Над 1/3 от прокурорите не са участвали в избора на новия член на Висшия съдебен съвет от тяхната квота. Макар и да имаше възможност за онлайн гласуване 573 от имащите право на глас 1531 магистрати не са участвали във вота. Това показват официалните данни на Висшия съдебен съвет. Впечатление правят и многото недействителни бюлетини – 117. Това прави 12,21% от пуснатите бюлетини.

За овакантеното място в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет нямаше конкуренция. Единствен кандидат беше председателят на Асоциацията на прокурорите Евгени Иванов. Организацията традиционно подкрепя официалната линия на ръководството на прокуратурата и не играе роля на коректив. Иванов беше и избран от Общото събрание на прокурорите, проведено през почивните дни. Недействителните бюлетини може да се тълкуват и като гласове против него, тъй като на самата бюлетина няма опция за отбелязване „против“.

Недействителните гласове идват предимно от онлайн гласуването, сочат протоколите на двете избирателни комисии – едната за физически присъствалите гласоподаватели, а другата – за дистанционния вот. На място са гласували едва 86 прокурори и следователи, като 15 от бюлетините са недействителни най-вече защото върху тях са поставени различни символи, букви, цифри или други знаци. При онлайн вота има 102 недействителни бюлетини, при 872 гласували дистанционно. За онлайн вота е отбелязано и че има 440 избиратели, чийто талони са деактивирани.

На въпрос на „Сега“ ВСС обясни, че толкова са прокурорите, които са заявили, че ще упражнят своя вот чрез системата за електронно гласуване, но не са го направили.

В сряда Българският хелзинкски комитет (БХК) обяви, че е поискал от ВСС информация по реда на Закона за достъп до обществена информация, за да установи причините за съмнително големия брой недействителни гласове, подадени през интернет. БХК отбелязва, че в недействителността на електронните гласове не е описана в протокола. „Няма как да се разбере на какво се дължи това и как електронната система допуска такъв голям процент недействителни електронни гласове, след като принципното допускане е, че компютрите не могат да генерират сами грешка“, пише БХК. И сравнява с изборите за членове на ВСС от квотата на съдиите през 2017 г. Тогава от близо 3000 гласа няма деактивирани и недействителни.

„Броят недействителни гласове прави особено силно впечатление по няколко причини. Гласувалите са прокурори, които принципно не са хора, от които очакваме лесно да допускат грешки при подаването на вота си. От данните за хартиените бюлетини обаче е видно, че само една от петнайсет недействителни е плод на техническа грешка. В останалите 14 е имало отбелязвания извън стандартните. Това буди съмнение дали големият брой недействителни бюлетини не е форма на вътрешен протест в прокуратурата“, коментира Адела Качаунова, шеф на Програмата за правна защита на БХК. Според нея е тревожен и фактът, че „и тук, като при избора за главен прокурор миналата година, се организира предрешено псевдо състезание с един кандидат. Това е изключително порочна кадрова практика, която се превръща в стил за прокурорската колегия на ВСС“.

От ВСС обясниха пред „Сега“, че недействителни са електронните бюлетини, върху които не е отбелязано гласуване. Всички виртуални машини и бази данни на модулите „Избирателни списъци“, „Административен модул“, „Електронен избор“ се архивират и се пазят 5 години от деня на избора във ВСС, допълниха от там.

Протестиращи искат оставката на Гешев на събранието на прокурорите

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar