След като Европейският парламент направи безпрецедентна стъпка, като задейства наказателна процедура срещу Унгария, три ключови страни в спора ще определят какво ще се случи отсега нататък, пише „Политико“. Това са правителствата в ЕС, които трябва да решат как да отговорят на действията на парламента, основната дясноцентристка група в европарламента, която е подложена на призиви да изгони управляващата в Унгария партия „Фидес“ от редиците си, и правителството на премиера Виктор Орбан.

Какво ще направи ЕС

Вероятно не много и почти със сигурност не много в близкото бъдеще.

Според процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС, задействана от парламента, сега щафетата се прехвърля към Съвета на ЕС, съставен от правителствата на държавите членки. Пръв ще разгледа въпроса Комитетът на постоянните представители на държавите членки (КОРЕПЕР). „Те ще решат как да очертаят дебата“, коментира източник от ЕС.

След това Унгария ще бъде включена в дневния ред на Съвета по общи въпроси, съставен от министрите по европейските въпроси на държавите членки. Според чл. 7 съветът „може да констатира, че има явен риск от сериозно нарушаване“ на основните ценности на ЕС, след като изслуша обвинената страна. В текста обаче не са посочени никакви крайни срокове. За да се заключи, че има такъв риск, е необходимо мнозинство от най-малко четири пети от членовете на съвета.

Пример за това колко бавно се движи процедурата е случаят с Полша. Европейската комисия задейства чл. 7 срещу Варшава през декември основно заради опасения за върховенството на закона, но съветът все още не е взел решение дали има сериозно нарушение на ценностите на ЕС.

Втората стъпка от процедурата е Европейският съвет, като действа с единодушие по предложение на една трета от държавите членки или на Европейската комисия, след като получи одобрение от Европейския парламент, да установи наличието на тежко и продължаващо нарушение на ценностите отново след изслушването на държавата.

Когато е направена такава констатация, съветът може с квалифицирано мнозинство да вземе решение за спирането на някои права, произтичащи от прилагането на договорите по отношение на въпросната държава членка, включително и на правото й на глас. Сред правителствата в ЕС обаче засега, изглежда, няма особено желание да се стигне толкова далеч, коментира „Политико“.

„Член 7 има за цел да възстанови условията за диалог. Целта не са санкции“, коментира високопоставен служител от западна европейска държава.

Унгария вече заяви, че ще блокира всяка стъпка срещу Полша, а Варшава се закани да върне услугата. По-рано днес Чехия също застана на страната на Будапеща. И други правителства, които са подложени на критики за своите демократични стандарти, вероятно се безпокоят от създаването на евентуален прецедент, който може да се окаже опасен за тях.

Крайната стъпка в процедурата по чл. 7 (вот за лишаване на страната от право на гласуване) изисква само квалифицирано мнозинство (55% от държавите членки, представляващи най-малко 65% от населението на ЕС, разбира се, без обвинената страна). За да се стигне дотам обаче, съветът ще трябва да е дал единодушното си съгласие при предната стъпка.

Какви са опциите за Европейската народна партия

Ориентирани към политическия център членове на Европейската народна партия (ЕНП), най-голямата група в европарламента, искат „Фидес“ да бъде изключена от редиците й. Въпреки вота в парламента обаче официални лица от ЕНП твърдят, че лидерите не проявяват желание да предприемат подобна стъпка.

Председателят на ЕНП Жозеф Доул и Манфред Вебер, лидерът на групата в европарламента, имат явен стимул да задържат „Фидес“ – да увеличат шансовете на ЕНП да остане най-голямата партия в парламента след изборите през май догодина. Вебер наскоро обяви кандидатурата си за председател на Европейската комисия и ще се нуждае от парламентарно мнозинство, за да постигне целта си.

ЕНП бе разделена при гласуването на процедурата срещу Унгария в сряда. Като цяло много нейни членове от Северна Европа подкрепиха мярката, докато тези на юг и на изток предпочетоха да я отхвърлят.

От националните партии ще зависи дали да подадат молба за изключването на „Фидес“. Ако седем партии членки от пет държави направят такова предложение, политическото събрание на ЕНП ще разгледа въпроса и ще вземе решение.

Орбан е заявявал, че иска да остане в ЕНП, но също така е давал знак, че може да сформира група с десни популисти.

Според евродепутата от „Фидес“ Дьорд Шьопфлин има три възможни сценария. При първия нищо няма да се промени между „Фидес“ и ЕНП. При втория „Фидес“ ще бъде изключена, което според Шьопфлин би било „много лошо за ЕНП“. А при третия една част от ЕНП, близка до политическия център, ще се отцепи и ще сформира съюз с партията на френския президент Еманюел Макрон. „Не знам кое ще се случи… но което и да е, Орбан печели“, допълва Шьопфлин, посочвайки близки по възгледи партии, с които може да работи „Фидес“ – полската „Право и справедливост“ и Датската народна партия.

Ами Орбан?

Стратегията на унгарското правителство засега, изглежда, е да изчака бурята да отмине. Орбан обаче не дава знак за отстъпление. В реч преди гласуването на решението в европарламента Орбан изнесе войнствена реч и заяви, че Унгария е наказвана за това, че защитава консервативните християнски ценности.

„Фидес“ може да се опита да оспори по съдебен път решението и твърди, че парламентът е сгрешил, като не е преброи гласувалите с „въздържал се“, когато е определил дали са събрани необходимите две трети от гласовете. Като не е взел предвид въздържалите се, европарламентът е следвал съветите на собствената си правна служба.

Настрани от това официални лица от „Фидес“ намекнаха, че са доволни да участват в дългата игра и да изчакат новия Европейски парламент и еврокомисия догодина, които според тях ще бъдат по-добре настроени към Унгария. Според някои наблюдатели Орбан може да използва поражението си в Страсбург, за да разпали поддръжниците си у дома.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar