С всеки изминал ден 46-ото Народно събрание доказва отново и отново, че е напълно безполезно. Актуализацията на бюджета остана единствената смислена работа, която може да приключи за малкото му оставащо време на живот. Политическата нестабилност на институцията и липсата на елементарен консенсус между депутатите не позволява нищо повече. Всъщност, лабилността на парламента е толкова силна, че и без това сложните бюджетни промени, се превърнаха за него в мъчително тежко изпитание.

Законопроекти – безброй, готови закони – няма

Слабостите на събранието проличават особено силно по отношение на основната му функция – изработването на закони. От откриването на парламента на 21 юли досега (около 6 седмици) на сайта му се наброяват главозамайващите 76 законопроекта. По 16 предложения са внесли служебното правителство, ИБГНИ и „Демократична България“. БСП се е отчело с 12 законопроекта, а ГЕРБ-СДС и ИТН – с по 7 законодателни инициативи. Към това трябва да се добавят общият законопроект за второ четене по закона за защитените свидетели и промените в Закона за ДДС, внесени от няколко парламентарни групи.

Резултатът от това трескаво писане на проекти засега е повече от обезкуражаващ – само няколко одобрени ратификации на международни споразумения и нито един приет закон, засягащ многобройните вътрешни проблеми на страната. Това подсказва, че трупането на законодателни инициативи е по-скоро опит да бъдат впечатлени избирателите преди новите предсрочни избори, отколкото израз на желание да бъде променено нещо в държавата. Доказателство, че законодателната дейност не беше приоритет за депутатите, е фактът, че парламентарните комисии, които са неразделна част от законодателния процес, бяха сформирани цял месец след откриването на Народното събрание.

Всички в държавата са привикани на изслушване

Една от особеностите на предното 45-о Народно събрание беше, че в работата му преобладаваха изслушванията на длъжностни лица и граждани за наследството от управленията на ГЕРБ. В 46-ия парламент тази практика продължи и беше доведена до абсурд. В продължение на седмици пленарните заседания преминаваха единствено в многочасови и безплодни разговори между депутатите, служебните министри и разни висши чиновници. Самите парламентаристи явно усещаха, че се работи на празен ход – неведнъж от трибуната в залата се чуваха извинения към привиканите лица, че им е било загубено времето.

Дори и в дните, когато се дебатираше по актуализацията на бюджета, пленарните заседания бяха разредени от изслушвания по теми, които направо удивляваха със своята неактуалност – за ловните стопанства, за плавателните канали, за проектната жп връзка София-Перник. По искане на ИБГНИ в работната програма беше предвидено даже пред депутатите да дойде столичният кмет Йорданка Фандъкова и шефът на „Топлофикация София“, за да се обясняват за „изпълнението на нормите за допустими емисии на азотни окиси“ (!).

Същото е положението в парламентарните комисии. Някои министри са принудени да идват в Народното събрание толкова често – като енергийния Андрей Живков, че човек започва да се чуди дали имат време и възможност да вършат каквото и да било на постовете, на които са назначени. Причината това да се случва е очевидна – отказът на депутатите да се занимават със законодателна дейност, защото са наясно, че липсата на време и на политически консенсус не позволява да бъде свършено каквото и да било.

За всяка политическа дрязга – по една анкетна комисия

Друга практика на предния парламент, която настоящият продължи, е безконтролното множене на анкетните комисии. Сега има 6 такива, от които само една – за парламентарния правилник, беше абсолютно необходима за пълноценната работа на събранието. Останалите бяха създадени изцяло, за да служат на политическите противоборства.

Така по искане на ДБ се сформира комисията „Росенец“, която пряко засяга почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. В отговор движението поиска и получи комисията за Буджака, занимаваща се косвено със свързвания с дясната коалиция медиен издател Иво Прокопиев. А новите формации в парламента – ИТН, ДБ и ИБГНИ, по общо желание създадоха три комисии, които да се занимават с по-старите им опоненти – за ревизията на управлението на ГЕРБ, за насилието при антиправителствените протести през 2020 г. и за последиците от санкциите по „Магнитски“.

Засега няма признаци, че тези псевдоразследващи органи ще постигнат някакви общественополезни резултати. Публичният интерес към дейността им спадна изключително бързо, тъй като вниманието на обществеността беше привлечена от скоротечните развития в политическата конюнктура. Както падна и общественото доверие към парламента, от който съвсем доскоро се очакваха големи промени.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar