Докато в българските социални мрежи, а и на улицата често можете да види изображения и татуировки с нацистки символи, в Германия публичното им показване се наказва с до три години престой зад решетките, пише „Дойче веле“.

По време на безредиците в Кемниц неонацисти демонстративно изпъваха ръка в хитлеристки поздрав и подбуждаха към омраза на расова и религиозна основа. Това неизбежно ще им навлече наказания, защото в Германия действа рестриктивно законодателство. В страната нацистките символи са забранени и публичното им показване се наказва с до три години престой зад решетките. Германският закон разглежда свастиките и емблемите на есесовците като „символи на противоконституционни организации“. Незаконно е публичното им изобразяване или продажбата на стоки с подобни знаци. Забранени са също така нацисткият поздрав с изпъната ръка и обръщения от рода на „Хайл Хитлер“ или „Зиг хайл“. Подобни ограничения съществуват и в Австрия, макар и не толкова строги.

В изкуството и в образованието може

Според Наказателния кодекс на Германия свастиките и други забранени символи могат да бъдат използвани за целите на „гражданското образование, в борбата срещу антиконституционните дейности, в изкуството и науката, в изследователската област и образованието, при отразяването на исторически и текущи събития“. Това означава, че филми и телевизионни предавания, като например „Гадни копилета“ на Куентин Тарантино и „Човекът във високия замък“ (продукция на „Амазон“), обикновено получават разрешение за разпространяване в Германия, независимо че съдържат забранени символи.

Дали и видеоигрите трябва да получат същия статут като филмите и телевизионните предавания е спорен въпрос. Много геймъри смятат че видеоигрите трябва да се приемат като изкуство. Има и критично настроени експерти обаче, които твърдят, че заради интерактивния им и „зарибяващ“ характер видеоигрите трябва да бъдат третирани по друг начин.

Свастики във „Фейсбук“?

В Германия публикуването на изображения със свастики или нацистки лозунги в социалните мрежи също е незаконно. През март 2018 г. 45-годишен мъж бе осъден на три месеца затвор, след като многократно публикува във „Фейсбук“ снимки на маскиран мъж с татуировки на свастика и други забранени символи. Но и за социалните мрежи важат някои изключения.

Когато по повод успеха на крайнодесните на австрийските избори през 2016 г. една от популярните сатирични програми на Втора германска телевизия ZDF публикува снимка на шницел във формата на свастика на страницата си във „Фейсбук“, прокуратурата не се намеси. Свастиката била използвана като сатирична илюстрация на някои политически нагласи в Австрия, но не сигнализирала одобрение към някаква противоконституционна организация – приблизително така гласеше аргументацията на прокуратурата.

Законът предвижда и други изключения

Излагането на нацистки символи е незаконно, но въпреки това хората в Германия имат право да притежават дори големи количества предмети със забранени знаци, образи и емблеми – стига да са сигурни, че до тях имат достъп ограничен брой хора. Съществуват и гранични ситуации. Например ако си окачите забранен флаг, който се вижда от минувачите през прозореца. Според някои експерти това е законно, други обаче смятат, че се върши нарушение.

Продажбата на стоки с нацистки символи обикновено е забранена, но ако самите символи върху предмета са скрити – всичко е наред. Така например, ако продавачът на един битпазар излага на сергията си есесовска каска, но с лепенка върху самия символ SS, сделката ще бъде законна. Законно е също така да се продават антикварни предмети, произведени преди 1945 година, забрана е наложена обаче върху копията и репликите на такива предмети.

Понякога се налага съдът да решава дали използването на нацистки символи е пропаганда, или пък има образователна, научна, журналистическа или художествена цел. Едно от най-важните съдебни решения в това отношение взе през 2007 г. Върховният федерален съд. Тогава съдиите прецениха, че изображението на зачеркнатата свастика е приемливо и законно, а с това отмениха предишна присъда на местен съд, принудил активист да плати глоба в размер на 3600 евро заради онлайн продажбата антинацистки стоки.

Не само символите – наказуема е и пропагандата на расизъм

Глоби и дори лишаване от свобода до три години предвижда Наказателният кодекс за онези, които нарушават строгите забрани. А подбуждането към омраза на расова или религиозна основа в Германия може да навлече на извършителите до пет години затвор. В тази графа попадат и всички онези, които отричат Холокоста – избиването на шест милиона евреи по времето на Хитлер.

Освен нацистките символи за „противоконституционни“ и следователно незаконни се смятат още логото на бившата Комунистическа партия на Западна Германия (KPD), както и символи, свързани с терористични групировки като „Ислямска държава“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar