В Конституционния съд (КС) има съдия, който е завършил право в школата на МВР, а най-високото ниво, до което е стигал в съдебната власт, е председател на районен съд. Но пък беше депутат от ГЕРБ. Друг съдия не може сам да си пише решенията. Трети е пратен в КС, за да бъде махнат от Върховния съд.

Това е възможно, защото селекцията за изключително важния държавен орган не се прави на базата на професионалните и моралните качества на кандидатите. Прави се с партийни договорки и сложни схеми с проста цел – овладяване на максимален брой места.

12-те членове на КС не се сдобиват само с 9-годишен мандат, добри заплати, шофьори от НСО, имунитет срещу наказателно преследване, право да се пенсионират веднага, 20 заплати при напускане и други екстри. Те имат властта да контролират парламентарната дейност, да решават за импийчмънт на президента. Затова, макар и годишно делата им да не са кой знае колко на брой, те винаги са ключови. Но никой в КС няма върховна еднолична власт, дори и председателят. За да се вземе решение, трябват 7 гласа, а за да заседава КС, трябва да присъстват поне 8 от членовете му. Те не могат да гласуват „въздържал се“. Разбираемо е, че всички управляващи се опитват да подредят така пасианса, че да имат мнозинство.

На всеки три години приключва 9-годишният мандат на четирима от съдиите. На 12 ноември постовете си ще сдадат Румен Ненков и Стефка Стоева (от квотата на съдебната власт), Кети Маркова (от квотата на президента) и Цанка Цанкова (от парламентарната квота). Президентът, върховните съдии и парламентът имат 3 месеца, за да решат кого да пратят в КС. Вероятно никой от тях няма да обяви избора си веднага и

играта на котка и мишка ще продължи до последно

Много удобно оправдание е, че процедурата се открива по време на съдебната и парламентарната ваканция. Президентът също не се е разбързал. Всеки иска да е последен, за да съобрази избора си с останалите.

А всичко, което липсва в процедурата, е прозрачност – и на номинациите, и на избора. По правило обществото никога не разбира защо даден кандидат е бил предпочетен пред останалите. Затова са и възможни сценарии като „Марковска“ или „Гугушева“, които разтърсиха системата преди 6 години, когато двете кандидатки бяха бламирани, без случаите им да се изяснят докрай.

От месеци се говори, че в КС ще отиде правосъдният министър Цецка Цачева. Казват, че поела правосъдния ресор срещу обещанието, че ще влезе в КС, а тя никога не е опровергавала това. Само че на фона на бягствата от затворите, разхождането на арестанти като панаирджийски мечки в разрез с всички международни стандарти и безпрецедентната криза с Търговския регистър, които са все в ресора на Цачева,

ако тя бъде повишена в КС, искаме да знаем за какви заслуги

Абсурдно е и че изобщо се стига до слухове и гадаене кой ще стане конституционен съдия. По същия неясен начин се върти и сценарий, че конституционен съдия може да станат главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Ако и това е вярно, пак не става дума за ясно и открито номиниране, а за подреждане на нечии карти. И това е големият проблем – задкулисното редене на кандидати от неназовани кукловоди. Това не отговаря на демократичните правила за избор на членове за една от най-важните институции. И трите власти са длъжни да лансират кандидатури въз основа на прозрачни критерии и да се стремят да лансират най-авторитетните юристи в държавата. А не да търсят топли местенца на лоялните на властта представители на съдебната власт или на партийни кадри. И да получават насреща зависими конституционни съдии. И такива има, но за жалост винаги са малцинство.

Спазаряването на членовете на КС между партиите е отвратителна практика, която е неизменна от години. Затова никой не бива да се учудва на решения като това, че Истанбулската конвенция противоречи на конституцията. За жалост за все повече решения на КС в бъдеще ще може да се отнесе констатацията на конституционните съдии Румен Ненков и Георги Ангелов, подписали с особено мнение същото абсурдно решение: „услуга за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента“.

Когато вържеш съда на яслата на властта, ще получаваш само удобни на същата власт решения. А вредата за гражданите е неизмерима.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar