Има голямо недоверие към правителството и към всякакъв вид социални институции

    Бунтовете в градовете на Нидерландия тази седмица бяха определени като най-жестокото насилие, което страната е преживявала от 4 десетилетия насам. Те избухнаха заради въвеждането на полицейски час в опит да се овладее пандемията от коронавируса – нещо, което се прави за първи път от Втората световна война.

    Протестите тръгнаха първо в събота от Амстердам и Айндховен и през следващите дни се пренесоха в Ротердам, Хага, Гауда, Амерсфорт, Харлем и на още места, пише Евронюз.

    Организирани в социалните медии предимно млади демонстранти тръгнаха по улиците, чупеха и обираха по пътя си магазини, палеха коли замеряха с камъни и коктейли „Молотов“ полицаите. В Урк бе изгорен център за тестване. В Енсхеде бяха изпочупени прозорците на болница. В редиците на вандалите има всякакви –

    крайнодесни

    екстремисти,

    хулигани,

    отрицатели

    на COVID-19,

    политически

    мотивирани

    протестиращи – на пръв поглед хора, които не са обединени от нищо. Но наистина ли е така?

    „Във всичко това има недоверие и омраза към правителството и – което е още по-зле – недоверие и омраза към всякакъв вид социални институции“, казва д-р Йеле ван Бурен, асоцииран професор в университета в Лайден и експерт по конспиративни теории.

    Кметът на Ротердам Ахмед Абуталем нарече участниците в протестите „безсрамни крадци“, макар че тези, които излязоха първи, се надигнаха, за да изразят легитимните си тревоги, засягащи начина, по който властите се справят с пандемията.

    След като по-рано този месец

    падна удареното

    от скандал

    правителство

    на премиера

    Марк Рюте,

    в момента то действа като преходна администрация и бе принудено да поиска от парламента налагане на нови рестрикции, свързани с разпространението на заразата. Изправени пред вълна от критики, част от опозиционните партии гласуваха заедно с управляващата коалиция за налагане на вечерен час от 21 до 4,30 ч.

    Сред тези, които бяха против, беше противоречивата фигура на Герт Вилдерс, лидер на крайнодясната Партия на свободата, според когото вечерният час е „знак за импотентност и паника“.

    До есента кабинетът на Рюте не налагаше строги мерки и не въвеждаше като съседите задължително носене на маски и затваряне на бизнеси. През октомври се наложи промяна на подхода, като

    баровете и

    ресторантите

    бяха затворени,

    а през декември това се случи с училищата и магазините, които не продават стоки от първа необходимост.

    Вечерният час бе последната и най-тежка мярка в борбата с разпространението на вируса и тя задълбочи неудовлетворението от властта. И макар според социологическите проучвания мнозинството от населението да подкрепя мерките, това не значи, че е съгласно с посоката, по която страната върви като цяло.

    „Повечето хора приемат политиката спрямо коронавируса, но не защото я харесват, а защото я смятат за необходима. Но те са много критични към някои аспекти на политиката от последните 10-15-20 години“, казва Бурен.

    Според него редица обществени проблеми са се трупали много преди да избухнат в бунтове през тази седмица. Безработицата, нарастването на временните договори е деморализарало младите.

    Жилищата са

    прекалено скъпи

    за повечето хора

    Несъгласието с водената от ЕС политика за миграцията и мултикултурните общества също расте видимо. Към това се добавя и групата хора, които винаги са били срещу големите фармацевтични компании и ваксините.

    Има ли в това отричане на естаблишмента, на коронавируса и на ваксините трансатлантическо влияние от идеите на Тръмп, или си е чисто домашно явление? „Мисля, че е нещо родно, защото тези гневни, останали без почва под краката си хора, които са срещу системата изобщо, отдавна са част от обществото ни“, обяснява нидерландският професор.

    Според него едни от първите признаци за това се появили по време на изборите, когато

    бе убит

    крайнодесният

    популист

    Пим Фортейн

    през 2002 г. Той бе застрелян пред радиостанция в град Хилверсум 9 дни преди вота. Убиецът му Фолкерт ван дер Граф бе ляв активист, който на делото обяви, че е бил срещу намеренията на Фортейн да превърне мюсюлманите в изкупителна жертва на болното нидерландско общество.

    Убийството шокира страната и изложи на показ дълбоките разделения в нея. „За мнозина това бе неочаквано. Те

    вярваха, че

    живеем едва ли

    не в нещо като

    рай, но внезапно

    се оказа, че

    това е илюзия“,

    обяснява експертът, според когото подмолните течения понякога стават по-политизирани, защото имат политическо представителство – Тим Фортейн преди 20 г., след това Герт Вилдерс.

    Резките изказвания на Вилдерс срещу имиграцията и исляма го отведоха в съда и го накараха да живее под строга охрана заради непрекъснатите заплахи. Разбира се, това, което в момента се случва в Нидерландия, не е нещо изолирано. Крайнодесният популизъм, конспиративните теории, недоверието в елитите и медиите е и международен феномен.

    Продължителната подкрепа за правителството на Марк Рюте бе погълната от скандал, засягащ разпределението на помощите за деца. То бе принудено да подаде оставка на 15 януари, само два месеца преди изборите на 17 март.

    Най-новите проучвания показват, че Народната партия за свобода и демокрация на Рюте остава най-популярната, което означава, че той отново може да е премиер. Което означава, че водената от няколко поредни правителства политика на либерализация на икономиката, съчетана с дългосрочно орязване на социалните програми, само ще

    задълбочи

    още повече

    разделенията

    в обществото

    „Цялата тази корона ситуация е перфектната буря, защото живеем в луди времена. Всичко нормално, като това да се срещнем и да отидем в кръчмата и т.н., внезапно ни бе забранено. Дълго време бяхме управлявани с извънредни мерки без никакъв демократичен контрол, така че има страх, несигурност и общо усещане, че нещо не е наред“, обобщава Йеле ван Бурен.

    Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

    Коментирайте

    avatar