– Господин Димитров, предстои приемане на промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от парламента. Кои са най-важните нови текстове?

– Законопроектът предвижда значителен брой изменения и на практика представлява новата регулаторна рамка, която ще се прилага в телекомуникационния пазар в следващите поне 10 години. Най-важните цели на законопроекта са следните: осигуряване на свързаност за всички потребители, включително насърчаване на развитието на мобилните мрежи от ново поколение, сигурността на мрежите и услугите, запазването на ефективната конкуренция с цел осигуряване на широк избор за потребителите от нови услуги и осигуряване на високо ниво на потребителска защита чрез по-фокусирани правила при минимална регулаторна намеса.

Постигането на всяка една от посочените четири цели се осигурява чрез прецизиране на съществуващите правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и допълването с нови съгласно европейската регулаторна рамка.

– Какво налага измененията в закона?

– Законопроектът ще въведе Директива 2018/1972, позната като „Европейски кодекс за електронни съобщения“, която е

последната

цялостна

ревизия

на регулаторната рамка на електронните съобщения в Европейския съюз. Ние, както и всяка друга държава членка, сме задължени да променим законодателството си, така че то да съответства на Европейския кодекс най-късно до 21 декември 2020 година.

Целта на проекта, който в момента се обсъжда в Народното събрание, е да се насърчат иновациите, икономическия растеж и да се улесни ежедневната дейност на гражданите, администрацията и бизнеса, като по този начин ИКТ секторът ще стане двигател на цифровата икономика и цифровото общество.

– Вкарването на високоскоростен интернет в универсалната услуга означава ли, че до такъв ще имат достъп всички в България на ниска цена?

– В изменението на ЗЕС е предвидено универсалната услуга да осигури подходящ широколентов достъп до интернет с определено качество на всички потребители независимо от географското им местоположение на територията на страната на достъпна цена, чрез който ще могат да се поддържат най-малко услуги, необходими за участието на българските граждани в социалния и икономическия живот. Това може да са електронна поща, търсачки, базови онлайн инструменти за обучение и образование, онлайн вестници или новини, закупуване или поръчка на стоки или услуги онлайн, търсене на работа и инструменти за търсене на работа, интернет банкиране, използване на електронни административни услуги и др.

– С новите текстове ще бъде ли решен проблемът с кабелни оператори, които не заплащат авторски права за излъчваните от тях канали?

– Тези въпроси са предмет на подробна уредба в Закона за авторското право и сродните му права, голяма част от която също въвежда европейско законодателство. В специалния закон са предвидени механизми за защита на авторското право и сродните им права, съответно контролни правомощия на държавни органи.

Действащият ЗЕС вече предвижда разпоредби, които

задължават

кабелните

оператори да

обявяват

публично броя

на абонатите си,

което е прието с цел защита на авторските или сродните им права.

– Има ли текстове, които биха затруднили работата ви?

– Комисията за регулиране на съобщенията активно участва във всички етапи на изготвянето на законопроекта, като считаме, че разпоредбите на директивата ще се въведат точно. В процеса на работа не сме идентифицирали разпоредби, които да поставят под съмнение бъдещата ефективност на регулатора. Законопроектът се придържа стриктно към текста на Европейския кодекс за електронни съобщения, който е на изключително високо ниво на хармонизация и предписва точно правомощията на регулаторите. Вярваме, че текстът на европейското законодателство, съответно въвеждането му в националния закон, не би затруднил, а предоставил повече от адекватни правомощия на комисията, за да отговори на предизвикателствата в сектора.

– Предложението за създаване на виртуални оператори удачно ли е, след като се оказа, че останаха неизползвани честоти, въпреки че бяха дадени на различни дружества?

– Настоящият текст по отношение на достъпа на виртуални оператори до съществуващите мрежи е изцяло взет от изискванията на кодекса. Разбира се, такъв достъп може да се предоставя единствено след пазарен анализ, направен от КРС. Предвидените регулаторни инструменти дават възможност за гъвкавост на националните регулаторни органи, така че да стимулират разгръщането на високоскоростни и свръхвисокоскоростни мрежи с оглед осигуряване на повсеместна свързаност. Това важи както за фиксираните, така и за мобилните. При предоставяне на честотите регулаторът следва критериите, заложени в ЗЕС, които трябва да се отчитат при определяне на режима на използване на радиочестотния спектър.

– Има ли вече яснота кога ще бъдат освободени честоти за 5G и на каква цена ще бъдат те?

– Оптимизирането на таксите за радиочестотен спектър е важно условие за повече инвестиции в сектора, чрез което ще се даде възможност на предприятията да ползват по-широки честотни ленти и да изграждат мрежи с по-голям капацитет за предоставяне на високоскоростни широколентови услуги с по-добро качество.

КРС предприе действия за

намаляване

на таксите

за предоставяне и ползване на радиочестотен спектър в технологично неутралните обхвати с цел насърчаване на инвестициите в инфраструктурата и стимулиране на иновациите.

Необходимо е да се отбележи, че спектърът, който е предоставен към момента на мобилните предприятия, е технологично неутрален и същият би могъл да се използва за 5G.

– Как се регламентира изграждането на мрежите от пето поколение и предвижда ли се облекчен режим за тях?

– Законодателството ни бе преразгледано, така че да установи адекватна среда за изграждане на нови съоръжения, както и обновяване на съществуващите.

С изменението на ЗЕС се въвеждат правомощия на КРС да създаде и поддържа регистър на приемно-предавателните станции на мобилни мрежи. Съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) на регистрация подлежат и дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на станциите, както и тяхната подмяна или допълване. КРС е в процес по изготвяне на регистър на станциите на мобилни мрежи, като основната цел е да се намали административната тежест за мобилните оператори и да се облекчи процесът, през който те преминават за всяка базова станция.

– Трябва ли да се провеждат търгове за честотите за новата технология, или по-справедливо е операторите да получат равни честотни ленти, които да заплатят?

– Предоставянето на спектъра ще бъде съгласно разпоредбите на ЗЕС, където е предвидено КРС по собствена инициатива или по инициатива на предприятие да стартира провеждането на състезателна процедура.

В случай че наличният свободен радиочестотен спектър е достатъчен за ползване от всички лица, подали намерение за получаване на честоти, комисията издава разрешение.

В случай че свободният ресурс не е достатъчен,

КРС обявява

тръжна или

конкурсна

процедура

Книжата се приемат с решение на КРС и съдържат правилата за провеждането им.

– Има ли законово ограничение у нас да се използва техника от китайски компании за изграждане на 5G мрежите?

– Предвид това, че въпросът вероятно е провокиран от публичната дискусия за сигурността на мобилните мрежи, наскоро беше обявена Съвместна декларация на Република България и Съединените американски щати по въпросите на сигурността на 5G мрежите. В текста на декларацията

не се засягат

конкретни

производители

на оборудване, а се съдържат ангажименти относно изискванията към доставчиците на мрежово оборудване, което ще се използва в България. Съгласно Решение 756 от 22.10. 2020 г. на МС широк кръг ведомства, включително КРС, ще работят съвместно за изготвяне на доклад в двумесечен срок от решението, в който да се предложат конкретни мерки във връзка с обявената декларация.

За България въвеждането на мрежи от ново поколение е предстоящ процес, който ще даде значителен тласък в развитието на икономиката, услугите и обществото. Този въпрос не на последно място е и от съществено значение за националната сигурност. Ето защо внедряването и развитието на мрежите от ново поколение ще трябва да бъдат сериозно прецизирани относно защитата на комуникационните мрежи от смущения или манипулации, и подсигуряване неприкосновеност на личната свобода.

– Станаха ли по-дисциплинирани операторите, намаляха ли оплакванията от клиенти?

– Има значителен спад в броя на жалбите, подадени в КРС. Ролята на регулатора е да изисква по-голяма отговорност от страна на всички оператори и смятаме, че са по-добре ориентирани към клиентите.

Това, разбира се, се дължи на активните действия на регулатора, КЗП и КЗК по превенция и отстраняване на потребителските проблеми. КРС организира също така и периодични срещи с мобилните оператори, на които се обсъждат най-честите оплаквания на потребителите и се набелязват мерки за тяхното разрешаване.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar