Как „лейтенантът на Пеевски“ бе избран за зам.-шеф на Бюрото за контрол на СРС
Зам.-шефът на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков изведнъж се сдоби с национална и международна известност, след като се оказа сред тримата санкционирани от САЩ за корупция по глобалния закон „Магнитски“, заедно с олигарсите Делян Пеевски и Васил Божков. Сред тях само Желязков заема държавен пост и както се разбра, своевременно е излязъл в отпуск.
Според официалното съобщение на американското правителство обявлението за Пеевски, Божков и Желязков е „най-широкообхватното еднократно действие [на САЩ], насочено срещу корупцията досега“.
Желязков попада в списъка като подставеното лице на Делян Пеевски.
След изнесената информация за корупционни схеми оставката му бе поискана от „Демократична България“.
Как обаче Желязков, който преди това дълги години е начело на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ и като неин директор е ив борда на „Българския енергиен холдинг“ и още то това време е припознат като човека на ДПС в държавната енергетика, стана зам-председател на Бюрото за контрол на СРС и кои депутати гласуваха за него?
Народното събрание го изстреля на този пост на 21 декември 2018 г. и още тогава неофициално е наричан „лейтенантът на Пеевски“.
Сега това се посочва официално в мотивите на САЩ санкцията срещу Желязков:
„Пеевски използвал Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства в замяна на информация и лоялност от тяхна страна. От 2019 г. е известно, че Желязков е предлагал подкупи на високопоставени държавни служители от българското правителство, от които се е очаквало да предоставят информация на Желязков, която да бъде предавана на Пеевски. В замяна Желязков е имал грижата лицата, приели предложението му, да бъдат назначени на влиятелни длъжности и е осигурявал месечен подкуп. Пеевски и Желязков също така са разполагали с длъжностно лице на ръководен пост, което през 2019 г. незаконно присвоявало средства в тяхна полза. В друг случай, от началото на 2018 г. тези две лица ръководели схема за продажба на български документи за пребиваване, за която се твърди, че представители на дружества плащали подкупи на български длъжностни лица, които да гарантират, че техните клиенти ще получат документи за гражданство незабавно, а не след заплащането на депозит от 500 000 щатски долара или след като изминат петте години за обработването на законно обосновано искане. В допълнение към всичко това Желязков изнудвал евентуален кандидат за български министър чрез заплаха от повдигане на наказателни обвинения от Прокуратурата на Република България, ако след назначаването си министърът не окажел по-нататъшно съдействие на Желязков“.
Между тези събития Желязков е предложен за член и зам.-председател на Бюрото за СРС от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ. Изборан е на поста със 127 гласа „за“ (84 от ГЕРБ, 11 от БСП, 1 от ОП, 8 от „Воля“), 8 „против“ (7 от БСП и 1 от ОП) и 39 „въздържал се“ (28 от БСП и 11 от ОП).
В четвъртък бившият премиер Бойко Борисов обяви, че не знаел в детайли как са гласували депутатите от ГЕРБ тогава.
„ДПС са дали това предложение, ние сме дали своите предложения и най-вероятно се е избрало. Не съм бил, за да ви отговоря“, отговори той на първия въпрос за подкрепата на ГЕРБ.
Последва припомняне, че е лидер на ГЕРБ и отговор: „Да, лидер съм, но същите вие питахте, когато се обадя и кажа на депутатите нещо, как си позволявам да командвам депутатите. Тогава забравяхте, че съм лидер на ГЕРБ, а сега ми казвате „ама вие сте лидер на ГЕРБ“. Ми … избрали са го без да ме питат“.
Подобна защитна теза обаче е озадачаваща на фона на това, че през годините действително редовно нареждаше на депутатите си да внесат нещо или да отхвърлят друго. Дори малко повече от месец преди гласуването за членовете на Бюрото за контрол на СРС, Борисов по друга тема е подал нареждане към депутатите си – да не приемат поправки в Кодекса за застраховането, които по-рано са внесени Менда Стоянова (тогава депутат от ГЕРБ и председател на бюджетната комисия).
„Шареното“ гласуване на БСП
При избора на Желязков за член на Комисията за СРС прави впечатление „шареното“ гласуване на групата на БСП – 11 социалисти са „за“, 7 са „против“, а 28 се въздържат.
„За“ е бил Антон Кутев, който в момента е говорител на служебното правителство. Сред останалите социалисти, подкрепили Желязков, има знакови лица на БСП – Георги Свиленски, Драгомир Стойнев, Кристиан Вигенин, Манол Генов, Филип Попов и Христо Проданов. До 11 „за“ от БСП допълват Васил Антонов, Георги Йорданов, Петър Кънев, и Румен Георгиев.
Против избора му за член в комисията са Александър Паунов, Александър Симов, Красимир Янков, Лало Кирилов, Николай Пенев, Славчо Велков и Денчо Бояджиев.
От „Обединени патриоти“ атакистът Павел Шопов е единственият „против“, а Станислав Станилов, пак от „Атака“, е единственият „за“. Останалите присъствали се въздържат.
Как стои въпросът при избора му за зам.-председател?
След като вече е избран за член на Бюрото, депутатите гласуват и за това да стане зам.-председател.
Кандидатурата му е приета отново с гласовете основно на ГЕРБ (91 гласа) и ДПС (22 гласа) и „Воля“ (8 гласа). Този път гласовете „против“ са повече и са единствено на БСП – 44 депутати.
И при избора му за зам.-председател обаче има социалисти, които го подкрепят. Този път значително по-малко – само двама – Драгомир Стойнев и Филип Попов, които са „за“ и при избора му за член.
За зам.-председател той е подкрепен и от петима от „Обединени патриоти“ (Емил Димитров -Ревизоро, Искрен Веселинов, Калин Поповски, Николай Александров и Юлиан Ангелов).
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте