Месец след като в сила влезе новият общ европейски регламент за защита на личните данни (GDPR), България все още не е променила законодателството си, за да е в съответствие с европейското.

Председателят на вътрешната комисия в парламента Цветан Цветанов, която е водещата за промените, заяви за „Дневник“, че не знае в какъв срок измененията в Закона за защита на личните данни ще бъдат внесени в парламента. И препрати въпроса към Министерския съвет като вносител.

От пресцентъра на правителството казаха за „Дневник“, че до момента няма информация проектозаконът да е готов за обсъждане от министрите.

Той трябваше да бъде приет до 25 май. Макар да имаше двугодишен срок за това, текстът бе публикуван за обсъждане в края на април. Заради остри критики срокът за обществени консултации бе удължен до 31 май. Председателят на Комисията за защита на личните данни – Венцислав Караджов, призова измененията да станат факт до края на юли.

Дори проектът да бъде гласуван в кабинета сега, след като бъде внесен в парламента, той ще трябва да мине през две четения в различни комисии и две четения в пленарната зала. Което означава, че е най-вероятно промените няма да бъдат приети до края на юли, когато Народното събрание излиза в отпуск, и това ще стане най-рано наесен.

Различните правозащитни и браншови организации намериха различни проблеми в предложените изменения. Асоциацията на европейските журналисти в България например предупреди, че те ограничават правото на изразяване със задължението репортерите да разкриват източниците си, с премахването на възможността за справки в публичните регистри и несъразмерно високите глоби. Висшият адвокатски съвет пък посочи, че членовете му няма да могат адекватно да опазват тайните на клиентите си, и критикува предвидения минимум за налагане на имуществени санкции – практика, която не е предвидена в Общия регламент. От камарата на частните съдебни изпълнители се оплакват, че е немислимо страните по всяко висящо изпълнително дело, които в момента са около 800 хил., да бъдат изрично и индивидуално уведомявани. Според всички становища е недопустимо глобите, наложени от Комисията за защита на личните данни, да влизат в нейния бюджет, а не в държавния. КРИБ посочва, че създаването на публичен регистър на длъжностните лица по защита на данните е дописване на регламента. Повече за критиките вижте тук.

Смут в институциите след GDPR

Проблемите, които влизането в сила на регламента създаде в България, сякаш са повече от тези, които се очакваше да разреши. Смут настана в повечето институции, публични организации, училища, градини, болници, както и в съдебната власт. И освен че не е известно кога ще бъдат приети измененията в Закона за защита на личните данни, няма указания и обяснения до администраторите на лични данни.

Видеонаблюдението в училищата, яслите и градините ще е възможно, без да е нужно родителско съгласие, а само с поставяне на табела за указването му. Това тълкувание на регламента от Инициативния комитет за качествена и иновативна образователна система е само един от примерите за проблеми заради липса на българско законодателство, адекватно на европейското.

Съдебната власт пък засекрети имената на всички проверявани, разследвани, обвиняеми и подсъдими в разрез с основното право на информираност и принцип за публичност на правораздаването. Прессъобщенията от прокуратурата започнаха да идват без посочване дори на инициали и придобиха вид на „прокуратурата обвини някого за нещо“. Пресцентровете на съдилищата започнаха да изпращат седмичните си програми с изписването на инициали на подсъдими от години – като бившия шеф на столичната „Топлофикация“ Валентин Димитров-Топлото, който от 25 май в съобщенията на съда е В.Д.

Дори имената на осъдените с влезли в сила присъди потъват в тайна.

Объркване се получи и в училищата при приема за първи клас. Оказа се, че повечето директори не знаеха каква информация могат да събират и оповестяват, като това доведе до разнопосочна практика в столичните учебни заведения. Повечето училища обявиха само входящи номера, някои извадиха списък с трите имена на приетите и неприетите първокласници. В едно от училищата пък родителите теглиха жребий за местата, за да се избегне възможността за злоупотреба с лични данни.

Объркване стана и в аптеките и при лекарите, като някои започнаха да искат от пациентите си подписване на декларации, че са съгласни да се обработват личните им данни. От здравната каса отбелязаха, че те не са давали никакви указания на своите договорни партньори – лекари, болници, аптеки и лаборатории, по отношение на личните данни, информира „Капитал“. В същото време от Комисията за защита на личните данни съобщиха, че подписването на декларации в здравния сектор е резултат от грешните съвети на адвокати и специалисти по защита на личните данни.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar