„Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент“. Това е записано в чл. 45 на действащия Закон за адвокатурата.

„При изпълнение на служебните си задължения служителите на ДАНС могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация, юридически лица, граждански дружества и като лица, упражняващи свободни професии.“ Това пък ще бъде чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, ако минат предлаганите от агенцията и премиера Бойко Борисов промени в правилника.

На пръв поглед изглежда, че между двете разпоредби няма връзка. За съжаление обаче връзката е директна. Рязко се разширява кръгът, в който може да се вкарват агенти на ДАНС на прикритие. Мотивът – сегашната нормативна база им създавала ограничения и следвало да бъде „актуализирана съгласно съвременната икономическа среда“. Какви евфемизми, когато става дума за това, че

управляващите искат тайно да си напъхат носа навсякъде

чрез любимата си ДАНС. Естествено изброени са всички модерни заплахи, като водещ е тероризмът. Това обаче вече е дежурното оправдание за всякакви злоупотреби с правата на гражданите в името на хипотетичната сигурност.

За ДАНС се отварят вратите в гражданските дружества и сред упражняващите свободни професии. Явно не стигат агентите във фирми, фондации, министерства, агенции, комисии и т.н. Затова сега ще се обогатят с адвокати, счетоводители, одитори, нотариуси, архитекти, частни съдебни изпълнители, зъболекари, лекари, артисти, художници и много други.

Агент адвокат е абсурд – и по конституция, и по закон адвокатът не може да разкрива тайната на своя клиент, каквато и да е тя. А когато адвокат се окаже внедрен атент на прикритие от ДАНС, ще има задължението цялата тази тайна да я изсипе в доклад, разработка, проектообвинение, да я разказва на колегите и началниците си.

В директно нарушение на конституцията и закона

И други свободни професии са ангажирани със защита на професионални тайни – например лекари, зъболекари, счетоводители, одитори, нотариуси и др. Затова опитите промените в правилника на ДАНС да се изкарат безобидни и едва ли не световна практика, са жалки.

Всичко това може да бъде много опасно. Особено ако агенцията започне да вкарва свои агенти на прикритие в министерства, комисии, агенции, кметства, дирекции, институции, фирми и фондации, без преди това да иска разрешение или дори поне да уведомява техните ръководства. Ще се получи шпионски трилър – безконтролно влизане в работата на министерство или фирма и следене от страна на службите. Дано да не стане така, че агенти на различни структури да се преследват, работят, проучват или разработват, без да знаят дори помежду си, из някое ведомство или търговско дружество.

ДАНС и Борисов прекаляват с шпионските трилъри

Те искат конспиративност до крайна степен. В същото време от мотивите им не става ясно как точно ДАНС ще вкарва хора без знанието на ръководствата на фирми и ведомства. Както и какво ще стане, ако шеф на фирма не вземе на работа агент, който иска да се внедри.

Още по-странна е сигурността на ДАНС, че ще може да вкарва агенти във ведомства, където конкурсите са задължителни и сега този въпрос се преодолява с различни чиновнически врътки и обикновено се решава чрез ръководствата. Най-вероятно част от проблемите ще се преодоляват с друго искане на ДАНС – да могат да се внедряват като агенти на прикритие работещи в момента хора във ведомствата или фирмите. Изрично е посочено, че първо тези хора ще бъдат назначавани като агенти в ДАНС и чак после ще се внедряват в съответните структури или търговски дружества.

Всичко това не трябва да бъде допускано. Защото, като оставим настрана абсолютно незаконното намерение да се нарушават защитени от закона тайни като адвокатската, има още купища проблеми.

Най-важната пречка е, че няма съдебен контрол,

както например при използването на специалните разузнавателни средства.

Друга пречка е, че властта иска приемането на такава екстра, на такова правомощие, без да е доказано, че дори сегашните права са били използвани в полза на държавата, на правосъдието, на обществото. Къде са уличените в корупцията висши чиновници, къде са хванатите терористи, къде са присъдите срещу шпионите? И как може да се вярва на твърдения, че ставало дума за изключително редки случаи, когато цялата теория и практика на българските служби говорят съвсем друго?

Не са ли същите тези служби, които направиха целия криминален контингент сътрудници? Забравена ли е вече култовата реплика на една бивша депутатка, която казваше, че половината криминални босове са агенти на НСС (чийто приемник е ДАНС), а другата половина – на ГДБОП?

Затова с тези неща трябва много да се внимава, а контролът е задължителен. Както общественият, така и съдебният. Иначе всичко ще прилича на оперативна разработка, която правителството и неговите служби пробват да приложат спрямо цялото общество с цел задържането си на власт.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar