„Темата за съдебната реформа беше изведена като приоритетна, това не е случайно, тъй като повече от 30 години демократичен преход съдебните реформи буксуват“.

Това каза пред БНР съдията от апелативния съд в София Калин Калпакчиев. Според него причината за това е заложена в самата Конституция:

„Предаването на еднакъв статут на съдиите и прокурорите, създаването на общ за тях съдебен съвет, капсулирането на управлението на съдебната власт с мнозинство в него на партиите, които с техните зависимости и недостатъци инфектираха съдебната власт. Външната квота не трябва да е политическа, а обществена. Или ако е политическа, да не е партийна, да е в по-широк смисъл“.

Калпакчиев цитира предложение на Съюза на съдиите – „прокурорската колегия трябва да си установи мнозинство на външна квота – парламентарна, но не от прокурори, която да осъществява форма на обществен контрол и отчетност на главния прокурор, която да е в противовес на неговата свръхсила в централизираната прокуратура“.

В предаването „Неделя 150“ той допълни:

„Трябва на прокурорски съвет да бъдат възложени кадровите въпроси – повишаването, избора на прокурор, дисциплинарно наказание. И в този съвет главният прокурор да няма мнозинство. Така от една страна няма да има дисциплинарна и кариерна власт над прокурорите, но ще запази процесуалната си функция, което е важно за ефективността на разследването… Това може да се случи с промяна в Закона за съдебната власт или чрез предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет. Да се изберат от парламента членове на прокурорската колегия, които да не са прокурори. За съдийската колегия е важно – да има външна квота, но автентично външна – не представители на политически парти, не съдии. Адвокатите и представителите на академичната общност са естествен коректив… Парламентарните представители на прокурорската и на съдийската колегии не трябва да бъдат прокурори или съдии. Това ще осигури действителен обществен контрол, а и ще предпази от развращаване самите магистрати, които десетилетия са били подложени на процес на политическо обладаване“.

Според съдията, за да могат независимите и компетентни личности да излязат напред и да бъдат лицата на системата, средата трябва да бъде променена.

„За да има успех този път съдебната реформа, трябва всички линии на действие да се движат едновременно. И реформата да не бъде оставена само на политиците или само на съдиите и прокурорите. Широките обществени дебати ще бъдат коректив. Още от сега е важно да започне конституционната дискусия“.

Той предупреди за опасност, която е такава и за много демократични общества – бюрократизирането на съда, самозатварянето му, превръщането на съдиите в чиновници ги кара да неглижират реалните проблеми на хората и да се съсредоточават само в това да си решават делата:

„Това поражда и поддържа разяждащото усещане за несправедливост. Ние сме общество с изключително големи неравенства – икономически, социални, имаме големи групи от маргинализирани хора. Съдът би могъл да има водеща роля в решаването на тези големи неравенства, като бъде фактор, който свързва хората, които имат нужда от правосъдие, със социалната структура на държавата. Защото в един момент можем да се окажем с идеална Конституция, с идеално реформирани институции и с един бюрократичен съд, който не върши никаква работа“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar