Менко Менков: Чужди инвеститори не могат да се защитават при измама
Жертвите почти нямат права в досъдебната фаза
Трябва да се промени НПК, това е архаична норма в него, смята известният адвокат
И още акценти в интервюто
Призоваванията на Бойко Борисов в Националната полиция имат само пиар ефект, а и са противозаконни.
Казва се, че магистрала „Хемус“ е голяма далавера, а тя не е
Как със смяната на Иван Гешев изведнъж прокуратурата ще заработи така, че новите управляващи да са доволни от нея
Никой не го е грижа, че в по-голямата си част магистрати от спецправосъдието са достойни за уважение хора със собствени съдби
– Адвокат Менков, делото за смъртта на журналиста Милен Цветков е на финала на първа инстанция, вие сте повереник на непълнолетния му син. Ключовият момент в процеса е умисълът при причиняването на смъртта. Доказан ли беше на съдебните заседания?
– Събирането на доказателства приключи. Според мен има основание съдът да приеме, че деянието е извършено с евентуален умисъл. В последното съдебно заседание подсъдимият Кристиан Николов даде подробни обяснения. Той буквално четеше протокола с обясненията си от досъдебното производство. Не се отклони и с дума от тезата, лансирана тогава от него и защитата му. Смятам, че тя е неубедителна. Опитът му изобщо да избегне знанието си, че е употребявал наркотици, преди да управлява автомобила, беше опроверган от всички доказателства. Включително и от човека, който беше разпитан като евентуален вносител на успокоителните чайове. Оказа се, че този вносител на някакви неустановени чайове е имал за защитник един от защитниците на подсъдимия Николов. На всички стана ясно, че защитната теза е измислена. По отношение на пастата също не се събраха никакви доказателства в подкрепа на версията на подсъдимия.
Особено знакови бяха отговорите му на многобройните въпроси на председателя на съдебния състав. Той не успя да отговори убедително дали е имал представа за външния вид, опаковките и съдържанието на чая и пастата, откъде ги е купувал, как и по какъв начин. Тезата му увисна във въздуха.
От друга страна, употребата на наркотични вещества е установена с кръвна проба. Вещите лица са категорични за приема на наркотици 24 часа и дори няколко часа преди самата катастрофа. Най-важното – в пълно противоречие с твърденията на подсъдимия, че наркотичните вещества случайно са попаднали в организма му чрез пиене на шотове, чайове или успокоителни пасти, са заключенията на вещите лица, че откритите в кръвта му наркотици не могат да се абсорбират от организма по начина, по който той се опитва да заблуди съда и обществеността.
Казано по-просто, подсъдимият съвсем умишлено е употребил тежки наркотици часове преди настъпване на произшествието. Считам, че евентуалният умисъл е доказан, защото той сам съзнателно се е поставил в тази ситуация, знаейки, че управлението на МПС под въздействието на наркотици е забранено от закона, и е допускал възможността за настъпването на престъпния резултат.
– За какво наказание ще настоявате?
– Ще се придържаме към искането на прокуратурата. Ние, частните обвинители, изпълняваме второстепенна роля, подпомагайки държавното обвинение, но не участваме самостоятелно в процеса.
– Вашата кантора представлява и родителите на Георги Игнатов – момчето, което беше убито в Борисовата градина.
– Делото за убийството в Борисовата градина е много сложно, защото там са събрани само косвени доказателства за вината на подсъдимия. Поради това се получи разнобоят в решението на съдебния състав. Председателят и единият съдебен заседател са за осъждането и признаването на вина, но другият съдия и другите двама съдебни заседатели са надделели със становището си за оправдаване. Предстои да видим как ще се произнесе апелативният съд.
Българският НК позволява постановяване на присъда и само по косвени доказателства, но изискването е те да са многобройни и достатъчни и да водят до категоричен, несъмнен извод в една посока.
– В случая не е ли така?
– За мен е така, но въпросът е какво ще реши съдебният състав на втора и на трета инстанция. Братът на подсъдимия се възползва от правото да не дава показания в съдебната фаза на процеса и тези, които е депозирал в досъдебното производство, не могат да бъдат ползвани като доказателство. Само че като доказателство може и трябва да се ползва самото обстоятелство за намирането на оръжието на престъплението. Полицейските органи не биха могли да открият ножа, с който е извършено пробождането, ако братът на подсъдимия не беше показал къде е хвърлен. Изключително сериозен, важен, косвен факт, който води до недвусмислен извод, че това е оръжието на престъплението.
– Братът защо не е разпитан пред съдия?
– Не мога да кажа, не знам как са се организирали разследващите органи. В досъдебното производство пострадалите имат много ограничени права и техният законен представител се запознава с материалите по делото едва при предявяването им.
– Не трябват ли промени в закона в тази посока?
– Това е изключително неприятна постановка в нашия съвременен НПК, която е архаична норма. През социализма са си представяли, че в голямата си част пострадалите са само от криминални престъпления поради липсата на преобладаваща частна собственост и пазарна икономика с частна стопанска инициатива. Особено сериозна става липсата на възможност пострадалите активно да участват в досъдебната фаза, когато става дума за жертви на т.нар. икономически престъпления – измами, присвоявания, обсебвания, неизгодни сделки, безстопанственост, документни престъпления и множество други на длъжностни лица от различна степен и ранг в управлението на частноправните субекти, боравещи със значителен финансов и материален ресурс. Често това се случва на чуждестранни инвеститори, когато техни или български граждани злоупотребяват с правомощията по Търговския закон като управители или изпълнителни директори на дружества. Извършат присвояване или друг вид престъпления в огромни размери, за милиони.
Пострадалите, които се явяват големи търговски дружества или компании, нямат възможност ефективно да се защитават.
Затова следва да се помисли за поправка в НПК за по-големи правомощия на пострадалите в досъдебното производство от началната му фаза, с цел подпомагане на прокуратурата и разследващите за разкриване и доказване на престъплението.
– Много ли са случаите?
– През последните 15 г. след влизането ни в ЕС и отварянето на българския пазар зачестиха много. При мен постоянно има оплаквания, имаме страшно много клиенти, за които сме сезирали прокуратурата. Водим граждански дела, но виждаме, че има огромна пречка. Ние само можем да сезираме прокуратурата и да представим доказателствата, с които разполагаме. Оттам нататък нямаме възможност пряко да участваме в досъдебното производство като процесуални представители на пострадалите. Те не знаят какво се случва, никой не ни уведомява. Законът ни дава право да получаваме информация, но практически това не се случва, а и да я получим, по-важно е да можем да упражняваме правата си поетапно. Да видим какво са събрали органите на досъдебното производство и да ги подпомагаме за доказване на престъпленията, защото става въпрос за значителни по размер щети.
– Вие сте и адвокат на бившия премиер Бойко Борисов. За какво точно го разследват в Националната полиция?
– В Националната полиция не разследват г-н Бойко Борисов. Призоваванията му там целят единствено пиар ефект. Те нямат никаква юридическа стойност. На всичко отгоре са абсолютно противозаконни, защото НПК забранява за едно и също обстоятелство да се водят две отделни производства. Националната полиция не води досъдебно производство, а някакви проверки, които започват по еднообразен начин. Представителите на едно дружество с нестопанска цел (БОЕЦ – б.р.) или някакви други хора събират публикации от медиите, оформят ги като сигнал и ги изпращат до вътрешния министър. Той ги препраща на подчинената му полиция, обявявайки предварително, че се извършва еди-какво си. Абсолютно никакви факти и доказателства няма в сигналите за каквито и да било престъпления. Само че привикването на г-н Борисов се обявява предварително напоително в медиите и дори от трибуната на Народното събрание сякаш е заловен световен терорист. Прокуратурата по всички тях води досъдебни производства, а по някои има произнасяне, че г-н Борисов не е извършил престъпление. Така че цялата тази история е евтин пиар и див популизъм за заблуда на хората. Като няма хляб, дайте им зрелища.
– Бившият премиер обяснения ли пише, или отговаря на въпроси?
– Според нормативната база той има право да не говори или пише каквото и да било. Затова изявленията на вътрешния министър, че трябвало да обясни, трябвало да каже, не съвпадат нито с конституцията, нито с който и да било нормативен акт, защото г-н Борисов може да мълчи докогато си иска, а те са длъжни да доказват. На този принцип той може безброй пъти да бъде разкарван, за да бъде унижаван. Всеки ден някой може да пише сигнал, че е видял някъде публикация. Но от това нищо няма да произлезе. Тези неща са изключително неприятни и не бива да продължават, защото нарушават представата ни за смисъла на работа на полицейските органи, които в момента се занимават с щуротии, вместо да си вършат реалната работа.
– Предстои ли ново призоваване?
– Към момента нямам информация, но не бих се изненадал, ако го извикат да дава обяснения и за ядрената програма на Северна Корея. Бойко Борисов не заслужава подобно отношение. Парадоксът е, че той само е помагал, включително и на хората, които в момента го преследват.
– Бяхте в полицията и с бившия министър на регионалното развитие Петя Аврамова и заместника ѝ Николай Нанков. За какво бяха разпитвани те?
– Това беше предизборно. Полицейските органи не разполагат с правомощия да довеждат принудително хора, които са призовани да дават обяснения в рамките на проверка, когато бъдат поканени. Петя Аврамова и Николай Нанков отидоха съвсем доброволно, напускайки предизборната си кампания в техните избирателни райони – Враца и Ловеч, за да покажат, че няма какво да крият. Още повече че тази преписка е една от поредиците, които незаконосъобразно е образувана като проверка в Националната полиция. За същите обстоятелства се води досъдебно производство в НСлС, наблюдавано от СГП. Става дума за магистрала „Хемус“. Има два одитни доклада, които не се установили нарушения. Т.нар. сигнали представляват хвърчащи листчета и няма никакви доказателства по тях. Не се изисква викането на тези хора, още по-малко изключително неприятно е, че е за някаква проверка, която няма никакво правно значение. Никой до момента не е казал какво престъпление е извършено и от кого. Просто се казва, че магистрала „Хемус“ е голяма далавера, а тя не е.
– Защо да няма правно значение? Вътрешният министър е доцент по наказателно право. Едва ли не знае какво прави?
– Познавам се с г-н Бойко Рашков. Той много добре познава законите, затова и се учудих на изявлението му, че Борисов бил длъжен да обяснява и казва каквото и да било. За съжаление, г-н Рашков е излязъл от амплоато си на юрист и преследва единствено политически цели с изказванията си. Каква ще е следващата им стъпка – да бият Борисов с камшици, за да изтръгнат признания за нещо, което не е извършил ли?
– Като практик какво е вашето мнение за спецправосъдието?
– За изненада на мнозина, няма да се присъединя към общия хор на всички, които искат незабавното му закриване, защото се прави по революционен начин. Тъй наречената съдебна реформа, която в момента уж ще се прави, се свежда до закриване на специализираните съдилища и прокуратури и до подмяната на г-н Иван Гешев като главен прокурор с друг. Единственият мотив, с който се иска оставката на г-н Гешев, е, че новите управляващи не били доволни от работата на прокуратурата. Не казват обаче какво трябва да направи Гешев, за да са доволни от работата на прокуратурата. И как със смяната му изведнъж прокуратурата ще заработи така, че да са доволни от нея. В България има стабилно конституционно разделение на властите, в което не е залегнала възможност изпълнителната власт да си посочва по свое усмотрение главен прокурор. Обратната възможност би била доста зловеща. По-правилният път би бил за незначителни промени, с които някои властови правомощия на прокуратурата да се подлагат на съдебен контрол още в първоначалната фаза на досъдебното производство, за да се гарантират правата на страните. Ние не знаем кой е фактическият автор на промените в НПК и ЗСВ, публикувани за обществено обсъждане от името на Министерския съвет. Знаем, че не е правен никакъв обстоен и смислен анализ за дейността на специализираните съдилища. Ако се направи подробен анализ за наказателното правораздаване в страната, ще се види, че процентно броят на оправдателните присъди в специализираните съдилища е много по-голям, отколкото на останалите съдилища.
Промяната на ситуацията в специализираното правораздаване дойде през 2017 г., когато беше изменен НПК и като подсъдни на специализираните съдилища бяха добавени престъпления от различни длъжностни лица – министри, народни представители, кметове, директори на агенции и др. Това не биваше да се случва. Специализираната прокуратура и съд бяха претоварени с неимоверно количество допълнителни дела, без за това да има достатъчно човешка и материална ресурсна осигуреност, което води до голямо претоварване и липса на бързина в правораздаването. Впечатлението ми с малки изключения е, че специализираните съдилища, когато разглеждат по същество делата, се справят добре с прилагането на закона и практиката на ВКС.
Огромният проблем, който съществува и се вижда от колегите адвокати, е с определяне на мярката за неотклонение „задържане под стража“ във фазата на досъдебното производство. Последните години практиката на специализирания и апелативния специализиран наказателен съд наложи, че едва ли не, който бъде заведен с искане за най-тежката мярка за неотклонение, 100% ще бъде задържан, и то с месеци. Колегите се шегуват, че и магаре да бъде заведено при тях, предварителният арест му е в кърпа вързан. Това обезверява адвокатите и обвиняемите, още повече че преобладаващата част от тях са с чисто съдебно минало, те са невинни до доказване на противното и оставя усещане за безсилие, несправедливост и предрешеност на спора по същество. В съчетание с тази за мен напълно необоснована практика през 2017 г. беше заличен текстът от НПК, който даваше възможност 2 г. след повдигане на обвинението за тежки престъпления и след една за леки обвиняемият да иска делото му да се разгледа от съда. Тоест отново беше върнат т.нар. вечен обвиняем. Затова практиката на полицейските органи, които активират прокуратурата, е на всяка цена да се държат хората в ареста.
– Защо?
– Така се нагнетява измамната представа, че задържаният в предварителния арест е виновен и едва ли не осъден. Нарушава се презумпцията за невинност и когато след много години човекът бъде оправдан, никой не си спомня за него. Това даже не е новина.
– Какви според вас ще бъдат практическите последици от закриването на спецправосъдието?
– Закриването на специализираните съдилища и прокуратури по начина, по който се предлага в законопроекта ще доведе до тежки последици в наказателното правораздаване.
Никой не го е грижа, че в по-голямата си част тези магистрати са достойни за уважение хора със собствени съдби. Голяма част от тях, особено съдиите, са заели местата си след надлежно проведени конкурси в конкуренция с много други участници. Сега искат да ги линчуват като ги пратят незнайно къде, защото всеки случай е индивидуален. Преди да станат специализирани съдии са работили на други длъжности на различни места. Много от тях са произнесли тежки присъди срещу редица представители на организираната престъпност, а сега държавата им ги поднася на тепсия. Стига се до там, че в продължение на месеци се наблюдават странни гледки –
подсъдими и недобросъвестни
колеги да иронизират и дори
заплашват магистратите,
че скоро предстои закриването им.
Такива неща рушат държавността и устоите на правовата държава и не бива да се допускат.
Освен това никой не си дава сметка какво ще стане със съдебните заседатели, които участват в разглеждането на първоинстанционните дела.
По какъв начин ще ги задължат и как точно с нормативна промяна ще им вменят да продължат да бъдат такива в други съдилища.
Съдебен заседател не може да бъде командирован, както се твърди, че ще се направи със съдиите. Ще започне масов отлив и оставки на съдебни заседатели, които и без това получават нищожно обидни възнаграждения за значителната си служебна ангажираност.
Това ще наруши принципа на неизменност на състава на съда и повечето висящи дела на първа инстанция ще трябва да започнат отначало. Никой не си дава сметка и какво ще се случи със служителите в администрацията на специализираните съдилища и прокуратури. Къде и по какъв начин, колко и кои от тях ще бъдат преназначени. Представяте ли си как на една деловодителка например, с нищожна заплата, която е семейна с деца и живее в София, ще й предложат да отиде на работа в Добрич например, или ще я запратят на улицата?
Последиците пък за Софийския градски съд, на когото се предвижда да се прехвърли по-голямата част от делата ще бъдат пагубни. Работата ще се забатачи отвсякъде.
– Казали ли сте вашето мнение?
– Моето мнение никой не го е търсил. Догодина ще направя 30 годиниq откакто съм адвокат, имам огромна адвокатска кантора, която се занимава с оказване на правна помощ във всички сфери на правото, включително и пред международни съдилища, но никой не ме търси за мнение. Със сигурност има по-умни и по-успешни адвокати от мен. Дано поне някого от тях да потърсят.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте