С цел гарантиране на заетостта на хората с увреждания се въвежда квотен принцип, който регламентира отговорностите на работодателите да назначават хора с трайни увреждания. Това предвижда единият от двата варианта на проектозакона за интеграция на хората с увреждания. Според него работодатели с 20 до 49 работници и служители трябва да наемат 1 човек с увреждани, с 50 до 99 работници – двама души, и със 100 и над 100 – 4% от средно списъчния си състав. Ако квотите не бъдат изпълнени, работодателят внася всеки месец във фонд „Заетост на хората с увреждания“ такса в размер на 80% от минималната заплата за всяко неназначено лице с увреждане. Според закона, фондът се създава към Агенцията за хората с увреждания (АХУ) и се издържа със средства от споменатите глоби, национални, европейски и международни програми, както и от дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица. Работодателите, наели хора с увреждания, могат да кандидатстват през АХУ за средства за осигуряване на достъп, адаптиране и оборудване на работното място на служителя с трайно увреждане. Работодателят наема хора с трайни увреждания за не по-малко от 3 години след усвояване на средствата.
Работодателите обаче недоволстват. Според Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България работодателите трябва да бъдат насърчавани да наемат хора с увреждания, а не задължавани и санкционирани.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar