Съседи водят люти войни заради лични данни.

Проблемът е, че според нормативните изисквания домоуправителите е възможно да притежават личните данни на живеещите в блока или кооперацията. В същото време обаче те не са упълномощени и оторизирани да съхраняват и оперират с лични данни. И така се получава абсурдната ситуация – за да удовлетворят изискванията на един закон, домоуправителите да пристъпват друг. Проблемът с личните данни и с това кой може да ги притежава и да ги изисква у нас е много сериозен и наболял. Нормативно е указано кой, как и при какви обстоятелства има право да иска и да ги събира. На практика обаче куцо, кьораво и сакато, под път и над път, иска имената, ЕГН-то и номера на документите за самоличност. Като се почне от издаването на карта за градския транспорт и се стигне до всевъзможните промоции и томболи, които се организират от молове, супермаркети и квартални бакалии.

За да участваш в обявената празнична томбола с умопомрачителната награда от две кила кренвирши или чифт топли домашно плетени шушони, трябва да попълниш обемен въпросник, все едно кандидатстваш във Френския легион, или се кандидатираш за работа в Държавния департамент.

Хайде, имената и телефона, добре, ама останалото кому е нужно. Нали ако случайно спечелиш пустата голяма награда, като се явиш така или иначе, пак ще поискат личната карта, за да сверят дали въпросната муцуна, която тъпо им се хили насреща, е същата като от тази на личната карта.

И дори и тогава – кому и защо е нужно за отчитането на една награда от квартален магазин да се записват данни, все едно полицай сваля самоличността на опасен терорист от „Ал Кайда“. На кого и с каква цел е нужно да има пред себе си ЕГН-то, номера на личната карта и адреса на човека, спечелил наградата. Ако гледах повече филми за световната конспирация, току-виж бях започнал да се замислям дали пък тези лични данни след това не се продават на някой, който има интерес от тях. Смешно ли ви звучи. Ами хайде да пресметнем и да се посмеем заедно.

В един средно голям супермаркет обявяват коледна томбола с награди. И 30, или нека да са 25 дни средно на ден, по 300-400 души пускат касови бележки, в които самите те съвсем надлежно и старателно са описали личните си данни. Това прави минимум към 10 хил. бележки с лични данни, които, попаднали в неподходящите ръце, могат да бъдат използвани доста добре и по предназначение. Още ли ви е смешно, защото на мен вече май не толкова. И тук не става въпрос за подозренията, че някой от магазина ще продаде бележките с тези лични данни. След приключването на промоцията те просто ще ги съберат в един найлонов чувал и ще ги изхвърлят в най-близкия контейнер. И ако на някого това се струва невъзможно, аз самият най-малко 3-4 пъти съм виждал такива касови бележки с лични данни да се развяват и подмятат около контейнерите. Та така, скъпи граждани.

Въпросът с личните данни у нас е много сериозен и изобщо не става въпрос за това, че съседите в блока се обиждат и ругаят. Проблемът е много по-голям и по-дълбок.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar