„Антикорупционният фонд“ публикува днес първата част на разследването си „Списък за бързо реагиране: историята на Веселин Денков“. В него бяха излъчени записи на разговори, които Ивайла Бакалова – жената, която живее с ресторантьора Денков на семейни начала, е направила с адвокати и консултанти, докато той е бил в ареста след задържането му през септември 2020 г. В тях се коментират суми, които са необходими, за да бъде пуснат арестуваният – най-малко 100 000 евро. (Вижте видеото в края на текста)

Един от споменатите в разследването е Мартин Божанов. Той е човекът, който свързва Бакалова с адвокат Емил Писков. (Интервю с Писков – четете тук)

В първа част на излъченото разследване, Божанов е записан по телефон. В разговора се чува, че той казва: „Всичко знам по това производство, знам показанията на свидетели, всичко ми е ясно по него. Но има хора, които лежаха по две години и половина в ареста и твърдяха, че са невинни. Идеята е да видим дали може да помогнем. Ако се лутате само, че той е много невинен, а съдът е много натиснат, тогава ще се въртите в този омагьосан кръг и той ще си стои вътре…“, казва Мартин Божанов.

Обяснява и колко могъщ е Специализираният съд, след като Бакайлова казва, че е говорила и с посолства: „Искам да знаете, че този съд изобщо не го интересуват посолствата, но може да събере и посолствата при него и да им гледа мярка и на тях. Много е сложна ситуацията. Този съд е държавата. Никой не може да се меси във вътрешните работи на държавата и на съда. Съдът утре може да вземе и посланика и да му гледа мярка и на него“.

Божанов дава интервю на Николай Стайков от „Антикорупционния фонд“ , като се представя като консултант по всякакви въпроси – от градинарство до това към кой адвокат да се обърнеш. „Дневник“ препубликува интервюто от страницата на организацията. (Още за разследването четете тук)

Да започваме тогава. Няма много публикации за вас, така че ако искате представете се с няколко думи.

– Казвам се Мартин Божанов. Занимавам се с търговска дейност и консултантска. Консултирам множество юридически и физически лица по всякакви въпроси. От това как да аранжират градината си или дома си до това към кой евентуално адвокат да се обърнеш и така нататък.

Добре. Не е тайна причината поради, която сме тук, тъй като бяхме тук и миналата седмица, за да си говорим с вашия колега Емил Писков, нали така?

– Емил Писков, точно така.

Знаете и темата, за която си говорихме, това са, бяха едни, бяха ни дадени, предоставени едни записи, записи на разговори, в които вие предлагате помощ в един случай. В случая на Веселин Денков и си говорите в тях за оказване на помощ в съдебната система..

– Говорим си…

Да. Това е впечатлението от разговора, който аз имах възможността да чуя.

– Помощ в съдебната система, сега да разделим малко нещата. Помощ..

Ако трябва да бъдем по-ясни.

– Помощ или ангажиране с конкретен случай и казус?

Да тръгнем по правилния път е най-краткият цитат, който и най-добрият цитат който помня от този разговор. „Да помогнем, да тръгнем по правилния път.“ Какво имахте предвид всъщност?

– С кого съм разговарял?

С Ивайла Бакалова, която живее заедно с Веселин Денков, който е обвинен в Специализирания съд.

– Разговарям с множество хора, с множество. Разговарям, провеждам множество телефонни разговори, да вметна само, с моя телефон ли се е провел разговорът? Моят личен телефон или лично съм говорил с нея? Как се е случило? За да мога да си спомня просто, да бъда полезен на вашето разследване.

Не знам кой кого е набрал и по кой телефон, но разговорът е по телефон.

– Лицето, което твърди, че се е свързало с мен по някакъв начин, нека да ви покаже, дали аз съм набрал нея, тя ли е набрала или да ви каже къде е било мястото и срещата с нея. Защото аз, да ви кажа честно, провеждам множество срещи, не познавам Ивайла Бакалова, не мога да потвърдя 100% кога и как съм контактувал с нея. Не съм длъжен да помня.

Не си спомняте, това че сте казали, въпросът е нещо от рода на – цитирам по памет, но по добра памет : „Да ви помогнем, ако искате вижте с колегата да ви помогнем да тръгнете по правилния път“

– Както в самото начало ви казах, аз съм управител на няколко консултантски дружества и ако евентуално съм предложил на някой да го свържа с господин Писков, това е било, понеже човекът е търсил добър наказателен адвокат. Поради големия ми житейски опит това, че познавам множество юристи, е нормално, ако някой сподели с мен, че има някакъв проблем, по гражданско, търговско или наказателно дело, аз да го насоча към някой. Вие сигурно ще попитате какъв интерес имам?

Интересът ми е следният: ако този човек се съгласи, аз ще сключа договор като консултант с него, а адвокатът, който ще препоръчам, ще работи с него изцяло по делото. Защо? В много от случаите клиентите искат адвокатът да бъде и счетоводител и одитор – всичко, да бъде всичко на това дело, това отнема множество от времето на адвоката и вместо той да се съсредоточи, да работи по дадения казус, той трябва да провежда множество празни срещи. За това моята роля, когато аз препоръчам някой адвокат, е да бъда този, който ще отговаря за срещите относно финансирането. Нали ме разбирате?

Много ли такива клиенти имате?

– Имам, да.

Т.е бизнесът върви. Разбирам. В началото на разговора казах, че има малко публикации за вас, но все пак има. Да ви питам за две от тях, които ми направиха впечатление. Едната от тях е във вестник „Сега“ от 2005 г., в което свързват вашето име с

– Има ли моя снимка, има ли моя снимка?

Мартин Божанов, вие ли сте? Става дума, да ви кажа за какво става дума.

– Единственият Мартин Божанов ли съм, кажете?

Да ви питам, дали сте вие? Става дума за Бойко Божанов, споменати са имената и на Бойко Божанов, че ви е роднина и на вас във връзка с едно изчезнало дело във ВКС през 2004 г. За вас ли става дума?

– Вижте, ще ви отговоря по следния начин, без да влизам в казуса. Аз съм неосъждан и без висящи производства. Дотук.

Без висящи производства?

– Без висящи производства. Дотук.

Т.е. искате да кажете, че публикациите, които ви свързват с имотни измами, с изчезнали дела, бихте ли коментирали верни ли са, не са ли верни?

– Естествено, че не са верни. Това не е сериозно. Колкото е сериозно, че ние сме искали от някой пари с колегата, за да ги предаваме на някой друг. Сега аз мога ли да задам един въпрос?

Да, и аз мисля, че имам един последен въпрос.

– Вие слушахте ли разговора, който…

Един последен въпрос имам.

– Ок, добре. Слушахте ли разговора, който е проведен между лицето Бакалова и господин Писков?

Да, изслушах го, да. Около 30-минутен разговор.

– Аз, надълго и нашироко… 35 сте казали… Аз надълго и нашироко разговарях с г-н Писков, събуди голям интерес в мене, когато той ми разказа за какво сте си говорили. В този разговор два пъти е ставало въпрос, да не кажа 3 пъти, за корупционна практика. И то от Ивайла Бакалова. Самата тя е признала, че е дала средства сума пари за двама докладчици по делото на Веселин Денков. Чули ли сте такова нещо?

Не, нямам такъв спомен.

– Нямате такъв спомен? Това значи, че записът е манипулиран, евентуално, защото има свидетели, които са присъствали на разговора. Ако сте чули или знаете, защо не сте сигнализирали надлежните органи? Това е престъпление. Този, който затаи или прикрива престъпление, е в съучастие с този, който извършва престъпление.

Искате да кажете, че аз затаявам и не… Да, това ли казвате?

– Искам да ви питам, без нищо да е лично: Антикорупционен фонд ли сте, или сте корупционен? Не се обиждайте. Защото, ако вие сте взели…

А според вас, публикувайки информацията, подготвяйки за публикуване информацията, какво правим?

– Нали може да се изкажа. Защото, ако вие сте чули такова нещо, че съществува в този запис, и не сте го споделили с когото трябва, това значи, че вие участвате в нейния сценарий. Дълбоко се надявам вие да не участвате в нейния сценарий. Това е един лошо скроен сценарий. Това е един лошо скроен сериал. Не е този начинът, госпожа Бакалова, да скопи чрез изнудване, да постигне положителен резултат, защото ако до тук е имало предаване на подкуп и го е получил някой магистрат, то той е трябвало да бъде задържан.

И аз отговарям по следния начин – че тя ходи, провокира хора, които да получат пари от нея и да ги предадат на други лица, от които зависи изхода на делото или на мярка за неотклонение, и когато не намира такива хора, тя се обръща към вас, за да получи ефекта по един съвсем друг начин. Тоест нейната цел е дискредитирането на съдебната система. Това е моето субективно мнение. Като по този начин застрашава националната сигурност.

Добре. Един въпрос, основателен въпрос, който да я питаме. Аз имам един последен въпрос между другото. Във въпросния телефонен разговор, който аз няколко пъти чух, вие твърдите, че познавате, вие или някой който много прилича на вашия глас, познава изключително добре делото и току що миналото заседание на Специализирания съд, по гледане на мярката на Веселин Денков. Включително непубликувани протоколи, вие познавате изключително, добре това, което се е случило ден по-рано на делото.

– Вижте, ще ви отговоря на въпроса така. Ако е имало такъв разговор и ако е съществувал. Възможно е, пак казвам, с много хора съм говорил. Тъй като казах, че познавам много юристи, множество адвокати.

Познавате ли съдии от Специализирания съд?

– Не мога да кажа, защото може някой мой съученик, може да е станал съдия в Специализирания съд и някой не го познават. Възможно е и ако сега кажа, че не го познавам, и утре някой, като Ивайла Бакалова, някъде съм разговарял с човека и тръгна да кажа, да направя една снимка, вие ще кажете, че лъжа. Прав ли съм, нали?

Ами, не мога да преценя дали сте прав, преди да сте…

– Не мога да ви отговоря така. Може и да познавам. Престъпление ли е, че познавам, те престъпници ли са? Прокажени ли са? Аз не съм престъпник, защо да не се познаваме? Извършваме престъпления? Не. Не се срамувам, дори да познавам някой от тях.

Но познавате добре делото и това си личи по все още не публикуваните доклади.

– Вижте, не познавам добре делото. Прекъснахте ме отново. Исках да кажа, че тъй като познавам много юристи, е нормално, когато седнем да говорим някъде, при нас така става. Вие сте журналист, аз също съм бивш собственик на медия, доскоро имах медия.

На коя медия, ако не е тайна.

– Продал съм я вече и не знам дали искат хората да се коментира.

Любопитно ми е.

– Може би някой ден ще научите. Обективна медия, никога не съм писал за никой нищо, което не е истина. Абсолютно никога не съм взимал страна.

Така, и да се върнем обратно на делото. Случвало се е, случвало се е наистина, да го коментирам с адвокат това дело. Да, не мога да го скрия. Не е на Веселин Денков, случвало се е и той ми е разказвал, ставало ми е интересно, лошо ли е? Не мога да му спомена името, защото не знам дали човекът е съгласен да му се споменава името. Дали няма да има нещо против, дали иска изобщо да бъде известен в медиите. Разбирате ли ме? Само заради това не го правя.

Но да, разговарял съм и съм питал, интересувало ме е, интересувам се от всякакви дела, за да бъда добър консултант. Иначе ще бъда един лош консултант. Интересувам се от изхода на търговски дела, които, примерно да кажем, че са известни, наказателни дела, интересувам се.

А това, това интересуване включва ли входиране на информация директно от съдебните заседания, преди публикуването на…

– Какво значи публикуване, какво значи публикуване, ако вие познавате…

Впечатлението от този разговор е, че има някакви начини, въпросният човек, чийто глас много прилича на вашия, очевидно познава добре делото, преди да е излязъл протокола по него.

– На кого?

Това е изключително любопитно.

– На кого, какъв протокол? Мисля, че преди малко бях изчерпателен относно този отговор и ви казах, че познавам адвокат, който се явява по това дело, не за Веселин Денков, той ми е приятел, много близък приятел и ви казвам, че е нормално да съм коментирал с него. Ако нещо е направило фрапиращо впечатление в него, не е нужно протоколът да е излязъл. Той го е чул. Той го е чул вътре в залата и след това го е прочел. То не е тайна, че тези протоколи ги има по делото.

В моя въпрос преди малко изрично ви казах, че става преди публикуването на протокола.

– Това го твърдите вие.

Мисля, че има начини да се уточнят записите откога са, аз знам деня, в който съм ги получил, и не беше излязъл протокола.

– Вижте, уточнете ги, за кой проткол говорим. Сега, хайде да се върнем за кой протокол говорим.

Заседанието беше в петък, аз го бях намерил между другото и записът също идва тогава.

– Същият адвокат, така стана, вижте сега, за да си говорим истината. Същият адвокат беше възмутен от това нещо.

От кое?

– От това, че Ивайла Бакалова си позволява да записва съдебни заседания. Възмутен е. Това беше причината да говорим с него по този въпрос. Аз също съм възмутен, как може едно лице да си позволи да ме записва. Възмутен съм. Разбирате ли? Възмутен съм, това е, което мога да ви кажа. Мисля, че бях изчерпателен.

Добре, ако има още нещо важно, което мислите, че трябва да се знае.

– Не. Няма нищо, което трябва да се знае. Аз мисля, че казах всичко, плюс това утре някой от нас може да бъде страна по някое дело и да има качество, така че ще спрем дотук, това е, което можех да кажа. Много ви благодаря за отделеното време.

И аз благодаря за същото.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar