обявяват против промяната. Твърдят, че с тези правила се стига до отказ от принципа за съразмерност на защитата и нападението и оттук до създаване на възможност за отблъскване чрез убийство на всяко нападение, независимо от реалната му интензивност и застрашения интерес.

След проверката в КС от текста отпадат точките 1, 2, 4 и 5. От т. 3 остава единствено хипотезата „е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище“. Като за отпадането и на този текст не достига само един глас.

В решението на КС по дело №13 от 1997 г. се казва, че

неизбежната отбрана не е право за неограничено засягане на нападателя

Личността и правата й продължават да са обект на законова защита и след като тя е предприела непосредствено противоправно нападение.

А за всички тези случаи всеки нападнат няма задължението да преценява каква сила да използва срещу нападателя си. „Тези разпоредби допускат и оправдават при определени условия убийството или опита за убийство, чието извършване надхвърля границите“ на неизбежната отбрана.

КС дава за пример как във формулировката „нападението е от две и повече лица“ попадат дори извършените от деца дребни кражби или причинени повреди на някакво имущество по време на игра. А за въоръжен нападател може да се говори и ако селскостопански работник, който обичайно носи нож заради работата си, открадне няколко ябълки от овощната градина. Или пък нападателят е полицай, който носи служебното си огнестрелно оръжие.

Като „нападение в моторно превозно средство“ може да се приеме и джебчийска кражба на неголяма сума, повреждането по непредпазливост на багажа на някой от пътуващите.

Ето и примери от съдебната практика:

Окръжният и апелативният съд в Бургас признават Петко Лисичков за виновен, че е извършил убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана и му дават 1 г. и половина условно и го осъждат да плати 40 хил. лв. обезщетение на гражданския ищец. Върховният съд обаче го оправдава – приема, че е превишил пределите на неизбежната отбрана, но го е направил в състояние на уплаха и смущение.

Калоян Стоянчов-Голямата Рижа е убит след спречкване на кръстовище.Стоянчов и негови приятели са в кола, която засича мотора на Лисичков. Всички спират и мъжете от колата се втурват срещу Лисичков, разказват съдебните решения. Той ги разпознава, знае, че имат лоша слава, а единият носи нож. Лисичков, който е бивша барета, първо вади палката си, но тя е избита от ръцете му и попада в един от нападателите. Лисичков пада на земята, но бързо се изправя. Вади законното си оръжие и стреля 4 пъти в Стоянчов.

Върховният съд намира, че в този казус няма неизбежна отбрана. Окръжният и апелативният съд приемат, че Лисичков е можел да избегне нападението по друг начин. Но не пишат как, разсъждава последната инстанция, – да се изтръгнат палката и ножът ли, да се простреля Стоянчов в неуязвимо за живота място ли, или да се стреля по него само веднъж, да се остави да бъде бит ли подсъдимият и едва тогава да отвърне на нападателя, дори с цената на умъртвяването му и т.н.

Посочват още, че долните инстанции са пренебрегнали експертизата, че Лисичков е бил в състояние на уплаха и смущение. „За него ситуацията е била безизходна, нападат го двама много едри и значително по-млади мъже, от един момент нататък първият е пред него в изправено положение с палка, вторият някъде около него с нож, и двамата – с експликирана вече жажда за смъртоносна разправа. Това е довело до объркване и дезориентиране на Лисичков, който отдавна вече не практикува специалните си умения в „бойна“ обстановка.“

Четвъртият изстрел е направил нападението и защитата несъответни

Друг случай, който не е медийно известен: Англичанин е осъден на първа инстанция от Районния съд във Видин за причиняване на средна телесна повреда на свой нападател. Чужденецът е признат за виновен, защото самият той получил лека телесна повреда при нападението. Инцидентът станал след спречкване в селската кръчма. Англичанинът си тръгнал заедно с приятелката си, а опонентът му го изненадал в гръб и започнал да го удря с дървена дръжка от метла. Двамата се сбили, паднали на колене един срещу друг. Тогава подсъдимият извадил джобно ножче и намушкал нападателя си.

Окръжният съд във Видин обаче приема, че подсъдимият е използвал джобния си нож като единствена възможност да се отърве от нападателя. „В това положение, когато върху него попадали удари с дървената дръжка, когато е чувал виковете на жената, с която живее, когато е бил ударен силно по главата, замаян и повален, той не е имал възможност да премисля и предприема друго адекватно действие за отпор на нападението освен това, което машинално е сторил с ножа, който напипал в джоба си“, пишат окръжните съдии. Върховният съд се съгласява с тях.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar