Понякога се отказваме доброволно от свободите си, за да се изправим пред приближаваща заплаха, която представлява по-голяма опасност от временната загуба на някои фундаментални права. Това обаче не трябва да продължава дълго, предупреждават френски юристи и асоциации.

След приемането на закона за „санитарното извънредно положение“, целящо борба срещу коронавируса, Франция отново влезе в извънреден режим, който предвижда с цел да се гарантира изолацията мерки, ограничаващи свободата на движение, на събиране и на предприемачество.

Асоциации като Лигата за защита на правата на човека, депутати от левицата и магистрати незабавно вдигнаха тревога за „прекомерните правомощия“, които получава изпълнителната власт, и призоваха времетраенето им да бъде стриктно ограничено.

Този нов режим, основаващ се на модела на извънредно положение, предвиден през 1955 г. – подобна мярка беше въведена след джихадистките атентати през 2015 г. – се налага за срок от два месеца. За удължаването му е необходимо приемането на нов закон.

„В историята на републиката е имало значителни ограничения на свободите по време на войни или при извънредни обстоятелства, или с цел борба срещу холерата и испанския грип, но никога не е имало ограничения с такъв обхват по здравословни причини“, подчертава Серж Слама, преподавател по публично право в Университета на Гренобъл.

В една страна, която е „във война“ срещу COVID-19, никой не поставя под въпрос необходимостта от тези мерки, защото „първата от свободите е правото на живот“, отбелязва Жаки Кулон, главен секретар на Ю Ес Ем, водещия синдикат на френските магистрати.

Безпрецедентно е, че прилагането на закона засяга цялото население: „това е несъизмеримо с извънредното положение, въведено с цел борбата срещу тероризма“ и следователно засягащо ограничен брой хора, подчертава магистратът.

Френската Лига за защита на правата на човека вече поставя под въпрос „пропорционалността на предвидените санкции“, които стигат до лишаване от свобода при неспазване на изолацията. Тя обещава да следи бдително за „изкушението на сигурността“, което би довело до включването в закона на разпоредби, премахващи свободите, посочва нейният ръководител Малик Салемкур, давайки за пример използването на наблюдателни дронове от няколко общини.

„Превръщане на извънредното в нормално“

„Това ще има доста дълбоко отражение върху онова, което властите могат да правят с цел контрол на населението“, опасява се Серж Слама, подчертавайки, че „проблем е само продължителното запазване“ на разпоредбите.

„Превръщането на едно извънредно положение в нормално означава, че след известно време хората свикват с посегателствата срещу свободите. Това е опасността“, смята изследователят.

Оценка, с която е съгласен Патрис Спиноси, адвокат с право да практикува пред френския Държавен съвет (най-висшата съдебна административна инстанция в страната, която освен това съветва правителството по юридически въпроси) и пред Конституционния съвет (който проверява дали законите съответстват на конституцията): според него се наблюдава „забележимо отслабване на свободите след извънредното положение през 2015 г.“. „Балансът между свобода и сигурност е нарушен. Вече има само една политическа реч – тази, която цели да гарантира сигурността на французите и която като цяло е умерена, но която никога не се преразглежда“, отбелязва той.

Преди атентатите от 2015 г. извънредно положение е било въвеждано няколко пъти – по време на войната в Алжир или, през 2005 г., за да се сложи край на размириците в предградията – но никога не е траело толкова дълго: близо две години.

„Никой не виждаше опасността. Виждате я, когато сте политически опозиционер, на когото пречат да демонстрира, мюсюлманин, поставен под домашен арест без валиден мотив, или когато ви направят обиск по донос. За целия период на извънредното положение (въведено през 2015 г.) делът на обиските, довели до съдебно преследване, е 5 на сто“, твърди адвокатът.

Когато Франция най-накрая сложи край на извънредното положение през ноември 2017 г., това се случи на цената на прехвърлянето на няколко от разпоредбите му в законовата база за борбата срещу тероризма.

Разглеждайки текста по време на заседание, магистрат от Държавния съвет описа засилването на правомощията на административната полиция като „вселена в процес на постоянно разширяване“.

Разпоредби, създадени за борба с терористите или вандалите, се „промъкнаха“ в ежедневието ни, твърди Спиноси. „Срещу „жълтите жилетки“ ще бъде използван отново „периметърът за сигурност“, с претърсване на превозни средства. Използването на „превантивно“ полицейско задържане, което е отклонение от нормалната наказателна процедура с цел поддържане на реда, ще се случва все повече.“

Според Малик Салемкур извънредното положение съдържа зародиша на една „отрова“ за върховенството на закона, за „възможността една власт да бъде контролирана от друга“.

Макар че по принцип не е против санитарното извънредно положение, Серж Слама се опасява, че то „може да бъде лаборатория на това, което ще преживеем в бъдеще със затоплянето на климата“, и смята бдителността на гражданското общество за „най-добрата гаранция“ срещу злоупотреби. /БТА

Коронавирусът е най-голямата тема за България и света, но ако искате да следите лесно какво друго си струва да знаете, четете новата рубрика „Новини без коронавирус“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar