Само една от пет извършени експертизи влиза като доказателство по дела в съдебната зала. Статистиката е на МВР, а причината за нея не се крие в ниския КПД на криминалистите и експертите от вътрешното ведомство, а в огромното количество доказателства, които те се налага да обработват.

За разлика от останалите вещи лица само експертите от МВР не получават пари за изготвянето на експертиза. Парите за нея отиват в бюджета на ведомството. Това разказа пред „Монитор“ Лилия Симеонова, дългогодишен експерт и началник-сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ в Областната дирекция на МВР – София, а сега преподавател по теория и практика на криминалистическата експертиза в Академията на МВР.

„Ние за всяка експертиза пишем сметка – брой отработени часове, направените разходи за консумативи, използваната апаратура. Тази сметка се плаща на МВР безусловно, но нека поне част от тези пари или други пари да бъдат предвидени за защитаването на експертизата пред съда. От 100 направени експертизи по досъдебни производства около 20 стигат до съда. В гражданските дела страната, която я поръчва, я плаща.

В наказателното производство тя е за сметка на възложителя

разследващия орган или съда“, коментира Симеонова.

Отскоро обаче уникални и супермодерни апарати помагат на експертите криминалисти да изследват всички видове следи и веществени доказателства от местопрестъпления и местопроизшествия. Техниката от най-ново поколение е инструмент в ръцете на специалистите, които правят своите заключения след убийства, изнасилвания, грабежи, кражби, катастрофи и др. Става въпрос за новото оборудване в залите по криминалистика в Академията на МВР, които са ремонтирани и обзаведени по проект на българо-швейцарската програма за сътрудничество „Изграждане на капацитета на експертите в областта на криминалистиката“. Подобно оборудване има и в Научноизследователския институт по криминалистика към МВР (НИК). То обаче е купено с пари по швейцарски проект и така е била купена възможно най-модерната техника към момента.

„Нашите специалисти по нищо не отстъпват на специалистите в Европа – като подготовка, знания и умения. Там пък тясната специализация е прекалена, те се движат по процедури – ако не му го казва процедурата, той не го прави, докато ние сме толкова изобретателни, че вкарваме целия си мисловен потенциал, за да се свърши работа“, разказа Симеонова.

Лабораторните изследвания се извършват

в зали с микроскопи от най-ново поколение

Един такъв е сравнителният микроскоп, на който могат да се изследват и сравняват гилзи, куршуми, трасологични следи от взлом. Той е с няколко обектива и с различни видове увеличения. Апаратът за разпознаване на банкноти пък е снабден със софтуер, който съдържа спесимените на валути от цял свят, на паспорти и лични карти.

„Без такъв апарат не е невъзможно обученият специалист да открие фалшифицирането, но това е един изключителен инструмент за улеснение, защото фалшификатите стават все по-съвършени. Например идва паспорт от Бангладеш – как да знаем този паспорт какви защити трябва да има, как трябва да изглежда, дали не е някакъв стар модел. Когато не знаем, звъним на колегите от Гранична полиция и те ни дават информация как трябва да изглежда документът, къде каква защита трябва да има, защото например приносителят му чака на гише в служба „Миграция“ и не можем да го държим дълго“, споделя Симеонова. Стереомикроскопите пък са за обемни веществени доказателства: гилзи, куршуми, пистолети, пластики на карти, части от подписи и ръкописен текст.

Тези апарати много улесняват работата на експертите

В криминалистичната лаборатория в Академията на МВР в момента се инсталира и много модерен софтуер за изготвяне на фотороботи, който ще дава по-детайлни изображения – няма да изглеждат като рисунки, а ще се доближават до по-истински образ на снимка. Много видове очи, вежди, шапки, носове, форма на лицето… Повече възможности, за да може да се доближи образът до този, който свидетелят е запомнил и описва.

Експертите криминалисти коментират, че има техника, но няма достатъчно хора. Причината е, че отговорността на експерта е много голяма. Винаги неговото заключение не устройва едната страна в съдебния процес и тя търси всевъзможни начини да компрометира експертизата. За всяко свое грешно заключение експертът носи лична наказателна отговорност, а не службата му. Криминалистите трябва да бъдат съобразителни и да мислят много напред, необходимо е непрекъснато да се обучават в новостите.

„Криминалистът трябва да се обособи като специалист в една-две сходни области, за повече е несериозно да говорим. Така е по света. Трябва да има широк поглед, но в специализацията е истината.

Изследването трябва да бъде извършено от тесен специалист

както е в НИК-МВР. Докато в едно районно управление например се очаква от експерта едва ли не да разбира еднакво добре и от дактилоскопия, и от трасология, и от документни изследвания, и от почерци. На повечето места в страната тези експерти, които правят огледи на местопроизшествия, трябва да могат да се справят сами с едно произшествие“, разказва Симеонова.

И допълва, че от тази професия има изключително голям отлив, има много свободни места, тъй като е изключително натоварена. От много привлекателна, защото е много интересна, тя е станала не особено приятна, защото е изключително натоварена. Дори има малки районни управления, в които няма експерти и затова се изпращат експерти от областните дирекции. Това от своя страна е нерентабилно, защото е свързано с пътуване и разхищаване на време, което е проблем, защото трябва да се действа максимално бързо заради следите, които трябва да се съхранят.

Курсантите в Академията на МВР се обучават да откриват следите на престъплението, вижте тук

Как разследващите откриват доказателства за престъпления вижте тук

Вижте как се съхраняват веществените доказателства тук

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar