Иван Голунов отново е на свобода, доброто му име е възстановено – вече и за онези, които не вярваха, че е виновен. Наказателното дело за опит за разпространение на наркотици в големи размери, по което журналистът бе обвиняем, бе прекратено на 11 юни поради липса на доказателства и от него бяха снети всички обвинения. От момента на задържането на Голунов от полицията от московското управление за борба с наркотиците до прекратяването на делото, което бе оповестено лично от министъра на вътрешните работи Владимир Колоколцев, минаха пет денонощия. Тази безпрецедентно бърза реакция на властите на безпрецедентно силното възмущение на обществото от фалшифицираното дело е морална победа – обществото направи така, че невинен човек да не бъде осъден.

Делото против Голунов фактически е приключено. Но делото срещу системата, в която става възможно такова беззаконие, тепърва започва – иначе такива процеси със сигурност ще изникват отново и отново. Законът трябва да се спазва от всички и за всички, само тогава победата ще бъде окончателна.

Делото срещу Голунов започна така, както навярно започват стотици подобни – заради подобряване на отчетността или по заповед на нечии конкуренти в бизнеса или други недоброжелатели се случва недобросъвестни полицаи да подхвърлят на бъдещите жертви наркотици. Кореспондентът в отдел „Разследвания“ на „Медуза“ 36-годишният Иван Голунов бе задържан в центъра на Москва на 6 юни – полицаите откриха в чантата му пакет наркотици, в рамките на денонощие, през което време на Голунов не било позволявано да заспи, му предявиха обвинение за разпространение на наркотици. Голунов отричаше вина, в нея не вярваха колеги и познати на журналиста, които смятаха, че

това е отмъщение

на някои от героите на неговите разследвания – според самия Голунов зад наказателното му дело стоят хора от разследването му за преразпределението на погребалния бизнес в Москва.

Голунов не е публична фигура, но в негова защита бързо се надигнаха много хора – не само приятели и колеги журналисти, но и много хора, които не го познават.

Такава акция на солидарност Москва отдавна не бе виждала. Веднага се струпаха няколко фактора – очевидната измисленост на обвиненията, демонстративната жестокост на полицаите и накрая – директната лъжа – сайтът на Градското управление на МВР (ГУВД) в Москва публикува снимки от нарколаборатория уж от жилището на журналиста, а в действителност – от друго място (преди от ГУВД да признаят грешката, на тези снимки се позова даже прессекретарят на президента). Голунов все още бе в полицията, когато в Москва започна безсрочен стачен пост пред зданието на ГУВД на Москва на „Петровка“ 38, който не се вдигаше даже нощем. На 8 юни, в деня на съдебното заседание по определянето на мярката за неотклонение на Голунов, стотици хора се събраха, за да чуят решението на Никулинския районен съд.

На 10 юни три всекидневника – „Ведомости“, РБК и „Комерсант“

за пръв път в историята си

излязоха с еднакви първи страници със заглавие „Аз/Ние сме Иван Голунов“ и с искане за щателно разследване по делото на Голунов и спазване на закона от всеки и за всички. За 12 юни бе планиран митинг в подкрепа на журналиста в Москва.

Градусът и мащабът на възмущението по делото срещу Голунов за оказаха изключителни и и доведоха до безпрецедентни последици – не частични и често символични леки отстъпки, както ставаше преди, а за пълен и категоричен отказ от наказателно преследване с формулировка, която напълно реабилитира Голунов и косвено признава грешките на правоохранителните органи (Колоколцев вече обяви оставките на двама генерали от полицията). Така фактически властта наруши своите неписани правила – да не се поддава на влияние и да не изоставя своите.

Имаме ли повод да празнуваме победа? Да. Честното име на Голунов бе възстановено, той е свободен, обществото почувства сплотеността и силата си, властта показа, че невинаги може да си позволи да пренебрегва острото недоволство на гражданите.

Но е важно да не се губи усещането за мащаба на случващото се – едва ли кръгът на съпричастните към изфабрикуването на делото срещу Голунов се изчерпва само с двама високопоставени полицейски служители, за чиято оставка Колоколцев смята да помоли президента. Те очевидно са повече и наказани трябва да бъдат всички, които с действията си превърнаха 5 дни от живота на невинен човек в кошмар.

Важно е обаче да не се губи и стратегическата цел – истории като делото срещу Голунов

не бива да се повтарят – никога и с никого

Законът трябва да се спазва от всеки и да е за всеки, а нарушаването му от хората, които трябва да спазват прилагането, е двойно престъпно. „Наркотичните“ членове на Наказателния кодекс не са единствените, с които полицаите злоупотребяват, и не само те влизат в действие, когато трябва да се подобри статистиката за полицейската работа или да бъде наказан някой, който е неудобен някому – така става и с измамите, с екстремизма, даже с детската порнография. Делата за наркотици на московското управление ще бъдат проучени отново, но едва ли обвинения се фабрикуват само там. Обстоятелствата около ареста на Голунов и следствените действия с него показват, че полицаите отдавна ги ползват.

Очевидно е, че дезинфекция и регулиране на правоохранителната система са крайно важен, но и сложен и дълъг процес, засягащ интересите на много хора във властта и извън нея и съпротивата ще бъде силна. И той отново ще изисква от онези, които искаха освобождението на Голунов, настойчивост, солидарни действия и неотслабващ натиск върху властта. Но ние вече знаем, че сме способни на това и че то дава резултати.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar