Началниците в прокуратурата прекараха „приятен“ уикенд. И не пожелаха да спестят на обществото разрастващите се протести, обсаждането на съдебни палати и затварянето на улици, ревовете по социалните мрежи и безумните разсъждения по въпросите на неизбежната отбрана, за която много от изказалите се май чуха за първи път. Когато тълпата влезе в съдебната зала, правото излиза през прозореца. Случаят с д-р Иван Димитров от Пловдив, арестуван заради убийството на крадеца Георги Джевизов-Плъха, предизвика поредната масова истерия и всенароден гняв, аранжиран с гайди и хоругви.

За да се избегне поредният безумен натиск на тълпата, някой трябваше да я осведоми. Прокуратурата само съобщи, че докторът е задържан и обвинен. С три дни закъснение се разбра, че историята не е такава, каквато се представя във „Фейсбук“ и в медиите. Никой не си направи труда да говори. Все пак през почивните дни е имало само дежурни прокурори, които няма да посмеят да кажат нещо, а

началниците им бяха в почивка

През това време спекулациите растяха пропорционално на липсата на информация – нападнал го е един, не, били са двама, отворили са гаража, не, влезли са в къщата, където спят жена му и децата, имало е нападение с нож, стрелба и какво ли не още. Накрая стигнахме до тотална истерия – по улиците маршируват хора, искащи закон, който да им даде право да стрелят по крадци, от телевизорите политици им обещават такъв, а уж опитни юристи се изказват експертно при невероятната липса на фактология.

Накрая се оказа, че компютрите са компоти. Взлом в жилището не е имало, обект на посегателство е бил гаражът, а лекарят изобщо не се е опитал да направи нещо друго, въпреки че е имал тази възможност, и направо е започнал да стреля. След това отново не се е обадил на полицията, а с помощта на приятели е прикривал следи – събирал е гилзи, чистил е кръв, молил е да се изтрият видеозаписи. И е отказал да съобщи в полицията за случилото се.

Прокурорите са знаели голяма част от това още на 3 март –

нали именно те разкриха стрелеца, той не се предаде.

Знаем каква е тезата на разследващите. Те не искат да говорят, докато не са си закрепили нещата по законов път, защото иначе разследването може да се провали. В това има логика, но този поглед е много стеснен, особено когато става дума за случай като пловдивския и когато става дума за такива протести като тези в центъра на София, Пловдив, Стара Загора, Варна.

Магистратите наистина не би трябвало да се интересуват от общественото мнение, но не могат и да забият нос в закона и да не ги интересува общественото спокойствие и какво става по улиците. През уикенда бе разпространено само съобщение, че на лекаря е повдигнато обвинение за умишлено убийство, което още повече разпали страстите. След това се оказа, че това било работно обвинение, ама кой вече се интересува от такива подробности.

И никой не вярва. Иди обяснявай, че не е добре да се убива, след като три дни всевъзможни знаещи глави са ти говорили от телевизора и интернета тъкмо обратното. Обясни, ако можеш, че неизбежната отбрана е регламентирана в Наказателния кодекс, може би не по най-прекрасния начин, но я има и в голяма степен е ясна –

можеш да се защитаваш, да отвръщаш на удара, да убиеш дори,

но при определени условия – например, ако в жилището ти е проникнато с взлом или насилие. Важно е обаче, че защитата трябва да бъде съразмерна на нападението – ако те нападат с пръчка, нямаш право да стреляш. При уплаха и смущение се допуска превишаване на неизбежната отбрана.

Политиците, които се закачиха за протеста, хукнаха да променят закона. Иди им обяснявай, ако можеш, че първо, регламент има, и второ, толкова важен въпрос не бива да се обсъжда и променя в рамките на три дни само защото една или друга партия иска да се бие в гърдите с подобно постижение. Да, подобен случай може и трябва да бъде повод за обсъждане, но не и по този начин – пожарникарски и с написани на коляно закони. Напатили сме се от такова законотворчество.

Само за сведение на невежите политици: Неизбежната отбрана е регламентирана в общата част на НК, където са заложени принципни постановки – какво е престъпление, кога го има и кога не. Тази част на закона, за разлика от специалната, където са описани различните видове престъпления, се променя сравнително рядко точно поради факта, че регламентира принципи, т.е. кога и как държавата трябва да реагира. Ето защо всички промени там трябва да бъдат много внимателно и подробно обсъждани. В противен случай могат да нанесат повече вреди, отколкото ползи.

Всичко останало е див популизъм

И спор герой ли е д-р Димитров, или не. Забележете, че говорим за лекар, тоест за човек, положил Хипократовата клетва и поел мисия да спасява човешки животи. За лекар, когото прокуратурата обвинява, че дебнал крадеца, трил следи, крил оръжие, отказвал да уведоми полицията.

Проблемът тук е ненормалността на всички нива. Вероятно причината за това е, че у нас не са останали хора, които да вярват на МВР. Образът на институцията за тях е символ на корупция, мързел, лъжа и лошо свършена работа. Жертвите на обири най-добре знаят това.

Именно заради бездействието на държавата рецидивисти продължават да крадат, а потърпевшите искат да ги стрелят. Кратко и ясно. Като няма правосъдие, сами ще го въздадем.

И пак поради същата причина няма кой да повярва на прокуратурата, когато казва, че докторът е извършил престъпление. В този случай никой не спори дали Димитров се е отбранявал, дори прокуратурата. Повече от ясно е, че нападение срещу собствеността му е имало. Затова му е повдигнато обвинение за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Проблемът не е в това, че е реагирал, а в начина, по който го е направил. Големият проблем е, че толкова много хора са убедени, че това е единственият правилен начин на действие.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar