Конституционен съдия: много (по)чест, малко работа
Четирима нови ще бъдат номинирани през идните 100 дни - сред "заподозрените" са Цецка Цачева, Сотир Цацаров, Лозан Панов и Павлина Панова
Голяма чест за всеки юрист! Така омбудсманът Константин Пенчев възкликна преди 3 години, когато парламентът го избра за конституционен съдия.
Тогава е и последната рокада в Конституционния съд (КС) – институция, която е извън трите власти и съблюдава законите ни да не противоречат на конституцията. Сега предстои поредна смяна на четирима съдии, чийто мандат приключва след по-малко от четири месеца.
В началото на седмицата, както изисква законът за КС и правилникът за прилагането му, председателят на съда Борис Велчев изпрати писма до президента Румен Радев, председателя на парламента и шефовете на Върховния касационен и Върховния административен съд. В тях напомни, че срокът за избор на четирима съдии вече тече.
Парламентът трябва да прати след гласуване един юрист, Общото събрание на двете върховни съдилища двама – един от ВКС и един от ВАС, а президентът да назначи един.
На 12 ноември изтича мандатът на Кети Маркова, Румен Ненков, Стефка Стоева и Цанка Цанкова.
В публичното пространство вече се завъртяха имена.
По традиция
винаги
се спряга или
правосъдният
министър, или
някой
от тримата
големи
в съдебната власт – главният прокурор и шефовете на ВКС и ВАС. И сега за възможни кандидатури се споменават Цецка Цачева, Сотир Цацаров, Лозан Панов и заместничката му Павлина Панова.
Предположенията имат основания дотолкова, доколкото през своето 27-годишно съществуване в КС винаги е имало съдии, които, преди да отидат там, са заемали или един от трите ръководни поста в съдебната система, или поне са били заместници.
Преди да бъде назначен в КС от президента Росен Плевнелиев през 2012 г., Борис Велчев беше главен прокурор. Константин Пенчев пък бе шеф на ВАС от 2004 до 2010 г., а после омбудсман. Покойният Румен Янков беше шеф на ВКС.
Румен Ненков и Стефка Стоева, чийто мандат изтича, бяха съответно зам.-председатели на ВКС и ВАС, Гроздан Илиев – също, Благовест Пунев (мандатът му в КС изтече през 2015 г.), също е бил зам.-шеф на ВКС. Конституционни съдии са били още бившите шеф и зам. шеф на ВАС Владислав Славов и Людмил Нейков, бившият правосъден министър в правителството на Иван Костов – Васил Гоцев.
Има и обратната ситуация. Лазар Груев от конституционен съдия оглави ВКС. Покойният вече Иван Григоров от шеф на ВКС отиде в КС, но после се върна на предишната позиция.
При номинациите има и още едно негласно правило – Общото събрание на ВКС и ВАС да избира по един магистрат от двата съда за член на КС. Говори се, че сред избраните могат да бъдат бившият шеф на ВАС Георги Колев или Галина Солакова от същия съд.
Какво всъщност правят 12-те юристи през своя 9-годишен мандат? (Той е най-дълъг в сравнение с трите власти, като на всеки 3 години се сменят четирима – бел.ред.)
Макар и наречен съд,
КС е извън
съдебната
система
Това не се знае от много хора. Той не може да контролира решенията на съдилищата. Освен над съдебната стои над законодателната и изпълнителната власт. Ролята му е на арбитър между трите власти и основната му функция е да съблюдава дали актовете на парламента и президента са съобразени с конституцията.
КС решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, произнася се и по съответствието на сключените от България международни договори с конституцията преди ратификацията им.
Към КС не може да се обърне всеки, а само посочените в основния закон на страната. Това са 1/5 от народните представители, т.е. 48 от тях, президентът, Министерският съвет, двете върховни съдилища, омбудсманът, а от близо 3 г. и Висшият адвокатски съвет. Адвокатурата се възползва от тази възможност за първи път в края на 2017 г.
Конституционните
съдии не могат да
се самосезират,
а чакат да бъдат сезирани от тези институции. „Така че не от тях зависи по колко дела ще гледат и с какви въпроси ще се занимават“, каза преди години в интервю за „24 часа“ бившият шеф на КС Неделчо Беронов.
Преди 2 г. на честването на 25-годишнината от създаването на съда, настоящият му председател Борис Велчев също постави въпроса за слабата натовареност. Той призна, че капацитетът на членовете на КС не се използва в пълнота. И си пожела повече дела.
Че те са малко, говори и статистиката. Тя показва, че горе-долу по едно дело се пада на съдия на година.
От началото на 2018 г. КС има 13 решения, като 10 от тях обаче са по дела, образувани през м.г. Най-голяма популярност доби становището, че Истанбулската конвенция не отговаря на нашата конституция.
През 2017 г. КС е имал 14 дела. От тях едно още не е решено, а едно не е допуснато за разглеждане. През 2016 г. КС се е произнесъл по 17 казуса. През 2015 г. е имал 13 дела, но при 6 искането не е гледано по същество. 2014-а делата също са били 13, като 2 не са допуснати.
Най-натоварени конституционните съдии са били през 2013 г. Тогава са гледани 22 дела, като едно е отклонено. За 2012 г. са обявени 13 решения, а за цялата 2011 г. 12 – средно по едно на съдия.
Затова и все по-често се поставя въпросът за пряката конституционна жалба. Тоест всеки гражданин да може да се обърне към КС, когато другите възможности да защити конституционните си права са изчерпани. Голям радетел на идеята е Борис Велчев. Той не веднъж е споменавал, че само 8 държави в Европа нямат пряка конституционна жалба.
Не много работа,
но пък огромни
привилегии
През 1991 г., когато се пише конститутията и Законът за конституционния съд, законодателите им ги дават, за да гарантират тяхната независимост. Съдиите от КС имат имунитет като народните представители и се ползват със статута на председателя на парламента, т.е. имат право да се возят в кола на НСО.
Разбира се, чест им прави, че не се възползват много от тази възможност. По софийските улици може да бъдат видени и Борис Велчев, и Румен Ненков, и Филип Димитров например.
Конституционните съдии също така имат право на пенсиониране след изтичане на мандата им, независимо дали са навършили възраст и без да прекратяват осигуряването си другаде. При излизане от КС получават обезщетения в размер до 20 заплати.
Законът казва, че председателят на КС получава заплата, равна на средноаритметичното възнаграждение на президента и на председателя на Народното събрание. Тоест след президента той е вторият човек в страната с най-висока заплата.
Малко
изчисления
Заплатата на президента се смята, като се събират две депутатски заплати. В момента възнаграждението на народните представители без всички добавки е 3429 лева.
Това означава, че Румен Радев се разписва срещу минимум 6858 лв. Председателят на парламента взема с 50% повече от депутата – 5143 лв. Така че на шефа на КС се полагат около 6000 лв. Към тях се прибавя и трудовият му стаж, който е повече от 30 г., и сумата стига докъм 9100 лв. Останалите членове взимат 90 на сто от неговата заплата.
Освен това срещу съдиите от КС не може да започва наказателно преследване, преди да е снет имунитетът им. Той пък може да се снема при наличието на достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление, които трябва да бъдат представени пред съда от главния прокурор.
Конституционните съдии имат право да посещават всички държавни органи, стопански и обществени организации и да получават исканите от тях сведения. Те пък от своя страна са длъжни да им оказват пълно съдействие при осъществяване на правата им.
Кой може
да стане
конституционен
съдия?
Няма възрастови ограничения, но е задължително всеки кандидат да има поне 15 г. стаж като юрист. Също така в закона е казано, че трябва да притежава високи нравствени и професионални качества.
Макар и да не е в съдебната система, КС обаче има типичен за нея проблем – сграден. КС няма сграда и от създаването си се помещава в тази на Министерския съвет. На юбилея по случай 25-годишнината на КС председателят му Борис Велчев си пожела освен повече дела и нова сграда. Засега няма изгледи поне едно от двете пожелания да се сбъднат.
В следващите три месеца обаче около КС ще се шуми много, защото започва надцакването кои ще са юристите, които ще влязат в съда за следващите 9 години. Сега на ход с предложения за кандидатури са президентът, парламентът и двата върховни съда у нас.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте