Автор на анализа е столичният адвокат Силвия Петкова, основател на адвокатска кантора „Петкова“. Той е публикуван на сайта ѝ (линк към оригиналната публикация виж тук), а впоследствие е препечатан от „Дневник“.

В началото на обявеното в страната извънредно положение във връзка с разпространението на COVID-19 в страната бяха предприети множество противоепидемични мерки, сред които и забрана за посещение в паркове и градски градини. За неспазването на тази забрана бяха наложени редица глоби за разхождане в парка, в това число и на домашни любимци.

Тук е моментът да припомним, че при издаване и оповестяване на заповедта на министъра на здравеопазването, с която беше въведена забраната, самият той, по време на пресконференция, потвърди, че тя не важи за собственици на домашни любимци. Отделно от това, на интернет страницата на Министерството на здравеопазването беше публикувана изрична уточняваща информация в същия смисъл – че домашни любимци може да бъдат разхождани в паркове и градинки. Единственото правило, което следва да се спазва, е да не се предизвикват струпвания на граждани, като за целта следва да се спазва дистанция от минимум един метър между собствениците на домашните животни.

Въпреки горните уточнения, на множество собственици на домашни любимци също бяха наложени глоби за разхождане в парка. Това е нормално, тъй като между писмената заповед на министъра на здравеопазването и неговите устни уточнения, както и уточненията, публикувани на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, приложение намира именно заповедта, тъй като само тя има характер на административен акт.

Следва да се има предвид обаче, че нарушението на противоепидемични мерки се наказва единствено, когато е умишлено. При наличието на устни уточнения на пресконференция и официално уточнение, публикувано на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в обратния на забраната смисъл, то умисълът отпада и наложените глоби за разхождане в парка на домашни любимци следва да отпаднат.

Отмяна от съда на наложените глоби за разхождане в парка

Вече има множество произнасяния на съдилища от цялата страна относно законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни или други съоръжения на открито. Във всички прегледани съдебни решения наказателните постановления са отменени, съответно отменени са и наложените с тях глоби. Някои от тези съдебни решения са окончателно потвърдени и от втората инстанция.

Отмяна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

Отмяната на наложени глоби за разхождане в парка, за посещения на детски площадки и (спортни) съоръжения на обществени места, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице, е масовият случай.

Наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и/или при издаване на наказателното постановление (НП), с което се налага глобата, означава, че съдът изобщо не стига до гледане на казуса по същество. Въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина се разглеждат само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване. Когато самото производство е водено и извършено порочно, тези въпроси не се обсъждат, т.е. формално може и да е налице нарушение, отмяната става единствено на процедурно основание.

От прегледаните съдебни решения, постановени по дела за разглеждане на законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, за посещение на детски площадки или спортни съоръжения на открито, се наблюдават няколко основни видове нарушения, констатирани от съдилищата.

Първото от тях е

липсата на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Към това процесуално нарушение спада и недостатъчно ясното описание на санкционираното противоправно поведение. Това, обаче, е задължителен реквизит на административния акт (такива са както АУАН, така и НП) и липсата му е абсолютно основание за отмяна.

В тези случаи съдилищата отбелязват, че посочването на обстоятелствата във връзка с деянието съставлява дейност по индивидуализиране на нарушението, която функция – установителна или констатираща, е една от трите основни функции, присъщи на АУАН, редом с обвинителната и сезиращата, и която се изразява именно в констатирането на нарушението чрез индивидуализирането му – както посредством неговото описание, така също и посредством описание на обстоятелствата, при които е било извършено.

Второто най-често срещано съществено нарушение на процесуалните правила е неправилната правна квалификация на противоправното деяние, за което е наложено наказание „глоба“. В по-голямата част от случаите е посочвана бланкетна правна норма, която няма санкционен характер, а санкциониращата разпоредба на Закона за здравето, която определя нарушенията и наказанията, изобщо не присъства в издадените актове.

Към неправилната правна квалификация спадат и случаите, в които в оспорените НП

не е описано защо на конкретната дата е било забранено посещението на паркове,

градинки, детски площадки и спортни съоръжения на открито. Тоест не е цитирана релевантната заповед на министъра на здравеопазването, с която е наложена съответната забрана.

На трето място, често пъти се наблюдава разминаване между обвинението по АУАН и обвинението по НП. При тези случаи, обаче, НП и наложените с тях глоби се отменят, тъй като, както правилно отбелязват съдилищата, недопустимо е за първи път в НП да се въвежда нарушена противоепидемична мярка, различна от посочената в АУАН, тъй като това на практика подмененя неговото съдържание, с което безспорно правото на защита на нарушителя се накърнява съществено. Това е така, тъй като едва с издаването на НП е узнал, че отговорността му е ангажирана за обстоятелства, непосочени в акта, срещу които не е могъл своевременно да се защити (чрез подаване на възражение в 3-дневния срок от издаването на АУАН).

Сред констатираните от съдилищата различия между АУАН и НП се наблюдават и разминавания в описаната от двата акта фактическа обстановка. В този случай отново е налице съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Отмяна поради маловажност

В изключително ограничените като брой случаи от прегледаната съдебна практика, в които не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, съдилищата са отменяли наложените глоби поради маловажност на деянието.

Според закона „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

За да се внесе яснота в тази законова дефиниция, ще споменем един пример от гр. Генерал Тошево. В конкретния случай съдът разглежда казус на мъж, който „извършвал трудовата си дейност по сметосъбирането, когато спрял работа за регламентирана почивка, започнал да пие кафе и срещу него бил съставен АУАН, а впоследствие бил санкциониран“.

В този случай съдът постановява, че съобразно събраните по делото данни, налице е формално нарушение на противоепидемична мярка, въведена със заповед на министъра на здравеопазването, но деянието представлява маловажен случай.

За да обоснове този свой извод, съдът посочва, че „с извършеното нарушение не са настъпили вредни последици, съответно не са увредени в значителна степен нормативните изисквания по въведените противоепидемични мерки на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, не са застрашени от противоправни последици друг по – широк кръг от лица“. Това е така, тъй като пред сградата, където наказаното лице е стояло, пиейки кафе, не е имало сериозно струпване на хора, поради това че на мястото на установяване на нарушението са присъствали единствено наказаният, негови колеги и двама свидетели.

В заключение

Видно от достъпната към момента в различните правно-информационни системи и анализирана съдебна практика по дела за разглеждане законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, няма нито едно наказание, което да е оспорено и да не е отменено. В изключително редки случаи изобщо се е стигало до разглеждане на казусите по същество.

Тук следва да се отбележи, че при отмяната на наложените глоби регионалните здравни инспекции са осъждани да платят разноските за водене на делата, в това число и адвокатските хонорари, които наказаните лица са платили, за да получат правна помощ. Според Закона за здравето и Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции тяхната издръжка се формира от субсидии от държавния бюджет, както и от държавни такси, глоби и имуществени санкции и други източници.

Държавният бюджет, от който се субсидира част от издръжката на регионалните здравни инспекции, пък се формира от различните данъци, събирани от гражданите и юридическите лица, осъществяващи дейност на територията на Република България.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar