– Адвокат Екимджиев, как гледате на идеята да не се разрешава влизане в определени държави на хора, които не са ваксинирани срещу ковид-19? Това не ограничава ли правото на свободно движение?

– В своята история Европейският съюз никога не е бил изправен пред такъв проблем. Затова в качествено новата ситуация ще бъдат търсени съвършено нови решения. Ще се търси изключително трудния и деликатен баланс между интересите на държавите-членки и тези на общността.

Ако очаквате от мен категоричен еднозначен отговор: Това ограничава правото на свободно движение. Но не всяко ограничение е нарушение на съответното право. Не са нарушения ограниченията, наложени в обществен интерес, които преследват легитимна цел, и са пропорционални на причините, които ги налагат – в случая заплахата от COVID.

Правото на придвижване и установявано, както и повечето права по Конвенцията за правата на човека и тези, произтичащи от правото на ЕС, не са абсолютни. Те търпят ограничения в интерес на по-висши в ценностната йерархия цели – каквито са животът, здравето на индивида и общественото здраве. Така стигаме до по-дългия и по-верен отговор, че дяволът е в детайла и всичко зависи от това какви конкретно мерки ще бъдат въведени и в какъв конкретен контекст. Виждате динамиката на развитието на пандемията. Едни мерки биха били адекватни сега, други – при много по плавно развитие или при спад на заразата.

Никой не би могъл да предвиди точно какво ще се случи. Но това, което може да се предполага, е, че въпреки принципа, че всяка държава-членка има изключително широка свобода на преценка в областта на здравеопазването, което има връзка и с националната сигурност, в рамките на ЕС би трябвало да има единна политика и единно решение. Противното би означавало торпилиране на една от основните свободи на европейското право – свободата на движение на хора.

– Т.е. какво очаквате вие да се случи?

– Моето очакване е да има мерки. Но ако не бъде постигнат консенсус в рамките на ЕС, това ще е много по-сериозна опасност за разпадането му от ветото, което наложиха върху неговия бюджет Полша и Унгария. Защото свободата на движение на хора е една от основните ценности. Така възниква договорът за ЕС – като една идея за пространство на свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги.

Ако свободното движение на хора отпадне, ако дълготрайно се ограничи свободата на придвижване и установяване, то това до голяма степен би обезсмислило самото функциониране на съюза. Затова се надявам мерките да са меки, да са гъвкави. И да има разумен баланс между правомощията на националните правителства и на Европейската комисия, като се отчита динамиката на развитието на заразата и конкретната ситуация във всяка държава. Не очаквам налагане на тотална карантина или на тотална забрана за движение във всички страни.

ЕС е доказал, че макар да работи бавно заради необходимостта от постигане на консенсусни мерки, най-често успява да вземе такива политически гъвкави решения, да достигне до разумните компромиси. А не да взема решения, от които всички са губещи. Както например ние взехме решението по спора със Северна Македония и преговорите за нейното членство в ЕС, от което никой освен Русия не печели.

Ако ваксината успее да снижи заразата до нива, които не представляват сериозна заплаха за общественото здраве и за живота на хората, тези мерки би трябвало автоматично да отпаднат. Но никой не може да предвижда отсега тази динамика в различните части на континента.

– Ако бъдат въведени изисквания за ваксина, то дори човек да иска, може да няма как да си я постави веднага, защото не му е дошъл редът. Редно ли е през това време, докато чака, да бъде ограничен да пътува? Може да се окаже, че до лятото например не може да пътува.

– Ако ситуацията е драматична, може през лятото, може и през другото лято такова ограничение да бъде наложено. Защото животът и здравето са по-ценни от удоволствието да пътуваш и дори от необходимостта да пътуваш, когато това се изисква от работата ти, от бизнеса и т.н. И обратното. Ако ситуацията се нормализира в резултат и на постепенната ваксинация, и на все по-добрите терапевтични методи, очакванията са обратни – да става все по-свободно пътуването.

– А за българите, които живеят в чужбина, има ли хипотеза да бъдат спирани и да не могат да се приберат в България, ако страната въведе изискване за ваксина, а те по някаква причина не са си поставили?

– Всичко зависи какво точно ще пише в това изискване и дали българските граждани ще имат предимство. Допустимо е да има диференциран подход на държавата – спрямо български граждани, спрямо граждани на ЕС и спрямо трети страни. Тоест гражданството допуска известно облагодетелстване на българите, живеещи в чужбина, спрямо гражданите на останалите държави-членки. Но пак всичко ще зависи от конкретиката на ситуацията. Това са политически решения, които нормалните правови държави вземат след обществени обсъждания и трезва преценка на взамодействието и балансите между конкуриращи се интереси. Тук решенията се вземат по друг начин. Първо се казва нещо, после се мисли, накрая се прави точно обратното. От този хаос сме на този хал с най-много смъртност и най-черна статистика. Този принцип на проба и грешка не винаги е печеливш.

– Като говорим за печеливши стратегии, как ви звучи тактиката на работодател, който търси преболедувал човек, за да го назначи на работа?

– Категорично това е дискриминация, абсолютно недопустима и от Конституцията, и от Закона за защита от дискриминация. Това не се нуждае от коментар, а иска много сериозна санкция.

– Какво следва да направи някой, който е бил спрян да кандидатства за тази длъжност?

– Би могъл да сезира Комисията за защита от дискриминация, която обаче има правомощия само да установява дискриминация, да налага санкции и да дава предписания. Тя не би могла да му предостави обезщетение. Би могъл да предяви и иск за обезщетение пред съда.

– Като започне кампанията по поставянето на ваксините, ще подписваме информирано съгласие. Това освобождава ли фирмите производители и държавата от отговорност, ако се проявят тежки странични ефекти, или ако някой бъде увреден от ваксината?

– Въпросът е многопластов. Информираното съгласие е въведено, за да разпределя отговорността между пациента и медицинските екипи, които предоставят конкретната здравна услуга. Има противоречива практика на съдилищата, но има решения, в които се приема, че информираното съгласие не освобождава от отговорност лекаря или болничното заведение, камо ли държавата. Но и тук дяволът е в детайла. Много зависи от това как точно е формулирано това информирано съгласие. Ако е написано ясно, изчерпателно, с достатъчно едър шрифт, да е достъпно за всеки грамотен човек (като трябва да има начин това да бъде разяснявано и неграмотните и на незрящите), тогава отговорността отива повече към пациента, дал съгласието си. И обратно – когато това информирано съгласие е завоалирано с общи фрази от типа на „пациентът е уведомен за всички възможни реакции“, а не за конкретните възможни реакции, тогава се приема, че то не е достатъчно ясно и съответното болнично заведение не се освобождава изцяло от отговорност.

Но тук има и един много интересен въпрос. Доколкото знам, на ниво ЕК се обсъжда сериозно да бъдат освободени от отговорност производителите на ваксината, защото за разлика от обичайното производство на ваксината, тук производителите не са имали достатъчно възможност дългосрочно да наблюдават евентуалните негативни ефекти. Правят се проучвания, но те са от 7-8 месеца, а понякога негативните ефекти от ваксините настъпват след години. От една страна това в сравнителен план повишава опасността тези ефекти да се проявят по-късно. От друга страна обаче състоянието на общественото здраве, заплахата за рухване на икономиката, големият процент починали в цяла Европа налага този риск да бъде поет. Това е едно от тези решения, за които държавите членки са склонни да поемат отговорността при евентуална поява на такива усложнения от ваксини.

– Отговорността да е за правителствата, ако не за производителя, но не и никой да не носи отговорност, нали?

– В никакъв случай не говорим никой да не носи отговорност. Тя ще е на държавите-членки, които са проявили интерес и са поели този риск, приемайки, че рискът от бъдещи евентуални усложнения е значително по-малък за живота, здравето, икономиката, отколкото щетите, които нанася пандемията от COVID-19.

– Президентът днес обяви, че ще насрочи изборите на 28 март, макар и миналата седмица ЦИК да заговори за отлагането им. Това обаче поставя въпроса как ще гласуват хората под карантина. Има ли решение как да не бъдат нарушени избирателните им права?

– Има решение, има и време. Изглежда съвсем логично да бъде въведена възможност за карантинираните, само за тях, а защо не и за тези, които по други обективни причини не могат да стигнат до избирателните секции, да се гласува по пощата. Хипотетично това е мислимо да бъде въведено като възможност при драматично увеличаването на заболяемостта. Добре е отсега да се предвидят законови промени в тази насока. Време има и общественият интерес го налага. Трябва да се балансира разумно между избирателното право и индивидуалното и обществено здраве и живота на хората. Както в САЩ гласуването по пощата може да започне 2-3 седмици преди деня на изборите.

– Гласуването по пощата не увеличава ли риска от злоупотреби?

– Няма идеално решение. Но като знаем колко злоупотреби се правят и при пускането на бюлетините в урната, най-вече при подправянето на протоколите и отчитането на резултатите, това изглежда бял кахър, още повече то в случая би било подчинено на запазването на живота и на здравето на хората. Тук има легитимна цел да се въведе тази мярка за разлика от криминалните фалшифициране, купуване и продаване на гласове. Трябва да се преценява кое е по-малкото зло. Няма съвършена система, трябва да сме реалисти. Но балансирайки между живота и здравето на хората и възможността им да изразят демократично своя вот, който е основно конституционно право, според мен не можем да си позволим при и без това все по-ниска избирателна активност, да изолираме много хора. Да не говорим, че тук може да се злоупотребява и с издаването на заповеди за карантина, за да бъдат елиминирани хора, за които се предполага как ще гласуват. Ако има политическа воля, държавата би могла да въведе надеждни правила и контрол срещу фалшификации.

– Но пандемията не може да бъде оправдание за отлагане на изборите?

– В тази ситуация, в която сме, при това рухнало доверие към управляващите, би било пагубно, би било гавра с Конституцията. Така че далеч по-разумно и по-мека мярка е да се допусне форма на гласуване по пощата, отколкото да се отложат изборите. Каква е гаранцията, че след 5 месеца ситуацията ще бъде по-добра?!

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar