Всеки нов Висш съдебен съвет (ВСС) идва натоварен с очаквания, че ще бъде по-добър от предишния. Просто защото всеки предишен е стигнал до своето дъно и публиката смята, че по-зле няма накъде. Но обикновено се оказва, че това не е дъното, а само предверие към него. И надпреварата по безпринципни решения продължава с пълна сила, а порочните практики се възпроизвеждат безкрай.

По върховете на съдебната система има една специална прослойка недосегаеми магистрати, галеници на ВСС. Никакви нарушения не могат да ги съборят от възловите им позиции. Вероятно тази протекция не е про боно, но каква е цената – може само да се гадае.

Миналата седмица съдийската колегия на Висшия съдебен съвет безгрижно хлопна кепенците за следващите два месеца, без дори да си направи труда да приключи с предвидения дневен ред. „Заслужена с много труд“ лятна ваканция. На предпоследното си заседание тези бранители на независимостта и честта на съдебната система сложиха точка на скандала в Софийския апелативен съд, като отказаха да образуват дисциплинарно производство срещу председателя му Даниела Дончева. Нищо че две проверки – на Инспектората към ВСС и на Върховния касационен съд, показаха, че в апелативния съд има тежки нарушения при разпределянето на дела и при сформирането на съдебни състави.

Съдебните кадровици

удобно си измиха ръцете с изтекла давност

за образуване на дисциплинарно производство, която е до 6 месеца от откриване на нарушението. Разбира се, преди това тихо изчакаха тези месеци да изтекат, за да не изпадат в неудобното положение да се чудят какъв чадър да отворят. Така предложението на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов за образуване на дисциплинарно дело престоя три месеца в съвета, без да бъде разгледано. А от инспектората изобщо и не внесоха такова предложение, макар проверката им да показа проблеми в съда. Миналия октомври апелативният съдия Милен Василев обвини Дончева, че неправомерно му е иззела състава и делата и действията й имат „силен корупционен мирис“. Василев разказа в писмо до всичките си колеги, закачено на таблото в съда, че Дончева го е преместила в друг съдебен състав, а сама е заела мястото му по дело от сагата „КТБ“ с материален интерес за над 102 млн. лв. Прокуратурата също провери случая и прие, че няма данни за извършено престъпление. Какви са мотивите й, остана тайна.

Всъщност с отказа да я разследва дисциплинарно съветът направи мечешка услуга на Дончева. Защото тя би могла да се защити в дисциплинарен процес, след като твърди, че не е извършила нарушения. Сега тя ще остане председателят, който иззема дела и когото ВСС спаси от дисциплинарка. Впрочем в концепцията си при избора й за председател тя предвиждаше да прави тв рубрика за правата на хората. Засега обществото става свидетел само на сагата около случайното разпределение на делата в поверения й съд.

ВСС не за първи път има специално отношение към шефовете на съдилища. За зам. главния прокурор Борислав Сарафов инспекторатът също

предлагаше дисциплинарка за натиск

върху подчинени и накърняване престижа на съдебната власт, но тя умело бе замотана от прокурорската колегия на предишния състав на съвета. И тук изтече давност. Съставите на ВСС се менят, но методите – не.

С йезуитското си решение съдебният съвет развърза ръцете на шефката на апелативния съд и тя е завела дело срещу съдията, който алармира, че там има нередности – Милен Василев. Тя е подала тъжба срещу него за обида и клевета, като искът й е за 80 хил. лв. Така въпреки заключенията на инспектората и на ВКС тя има всички основания да осъди колегата си. Процесът, случайно или не, ще се гледа в Пловдив, а не в София. А в Пловдив имат опит с делата за клевета. Там беше оправдан бившият вътрешен министър Цветан Цветанов по делото, заведено от съдия Мирослава Тодорова, на която той приписа връзки с организираната престъпност.

Тепърва ще видим как ще се произнесе Пловдивският съд, но е ясно, че порочната практика на ВСС ще затвори завинаги устата на всеки недоволен съдия, който би дръзнал да извади на бял свят нарушения на началника си. Ако изобщо вече се намери някой, който да наруши омертата.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar