Просветното министерство не вижда проблем в обиколките и лекциите на главния прокурор Иван Гешев в училища у нас. Това става ясно от отговори на МОН на въпроси на „Сега“ по повод зачестилите срещи на Гешев с гимназисти.

През октомври м.г., в рамките на инициативата „Правосъдие в бъдещето – прокурори и ученици говорят за право“, организирана от Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите, главният прокурор, както и други прокурори, започнаха да обикалят училищата и да разговарят с учениците. Посетени са най-малко 20 училища в поне 12 града, като една от срещите на Гешев, например, бе в Италианския лицей – на 26 октомври. Тогава той се обърна към подрастващите с думите: „Може да съм патологичен лъжец, може да съм шизофреник. Не приемайте готови клишета, събирайте информация!“.

От Българския хелзински комитет обаче разкритикуваха акцията в отворено писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС), министрите на образованието и на културата, председателката на Държавната агенция за закрила на детето и др. заради спорните възгледи на Гешев, представящ прокуратурата и себе си като последен страж срещу беззаконието в България. От БХК заявиха, че тезите, които застъпва главният прокурор, не може да бъдат оценени критично от подрастващи, които не само не са завършили право, но дори не са преминали основен курс по въведение в правото.

„Това е опасно за образователното развитие на децата, които няма да формират свободно мнение по важни въпроси от устройството на държавата, а ще попият виждания на един главен прокурор, който отдавна е дал основания за своята оставка при изначална липса на високи професионални и нравствени качества да заема тази длъжност, а така също и с последващи действия. Въвличането на деца в политическа дейност, както и в дейности, които са неблагоприятни за образователното им е развитие, са форми на насилие над деца съгласно Закона за закрила на детето“, пишеше в писмото на БХК.

В тази връзка „Сега“ попита МОН има ли разрешение от министерството за тези срещи, проведени ли са те в съответствие с правилата за срещи с ученици в рамките на училищата, как са идентифицирани точните училища, които да са част от инициативата, как директорите им са подбрали учениците, присъствали на срещите, има ли изразено съгласие от техните родители и др.

На всички тези питания от МОН препратиха към Наредба 13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. В нея е предвидена възможността в часовете на класа, предвидени за гражданско образование, да влизат „гост-лектори от компетентни институции, от неправителствени организации или от общественици“, като това следва да става в присъствието на класния ръководител. „Изисква се решение на училищното ръководство, но не е необходимо друго разрешение по силата на цитирания член“, коментираха от МОН. Конкретно за срещите на Гешев оттам препоръчват да бъде питана Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България, които са организатори.

Очевидно е, че оттам не виждат проблем в организираните от тях срещи – напротив, гордеят се с тях. Най-вероятно е оттам да са получили нужното разрешение от училищните ръководства, както изискват правилата. От тях обаче на практика излиза, че директорите могат да поканят или да приемат поканата от който и да е представител на институция, НПО или общественик, без значение дали възгледите му са спорни и противоречиви и въпреки че в училищния закон наскоро бе добавена редакция, забраняваща партийната дейност в учебните заведения.

От МОН посочиха още, че възможност за посещения на представители на съдебната власт има и по силата на сключено споразумение между МОН и ВСС за осъществяване на образователна програма „Съдебната власт – информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури“ (по която не са срещите на Гешев). Тази програма предвижда възможност за влизане в училище на съдии, прокурори, следователи и съдебни служители, които говорят по теми, предложени от ВСС и съгласувани с МОН. Училищата изразяват своето желание за участие в програмата пред РУО, което подава информация към МОН, а окръжните съдилища и прокуратури подават информация за желаещите магистрати към ВСС. Ако има извеждане на ученици от училище за посещение, например на съда, тогава се изисква да се направят необходимите стъпки за извеждането на учениците, обясняват от МОН.

Попитахме и Държавната агенция за закрила на децата дали смята да направи проверка дали при срещите на главния прокурор с ученици са спазени всички стандарти за провеждане на мероприятия с деца, особено относно малолетните участници в срещите. Близо 3 седмици обаче от ДАЗД все още няма отговор.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar