Парламентът най-вероятно няма да успее да избере нов конституционен съдия до предстоящата ротация на 15 ноември и съдът ще остане в намален състав за неопределено време

На 15 ноември в Конституционния съд (КС) трябва да положат клетва поне трима нови конституционни съдии. Клетвата на четвъртия от тазгодишната рокада може да изчака до 28 февруари, когато изтича мандатът на Гроздан Илиев.

Но вече е ясно, че през ноември клетва ще положат само двама нови съдии, а КС ще остане в състав от 11 души за неопределено време. Причината е, че парламентът няма да успее да избере своите двама представители в КС до края на настоящия мандат от който по най-благоприятни прогнози остават две седмици. Оптимистичният вариант е парламентарната квота на КС да бъде попълнена през декември, но ако се сбъднат очакванията, че и следващото Народно събрание ще е раздробено, неефективно и неспособно да формира мнозинства, очертава се КС да остане в намален състав дълго време, а след февруари догодина може да се сведе до 10 души.

Наблюдатели вече припомниха, че в аналогична ситуация през есента на 2012 г., след провала на клетвата на Венета Марковска, когато едно от местата в КС остана незапълнено за дълго време, съдът просто спря да заседава в продължение на пет месеца – до края на февруари 2013 г. Поднови работата си едва след като съставът му бе попълнен с избора на Гроздан Илиев от парламента. Неофициално беше обяснявано, че не е редно КС да взема решения с непопълнен състав, защото това нарушава баланса на властите. Подобна практика беше силно озадачаваща, защото съдът е работил и с далеч по-малък състав, след смъртни случаи и закъснял избор на нови членове.

КС може да заседава при кворум от 8 човека (2/3 от състава), а решенията си взема с минимум 7 гласа. Само когато разглежда обвинения срещу президента и вицепрезидента, повдигнати от Народното събрание, кворумът е от 9 човека (¾ от всички съдии).

Едва след като Гроздан Илиев бе избран от парламента на 22 февруари 2013 г. и положи клетва на 28 февруари, КС наново възобнови заседанията си.

Тази практика по принцип няма законова основа, тогава тя бе резултат на неофициално („джентълменско“) споразумение между съдиите, но днес се припомня, защото институцията е изправена пред сходна ситуация, всъщност дори по-комплицирана. Източници от Конституционния съд споделят, че тази година няма опасност тя да бъде повторена и да се наложи няколкомесечен блокаж на работата на съда до попълване на състава му с 12 човека. В настоящия си състав КС ще заседава до 10 ноември, а първото заседание на обновения състав ще бъде на 16 ноември, ден след клетвата, когато ще бъде избран новият председател.

Цялата история обаче е интересен пример за институционалния хаос, до който води парламентарната криза и неглижирането от страна на парламента на конституционните му функции.

Никак не е маловажно в какъв състав КС ще разглежда делата си, а в момента пред него висят голям брой въпроси – както силно злободневни политически теми, така и проблеми, засягащи практически живота на много хора. Сред тези дела са например:

  • искането на ГЕРБ за обявяване на противоконституционност на указа на президента за назначаване на Кирил Петков като служебен министър;
  • атакуваните от Иван Гешев разпоредби от правилника на парламента за изслушване на главния прокурор от парламентарната правна комисия на всеки три месеца;
  • въпросът за правомощията на министъра на правосъдието да иска предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор и председателите на върховните съдилища;
  • мораториумът върху давността за придобиване на държавни и общински имоти;
  • дистанционното участие на обвиняемия по делата за мерки за неотклонение;
  • проблемът с пожизненото определяне на намалена пенсия;
  • мораториумът върху концесиите, наложен от 45-тото Народно събрание;
  • понятието „пол“ в българската конституция;
  • уредбата на Бюрото за защита при главния прокурор и редица други.

Мандатите в КС

КС има 12 членове с деветгодишен мандат, избрани от три квоти – съдебна, президентска и парламентарна, всяка от които има по четирима съдии. Съставът на КС се обновява на всеки три години с нови четирима съдии. Четиримата, които трябва да излязат при тазгодишната рокада, са председателят Борис Велчев, назначен от президента, Георги Ангелов, избран от общото събрание на върховните съдилища (преди това съдия във ВАС), Анастас Анастасов и Гроздан Илиев от парламентарната квота. Съществена подробност е, че мандатът на Гроздан Илиев изтича на 28 февруари 2022 г., тъй като през 2012 г. след фиаското с избора на Венета Марковска за член на КС и бламирането на процедурата по полагането на клетва от президента, парламентът проведе още един неуспешен избор, а едва на третия път бе избран Гроздан Илиев. Така неговият деветгодишен мандат започна в края на февруари 2013 г.

Процедурата по избора на нови съдии вече започна

На 15 август председателят на КС Борис Велчев изпрати писма до институциите, които трябва да проведат избора на нови съдии – президент, Народно събрание, Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с които ги информира, че клетвата на новите съдии ще бъде положена на 15 ноември и дотогава те трябва да бъдат избрани. Или поне трима от тях, тъй като изборът на съдия, който ще заеме мястото на Гроздан Илиев, може да се отложи до края на февруари догодина.

Общото събрание на ВКС и ВАС, на което трябва да бъде избран представителя на съдебната квота в КС, все още не е насрочено, но до момента не се е случвало съдилищата да забавят избора си. По силата на неписано джентълменско споразумение двете съдилища се редуват да изпращат съдия в КС и сега е ред на ВАС. В съда се спрягат няколко имена на очаквани кандидати – на Соня Янкулова, Севдалина Червенкова и Марио Димитров. Всеобщото мнение е, че избран ще бъде този, когото председателят на ВАС Георги Чолаков посочи, защото към момента огромната част от съдиите във ВАС гласуват изцяло според неговите инструкции. Според хора отвътре засега фаворитът бил Марио Димитров. В същото време ВКС е фрагментиран и настроенията са разпиляни, което не означава, че съдиите няма да се обединят около една силна професионална кандидатура. Изминалите години показаха колко е важно в КС да влизат професионалисти, включително и за съда.

До момента не е имало случай и със закъснение на президентската квота при ротацията в КС, но тази година за първи път назначаването на конституционен съдия от президента ще съвпадне с предизборната кампания. Източници от президентството коментират, че поради напрегнатата политическа обстановка през последните месеци в институцията нямат никаква готовност по тази тема. При всички случаи всяко кадрово решение на президента в рамките на предизборната му кампания ще бъде деликатен ход. Радев вече беше атакуван преди три години – през есента на 2018 г., когато назначи в КС Атанас Семов – заради някои факти от политическото минало на Семов и непрозрачното и немотивирано обявяване на назначението. В момента всички кадрови решения на президента се гледат под лупа и подобен ход може да има далеч по-гръмки последици. Същевременно президентът ще бъде атакуван и ако се забави с назначаването на нов съдия в КС например за след изборите в по-спокойна обстановка, защото това е негово задължение по конституция.

Вече е очевидно, че парламентът няма време и капацитет да проведе избора за поне един конституционен съдия, който да положи клетва на 15 ноември.

Проблемът се състои в това, че по принцип обновяването на състава на съда следва да се извършва по четирима съдии едновременно от всяка от трите квоти. Това по същество заявява КС в решение №8 от 2000г., в което се казва, че квотният принцип е „един от основните и водещи принципи за конституирането на Конституционния съд“. Този принцип, според който съдът се състои от три квоти по четирима съдии, съответно от Народното събрание, от президента и от Общото събрание на ВКС и ВАС, „въплъщава защитеното от Конституцията разделение на властите (законодателна, изпълнителна и съдебна) и гарантира равновесието на тези три власти в конституирането на върховния орган (Конституционния съд), оправомощен да бди за спазването на Конституцията. Дерогирането на квотния принцип би позволило в даден момент една от трите власти да овладее Конституционния съд и да обезсмисли контрола, който този съд упражнява“, се казва в това решение.

Със спорния избор на Венета Марковска през 2012 г., осуетяването на клетвата й и последвалите няколкомесечни препирни кой да седне на вакантното място, институциите заложиха разминаване в тригодишната ротация на съда, което вече няма как да бъде коригирано. Същевременно сега се очертава и доста време КС да заседава с намалена парламентарна квота.

В предишни години преди предстояща ротация усърдно се спекулира за имената на кандидатите за новите попълнения и техните шансове. В сегашния контекст по темата има пълно мълчание, макар че кратката листа по принцип е една и съща.

Винаги в такива сметки се завърта например името на декана на Юридическия факултет на СУ проф. Даниел Вълчев. Но неговото име напоследък се оказва твърде конвертируемо – на два пъти само през тази година той бе спряган за служебен премиер, а слуховете го споменават и като човека с най-големи шансове за следващ ректор на СУ.

Професорът по конституционно право Екатерина Михайлова е другият „обичаен заподозрян“ вече при няколко поредни ротации, тя е депутат в пет поредни парламента, била е зам. председател на Народното събрание.

Проф. Янаки Стоилов трябваше да бъде издигнат като кандидатура на БСП още при предишната ротация на КС, но левицата прецени, че ГЕРБ и патриотите имат мнозинство и няма да отстъпят, затова Красимир Влахов остана единствен кандидат от парламентарната квота и бе избран. Проф. Стоилов е логична кандидатура за президента Радев, още повече след като бе назначен от него за служебен министър на правосъдието и според всеобщата оценка се справя отлично.

През последния месец като кандидат за КС започна да се спряга името председателката на парламента Ива Митева.

Същевременно, от дълги години в КС не е имало представител на адвокатурата, което определено е дефицит. В адвокатските среди вече при няколко поредни ротации се коментира името на безспорен авторитет като Даниела Доковска, чийто професионализъм и задълбоченост са еталон.

Конституционният съд всъщност не е просто съд, той е политически орган с много важно значение, а работата му от години е обект на много критики – къде основателни, къде – не. Политическата криза в държавата засили неговата роля и същевременно точно тя може да стане причина за ново делегитимиране на този орган, който ще бъде принуден да взема важни решения в намален състав в нарушение на баланса на властите.

На 15 ноември в Конституционния съд (КС) трябва да положат клетва поне трима нови конституционни съдии. Клетвата на четвъртия от тазгодишната рокада може да изчака до 28 февруари, когато изтича мандатът на Гроздан Илиев.

Но вече е ясно, че през ноември клетва ще положат само двама нови съдии, а КС ще остане в състав от 11 души за неопределено време. Причината е, че парламентът няма да успее да избере своите двама представители в КС до края на настоящия мандат от който по най-благоприятни прогнози остават две седмици. Оптимистичният вариант е парламентарната квота на КС да бъде попълнена през декември, но ако се сбъднат очакванията, че и следващото Народно събрание ще е раздробено, неефективно и неспособно да формира мнозинства, очертава се КС да остане в намален състав дълго време, а след февруари догодина може да се сведе до 10 души.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar