към оригиналната статия

Концесията за Банско – и след мъглата пак мъгла

Три дни след обявяването на Марк Жирардели за собственик на "Юлен" парламентът направи коледен подарък на фирмата

Сега 2 януари 2019 2

Всяка година по същото време – в навечерието на Коледа и Нова година, по традиция управляващите подготвят подарък за „Юлен“ – дружеството, което е концесионер и управлява ски зоната над Банско. 17 години след подписването на концесията в края на декември 2001 г. скандалите около нея не секват. Не секват и опитите обществото да бъде убедено, че там няма нарушения, че в Пирин трябва да се строи, защото туризмът трябва да се развива, че всичко се прави в интерес на любителите на зимните спортове и на населението на града и околните общини. И че съпротивата срещу концесията идва от шепа еколози – с намеци за „нездрави“ техни интереси.

Колкото и да е традиционна упоритостта, с която всички управляващи през годините пазят концесионера и защитават желанието за построяване на втора кабинкова въжена линия и за разширение на ски зоната,

в края на миналата година имаше и изненади

Първо, под натиск от прокуратурата и заплахата на главния прокурор Сотир Цацаров, че може да има и наказани, правителството възложи на министъра на екологията Нено Димов да започне разговори с „Юлен“ за предоговаряне на условията на концесията. Това стана в края на ноември. Всъщност искането на прокуратурата е още от юни – след проверка, започнала през февруари след сигнал на политическа партия „Зелените“. Става дума за установения още преди няколко години факт, че „Юлен“ експлоатира площ, която надвишава с 65.789 хектара предоставените ѝ 99.55 хектара. Последваха нови месеци на бездействие, след което главният прокурор поиска информация какво се прави. Екоминистърът започна първоначални разговори, после обяви, че е нужен външен консултант от чужбина. „Никой в България не знае колко точно е територията, обект на концесията на „Юлен“ в Пирин. Ситуацията е такава от 2001 г. насам, когато концесионният договор е подписан“, каза преди това Димов. Самият той разбрал за „дълбоката грешка“ преди година.
Според официалната справка за министър Нено Димов, налична на сайта на министерството, през 2001 – 2002 г. той е бил директор на дирекция „Програмиране и информация“ към Изпълнителна агенция „Околна среда“. Бил е главен секретар на Министерството на околната среда и водите и заместник-министър на околната среда и водите (1997 – 2001) – тоест по времето, когато е подготвяна и подписана концесията. Дотук – толкова.

На 15 декември 2018 г., при откриването на ски сезона, Марк Жирардели, една от легендите на световните ски, рекламиран като консултант на министъра на туризма Николина Ангелкова за зимните спортове, освен че обяви Банско за рай, поиска и среща с премиера Бойко Борисов. Вместо това на 17 декември, на среща с министрите Нено Димов, Николина Ангелкова и министъра на икономиката Емил Караниколов,

Жирардели показал документи, че е собственик

на регистрираната на Вирджинските острови офшорка „Т.А.К. сървисис лимитед“, която е най-големият акционер в „Юлен“. За това се разбра от прессъобщение на екоминистерството. Така и не се разбра защо е избрана тази форма за уведомяване на обществеността. Все пак това можеше да стане и при откриването на сезона, отразявано акуратно от множество медии. Като капак на всичко в съобщението от екоминистерството сбъркаха и името на офшорката, мажоритарен собственик в „Юлен“. Вероятно от бързане да донесат добрата вест.

Но от „осветяването“ на Марк Жирардели като действителен собственик мъглата стана още по-плътна. Самият той каза пред Нова ТВ, че е придобил дружеството през 2016 г. (преговори се водели още от 2012 г.) от „един много голям фонд на три континента“, който се принудил да продаде дяловете си заради отрицателното настроение към Банско. Не каза кой е фондът, защото бил подписал декларация за конфиденциалност, а всякакви финансови въпроси отклони с претекста, че ще разкрие търговска тайна. Единствено подчерта, че цената била „много интересна“ за него и че не е вземал заем от българска банка за покупката. Не е обявявал собствеността си, защото никой не го бил питал.

Това вече е гротескно

И е як шамар през лицето на българските институции. Защото въпросите за действителния, а не номиналния собственик на „Юлен“ се задават от години. За последно се знаеше, че „Т.А.К. сървисис лимитед“ е собственост на кипърската DUC Noninees, която се управлява от кипъреца Георгиус Георгиу. Дни след изявлението на Жирардели от „Биволъ“ разкриха, че в компанията действително има промяна, но от март 2017 г. Тогава Георгиус Георгиу е продал 999 дяла от DUC Noninees на друга кипърска компания – CYF Services Ltd, чийто собственик от 2015 г. досега е Августа Пападополу.

Още преди месеци премиерът Бойко Борисов назова един един от мажоритарните собственици на Първа инвестиционна банка (ПИБ) – Цеко Минев, като собственик на „Юлен“. От „Юлен“ отрекоха. Главният прокурор Сотир Цацаров също твърдеше, че собственикът се знае, но не може да си спомни името му. И че се чака информация от Вирджинските острови.

Всъщност за българските политици е типично да заобикалят въпроса за собствеността на дружеството, за обхвата на концесията, за нарушенията в зоната. Когато Жирардели бе обявен за собственик, форумите реагираха по-скоро иронично и със съмнения. Появиха се коментари, че можеха да ни представят примерно Алберто Томба – също легенда в ските, на чието име в Банско има и писта. Всъщност, когото и да ни покажеха, дори известен милиардер, съмненията щяха да останат. Просто неистините и неяснотите около Банско станаха толкова много, че вече никой не вярва на информациите оттам.

И няма как да е иначе, след като от дълги години разноцветни български политици неизменно влизат в една и съща роля – в полза на концесионера, дори с пълното съзнание, че често са на ръба на закона. Така стана и миналата година. Три дни след появата на Марк Жирардели

с подарък се отчете Народното събрание

Между първо и второ четене на промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух двама депутати от Обединени патриоти внесоха поправки в Закона за защитените територии. Атанас Стоянов и Борис Ячев предложиха да се създаде нов §33: „В Закона за защитените територии в чл. 21, т. 9 накрая се добавя: „освен в случаи на опасност от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални щети“. За тази промяна няма обсъждане. Според протокола от заседанието на парламента възразява единствено Пенчо Милков от БСП, защото предложението е внесено не преди първо, а преди второ четене и не е мотивирано. От 113 гласували разноцветни народни представители 108 са „за“, „против“ няма, въздържат се петима.

Пенчо Милков загатва, че се досеща защо се прави промяната. От коалиция „За да остане природа в България“ обаче директно я посочиха – реално вече е позволено да се изменят естествените водни течения в националните паркове, включително коритата на реките, за да осигуряват вода за производство на изкуствен сняг. И допълват, че гласуването на този текст е в нарушение на правилника на Народното събрание.

Природозащитниците ще уведомят Европейската комисия за нарушение на Директивата за местообитанията. Този режим за водите в Национален парк „Пирин“ касае три защитени зони от европейската екологична мрежа „Натура 2000“ и нито един квадратен метър извън тях, поради което неговата промяна трябва да бъде предшествана от оценка за съвместимост с мрежата, категорични са от коалицията.

Еколозите очевидно имат основания. Преди откриването на сезона от „Юлен“ се похвалиха, че са „направили достатъчно сняг“. В деня преди Нова година снежната покривка в най-високите части на ски зоната бе едва между 50 и 60 сантиметра.

Гласуването на депутатите си има предистория

И тя е в скандалите от края на 2017 г. Тогава първо тогавашният вицепремиер и лидер на НФСБ, част от Обединени патриоти – Валери Симеонов, се опита да прокара решение, с което на практика да се узакони разширяването на ски зоната. То бе блокирано от премиера Борисов, а Симеонов се разгневи, каза, че се чувства „изработен“, и заплаши с разклащане на коалицията. Това стана в средата на декември. На 28 декември, на последното си за тази година заседание, Министерският съвет взе „компромисно“ решение – за промяна на действащия план за управление на Пирин. С него се позволяваха ново строителство, както и водохващанията. Освен това бе възложено на министъра на околната среда Нено Димов при поява на инвестиционен интерес да задейства максимално бързо процедурите за втора кабинка.

В този момент вместо Жирардели решението приветства еврокомисарят по регионално развитие Корина Крецу, озовала се по случайност и за своя сметка на почивка в Банско. Всички ние сме „за“ Банско, Европейски град на спорта за 2017 г. и най-добрия ски курорт в Югоизточна Европа, написа във „Фейсбук“ страницата си зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Постът бе придружен с обща снимка с президента Росен Плевнелиев, еврокомисарите Мария Габриел и Корина Крецу, кмета на Банско Георги Икономов…

Валери Симеонов приветства решението. През юли то бе отменено от ВАС, а бившият вицепремиер се закани, ако отмяната се потвърди, да си върже една релса и да скочи от моста в Бургас. Крайно решение предстои. Но депутатите очевидно бързат и прокарват нагло лобистко решение – в името на опазването на живота на народа…

Впрочем заради откровеното несъобразяване със законите вече пета година обект на съдебни спорове е новият план за управление на Национален парк „Пирин“ (2014 – 2023). След обжалване заради становище, че не е нужна екооценка, той в крайна сметка бе върнат от петчленен състав на ВАС на тричленен. Кога ще приключи тази сага, можем само да гадаем. Но междувременно опитите за пробив в законите продължават – с общата и съгласувана подкрепа на политиците. Затова и природозащитници все по-често настояват концесията да бъде прекратена. Макар че, както е тръгнало, съдебните спорове около нея ще продължат и след като изтече 30-годишният й срок. Мъглата засега ще продължи да се стеле.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Сега