Дядото на убития саудитски журналист Джамал Хашокжи, Мухамад Халед Хашокжи, като дете живее в Кайсери, тогава в Османската империя, а правилното произношение на фамилията му е турско – Кашъкчъ.

Макар турските националисти да забелязаха това още след изчезването на Джамал в саудитското консулство в Истанбул, интересът на Турция към случая далеч не е свързан само с родословното му дърво, нито само с факта, че дипломатическата мисия е на турска територия, смятат експерти, които следят случая.

Никой не оказа толкова натиск върху саудитското кралско семейство по случая, колкото Турция. От турски медии – които от години се смятат за контролирани и не твърде достоверни – идваха и повечето „течове“ на информация по случая, ползвани и от западни журналисти.

Съветници на президента Реджеп Тайип Ердоган си позволяват открито да поставят под въпрос всякакви версии на саудитските власти и загатваха за покушение, организирано от саудитската държава. Дори когато неофициалните информации за турски вестници не го казваха в прав текст, впечатлението бе същото – как иначе да си обясни международната публика данните за 15 саудитски представители, долетели със самолети от Рияд в деня на убийството.

Самият Ердоган пък стигна дотам, че нарече случая „планирано политическо убийство“ и заяви, че не се съмнява в искреността на крал Салман – но не и в тази на сина му и престолонаследник, принц Мохамед бин Салман.

„Триъгълникът на злото“

Според „Вашингтон пост“ именно натискът на Турция може да е помогнал за решението на Саудитска Арабия да признае, че Хашокжи е бил убит и да арестува 18 души по случая. Изданието цитира свои събеседници, според които Анкара може само да спечели в битката, която води със Саудитска Арабия за надмощие в сунитския свят. Освен това Анкара подкрепи Доха в спора с Рияд миналата година, а кралството, управлявано на практика от принц Мохамед, не прие това добре.

Последният дори нарече Турция част от регионален „триъгълник на злото“ по-рано тази година. Сега Ердоган получи шанс да накърни репутацията му, но и да вбие клин между САЩ и Саудитска Арабия в момент, когато Турция има нужда от съюзници заради собствените си икономически проблеми. Би Би Си отбелязва, че индиректната атака срещу Саудитска Арабия се е ожесточила от факта, че Египет и Обединените арабски емирства, с които Анкара е в обтегнати отношения, веднага се притекоха на помощ на Рияд.

Освен това президентът може спокойно да отклони вниманието от икономическите проблеми, за които го критикуват турските избиратели, и задържанията на чуждестранни граждани (доскоро такъв бе и случаят на пастора Андрю Брънсън) след опита за преврат през 2016 г. Много политики на Ердоган, включително преходът към президентска република, поставиха в очите на Запада под въпрос устоите на демокрацията и върховенството на закона.

Така изведнъж Ердоган, лидерът на страна рекордьор по брой хвърлени в затвора журналисти, се оказа техен защитник, а шансът му да изглежда като отговорен към правилата лидер след опита за преврат нарасна значително.

Методите

Анкара регулираше потока от „течове“ – спря го за кратко миналата седмица, но го поднови, когато Тръмп опита да разграничи саудитските власти от случилото се с обяснението за „престъпни елементи“. Ден след новата саудитска версия (Рияд първо каза, че смъртта на Хашокжи е инцидент, а в понеделник потвърди, че е бил убит) Ердоган направи изявление, с което трябваше да каже „голата истина“ (сам бе обещал това), но само подхвърли още (някои от тях – известни) подробности и поиска процесът да се състои в Истанбул.

У коментатори, които следят турската политика, той остави впечатление, че е премълчал част от информацията.

Според бившия експерт по Турция в Държавния департамент на САЩ Джошуа Уокър, цитиран от „Вашингтон пост“, целта на този метод е Турция „да увеличи цената за споразумението“, с което да нормализира отношенията със САЩ и Саудитска Арабия.

Изследователят на Турция от Вашингтонския институт за близкоизточна политика Сонер Чагаптай пък смята, че Турция просто се опитва да се възползва от възможността, която изплува в кризата – нещо, на което „той е майстор“, а икономиката според него има нужда тъкмо от нови възможности.

В „Туитър“ той изброява пет точки, които според него изграждат стратегията на Ердоган по случая: 1) да изолира принц Мохамед от баща му, краля; 2) да не гори мостовете между себе си и краля; 3) да не гори мостовете към Тръмп; 4) да направи така, че принц Мохамед да приме предумишлено убийство; 5) да подрони позициите на принца. Първите три според него са изпълнени още с речта на Ердоган от вторник, а четвъртото – донякъде, след като Мохамед бин Салман вчера нарече случилото се „отвратително убийство“.

Аслъ Айдънташбаш от Европейския съвет за външна политика (ЕВСП) определя целите на Турция като „стратегически“ и опит за промяна в американската политика, за да не базират американците „цялата си близкоизточна политика на Мохамед бин Салман“.

Ограничения

Турция може да иска да създаде неприятности на уахабитското кралство, но пред тези усилия има ограничения и САЩ са едно от тях, пише Хусейн Ибиш за „Блумбърг“. Той отбелязва, че Ердоган вероятно е решил да премълчи известни му факти във вторник заради сложните отношения както със САЩ, така и със Саудитска Арабия. Анкара изчислява докъде може да стигне, като има предвид съперничеството с Рияд.

Напоследък Ердоган все повече говори за глобално лидерство на мюсюлманите, а саудитското кралско семейство смята това за свое „право по рождение“. За Рияд освен това Анкара е центърът на враждебен алианс на ислямисти, включващ Катар и „Мюсюлмански братя“. Независимо от това, отбелязва Би Би Си, Турция уважава Саудитска Арабия като пазителя на светите места за исляма.

Особено деликатно бе предизвикателството в лицето на Хашокжи като глас срещу Саудитска Арабия от Турция. Убитият журналист смяташе да създаде телевизионен канал, базиран в страната, както и редица уебсайтове и политечска група в САЩ, която да лобира за по-голяма роля на „Мюсюлманските братя“ в близкоизточната демокрация, пише агенцията.

Сега Турция може и да вижда шанс да дискредитира Саудитска Арабия, но Ердоган внимава. И изпращането на шефа на ЦРУ Джина Хаспъл в Анкара вероятно е с желанието да бъде предадено ясно послание в Турция: да не се опитва да свали Мохамед бин Салман, защото ще наруши деликатен баланс.

Според Гьонюл Тол от Центъра за турски изследвания към Близкоизточния институт в САЩ Ердоган не би искал да действа сам срещу саудитците, а би предпочел да представи случилото се като „световен проблем“, пише „Вашингтон пост“. Въпросът е и как Турция да запази преговорната си сила, докато договори отношенията със Саудитска Арабия и САЩ, които желае.

Играта на Ердоган

Каква е играта на Ердоган, пита кореспондентът на Би Би Си в Турция Марк Лоуън. Той обръща внимание, че ако човек напише „Ердоган напада“ в „Гугъл“, ще излезе безкраен брой резултати, а тонът за Саудитска Арабия, напротив, е много „по-братски“, както и да изглеждат посланията.

Изглежда целта му е да покаже, че въпросът не е за Турция и Саудитска Арабия и че връзките между двете държави са твърде важни, колкото и да са обтегнати. Източници на Би Би Си сочат, че целта е крал Салман да бъде накаран да действа, без да се отправят директни призиви. „Ако Ердоган кажеше на краля да уволни Мохамед бин Салман, това би било най-добрият начин да бъде накаран да не уволнява престолонаследника,“ смята събеседник, близък до президента.

Така целта е клин между бащата и сина, но ключът не е в Рияд, а е във Вашингтон. Засега обаче това изглежда няма да се случи – крал Салман обяви след убийството, че службите ще се преструктурират под ръководството не на кого да е, а именно на принц Мохамед.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar