В четвъртък Европейската комисия обяви наказателни процедури или предупредителни искания срещу България в шест различни области.

Първата е във финансовата сфера. България и още 11 държави трябва да приложат изцяло промените в евродиректива за пазарите на финансови инструменти в националното си законодателство.

България закъснява, въпреки че първоначалният срок за прилагането е бил удължен с една година – от юли 2016 г. на юли 2017 г.

Проверка на „24 часа“ установи, че изцяло нов закон за пазарите на финансови инструменти вече е внесен в парламента, но не е окончателно гласуван. В него са записани

най-мащабните

промени в сектора

от 10 години насам,

смятат експерти. Те засягат както инвестиционните посредници, така и всички потребители на финансови услуги. Законът предвижда инвестиционните посредници да имат по-голям собствен капитал, а в управлението им да има поне двама души, които имат минимум 5 години опит на ръководни позиции.

Предвидена е институционална процедура за оздравяване на посредници в лошо финансово състояние. Пазарът се отваря и за такива от други държави в ЕС, които могат да работят чрез агенти. Преминаването към новия режим ще ги задължи да въведат нови, по-надеждни информационни системи. За да предлагат дадена инвестиционна услуга

трябва да имат

лиценз точно за нея

Новата регулация разширява сферата на действие на фондовата борса, което означава изкарване на повечето сделки на регулирания пазар. На него пък се въвеждат специализирани сегменти като например този за търговия на дялове от малки и средни предприятия.

До 2 месеца България да въведе в законодателството си разпоредбите за улесняване на обмена на доказателства в рамките на ЕС, настоява комисията. Става дума за директива на ЕС за европейската заповед за разследване по наказателноправни въпроси. По силата на европейската заповед за разследване властите в дадена държава може да поискат от своите колеги от тяхно име например да претърсват, изземват веществени доказателства или да разпитват свидетели. Очаква се това да подобри работата по разследвания за общата престъпност и по-конкретно по случаи на

тероризъм,

корупция и

организирана

престъпност

У нас вече бе изготвен Закон за европейската заповед за разследване, който на 7 декември 2017 г. се прие на първо четене от парламента. Предстои окончателното му гласуване. Европейските заповеди за разследване ще се предават чрез всички възможни или подходящи средства – например със защитената телекомуникационна система на Европейската съдебна мрежа, Евроюст или други канали, става ясно от законопроекта.

В него пише още, че ще се опрости и ускори процедурата, свързана с трансграничните наказателни разследвания в ЕС, като това ще става бързо и без никакви допълнителни формалности.

Освен това европейската заповед за разследване ще намали и документацията чрез въвеждането на единен стандартен формуляр, с който

органите ще изискват

помощ при нужда

от доказателства

България не е изпълнила и задължението си според правото на ЕС по директивата за правото на достъп до адвокат в наказателно дело.

„В ЕС всяко лице, заподозряно в извършването на престъпление, има основното право на справедлив съдебен процес и на защита. Директивата за правото на достъп до адвокат допринася за гарантирането на това основно право“, посочват от ЕК. Директивата трябваше да бъде въведена в националното законодателство до 27 ноември 2016 г. През януари 2017 г. комисията изпрати на българските власти официално уведомително писмо. Резултати още няма.

Два месеца ни дава ЕК да приложим правилно директивите за електроенергия и природен газ. Че държавата ни има „спорни“ моменти по повод монопола на „Булгартрансгаз“ с Брюксел, обяви и премиерът Бойко Борисов. През 2016 г. той настоя да се обясни на Брюксел защо ни е важно да запазим собствеността върху газовите тръби.

Исканите от Брюксел промени са вече записани в проект за промени в Закона за енергетиката. Проектът е публикуван за обществено обсъждане преди дни. Нови текстове в член 81 гласят, че собственикът на мрежата, в случаите когато е определен независим системен оператор на газопреносна мрежа, и операторът на съоръжение за съхранение на природен газ, когато са част от вертикално интегрирано предприятие, са независими по отношение на правноорганизационната форма.

Вкарва се и още една промяна: „Персоналът на оператор, който е бил част от вертикално интергрирано предприятие, не се прехвърля към предприятия, изпълняващи някоя от функциите по производство или доставка“, тоест хора, които са били в БЕХ, нямат право да се прехвърлят към НЕК, ЕСО, „Булгаргаз“ или „Булгартрансгаз“.

Има промяна и в аналогичен текст за електропреносната мрежа. Но всички те не са още влезли в сила.

Брюксел е предявил иск срещу България и Холандия пред Съда на ЕС, защото двете държави са се забавили прилагането на директивата за намаляване на разходите за високоскоростни мрежи.

Тя е трябвало да бъде въведена в националното законодателство до 1 януари 2016 г.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar