Започва втори рунд за шефския стол на СГС
Скоро ще стане година, откакто Софийският градски съд (СГС) е без титулярен председател, след като Калоян Топалов изненадващо подаде оставка в средата на мандата си и стана адвокат. СГС е едно от най-важните звена в системата, дори след като делата за корупция по високите етажи на властта бяха преместени в спецсъда.
През столичния съд минават 1/3 от гражданските дела в страната, както и много от т.нар. знакови процеси. Тук са регистърът на партиите и на вероизповеданията. В него ще се състоят процесите за несъстоятелността на КТБ, конфискацията на Цветан Василев и т.н.
Този съд беше арена на грандиозни скандали, които понижиха доверието в цялата система. „Гнилите ябълки“ още развалят вкуса, когато стане дума за съда. От аферата със записаните разговори, станали известни като „Яневагейт“ и разкриващи задкулисието в съдебната власт, не последва нищо, освен индулгенции.
През март съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) не успя да направи избор между двамата явили се тогава кандидати – редови съдии в СГС – Евгени Георгиев и Светлин Михайлов, някогашен председател. Зад Георгиев, който е в градския съд от 2012 г, застана общото събрание на съдиите. Михайлов се сочеше за фаворит на ВСС, но в крайна сметка беше бламиран. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов тогава обясни, че по негово време са били посети семената, пожънати по времето на Владимира Янева (отстранена, а после и осъдена заради разрешаване на незаконно подслушване).
„Изпълнението на политически поръчки и кражбата на фирми с помощта на съда е започнало много преди това“, заяви Панов по повод скандала с френска фирма, заради който тогавашният посланик на Франция Ксавие дьо Кабан обяви, че в съда има „гнили ябълки“.
Предстои вторият рунд отново между двама – Евгени Георгиев и Алексей Трифонов. Новият кандидат е наказателен съдия от Софийския апелативен съд, зам.-министър на правосъдието в служебното правителство на Огнян Герджиков, а преди това и член на ЦИК от квотата на ДПС. Трифонов е в апелативния съд от октомври 2009 г. Стажът му в СГС е 4 г.
Най-голямата разлика помежду им е, че Георгиев е номиниран и подкрепен от колегите си. В духа на съдийското самоуправление, прокламирано от закона, ВСС би трябвало да предпочете неговата кандидатура. Но сметките и лобитата в съвета не се водят от друга логика. И в първата процедура Георгиев имаше подкрепата на колегите си и се представи на ниво, но това не беше достатъчно.
Кога точно ще е изборът, зависи от това за колко време ще бъде направена атестация на Трифонов. Това може да стане и след съдебната ваканция. По-важният въпрос е дали отново може да се стигне до сценарий да няма избран титуляр. Това ще остави градския съд без председател за неопределено време.
–-
Евгени Георгиев:
Прозрачността на съда е контрол
– Съдия Георгиев, за втори път участвате в тази процедура. Какво се е променило за три месеца, та мислите, че сега ще спечелите доверието на съвета?
– Първия път участвах като самономинация и не знаех какво ще е отношението на колегите ми. После видях, че се ползвам с подкрепата им. Сега 13 колеги ме предложиха на Общото събрание на съда за номиниране и 53-ма от 64-ма ме подкрепиха. Това е много сериозна промяна.
И преди бях подготвен за изслушването. Но тогава работех с писмени материали – със заповеди, становища и т.н. Този път вече имах самочувствието и увереността да говоря индивидуално с колегите. Остава ми да се срещна с още 30-ина души. Което значи, че съм говорил с над 100 съдии. Това ми помогна много да науча повече за съда. Същото направих и със съдебните служители. Запознат съм доста добре със състоянието на съда.
– Какво е то?
– Не е това, което се описва в медиите. Няма ясно очертани големи групи съдии, които да се противопоставят. Има малки групи от съдии, които са приятели или по различни причини нещо ги свързва. Колегите искат да виждат прозрачно управление, което не бяга от отговорност и взема справедливи решения.
– Натовареността ли е най-големият проблем на СГС?
– Да. Съдиите очакват промяна на натовареността. Ако този съд е два или три пъти по-натоварен от останалите, това е абсурдно. Трябва да има пакет от мерки. Ситуацията е извънредна. Това не е нормално положение. При извънредни ситуации се действа с извънредни средства. Но не трябва да се действа на парче и за момента. Трябва да има особено силна подкрепа от ВСС.
– „Гнили ябълки“, „Яневагейт“, „Червей“… Каква е вашата оценка за тези скандали, които приключиха само с индулгенции?
– Оценката я дадоха хората и медиите. Не е нормално да създаваме подобни скандали. Ние трябва да сме най-стабилната институция в държавата. Хората трябва да имат доверие в съда. И ако недоверието изхожда от нас, трябва да го преодолеем.
– Има ли „гнили ябълки“ сред вас?
– Не знам. Не мога да говоря с хипотези. Не мислете, че ние отвътре знаем повече неща. Сигурно има влияния, щом се говори за това. Крушката има опашка. Има други хора и органи, които имат информация. Дори прокуратурата не успява да докаже обвиненията си.
– По време на предишното изслушване, най-много ви нападнаха заради няколкото ви акции в КТБ и за това, че сте фулбрайтов стипендиант. Така ли си представяхте конкурса за председател на СГС?
– Не. За акциите в КТБ въпросите не бяха коректни. Те можеха да бъдат зададени по-рано. Не може да се очаква, че ще познавам имуществените си декларации 10 години назад. След това си направих проверка и видях, че нищо не съм сбъркал. Купувал съм акции, продал съм на загуба, което не подлежи на деклариране. Колкото до „Фулбрайт“, това е изключително престижна стипендия по цял свят. Фулбрайтови стипендианти са нобелови лауреати, президенти и т.н.
– Вие след това говорихте ли с някого от съвета. Или сега във връзка с новата процедура?
– Не. Само сме се поздравявали при случайни срещи. Но нямам проблем да говорим, ако и другият кандидат е съгласен, а членовете на съвета искат да ни опознаят по-добре. Стига това да стане открито, в сградата на съвета.
– Като говорите за откритост и прозрачност, еврорегламентът за личните данни GDPR беше използван като удобно оправдание за намаляването на прозрачността в съдебна власт. В електронното деловодство на СГС например вече да не може да се търси по три имена. Прессъобщенията започнаха да идват с инициали… Това не е ли престараване, което води до цензура? Ако станете председател, това ще се промени ли?
– Не познавам в детайли GDPR, но мога да ви кажа вътрешната ми наклонност. Тя е съдът да бъде колкото се може по-отворен и хората да имат достъп до информация. Защото прозрачността е вид контрол. Колкото е по-свободен достъпът до информация, толкова по-лесно съдът може да е контролиран по добрия начин. Възможно е поради незнание да се стигне до изкривяване.
Вчера например служителите, които заличават личните данни от съдебните актове преди публикуването им онлайн, ми казаха, че се чудят дали да заличават части от решения, свързани с обезщетения за вреди, когато преценят, че това е медицинска информация. Например в дело за обезщетения за получени травми.
За мен това е абсурдно. Като съдия, за да определя обезщетението за един счупен крак например, трябва да съм наясно къде е счупен този крак, какъв е периодът на възстановяването, какви са последиците. И да го сравня с други подобни решения.
–
Алексей Трифонов:
Натовареността е най-големият проблем
– Съдия Трифонов, каква е мотивацията ви – логиката не е ли от апелативния съд да се стремите към върховния, вместо да се връщате в градския, макар и като председател.
– Според закона трябва да имаш три години на последната си длъжност, за да можеш да кандидатстваш за по-високо ниво. А аз много дълго време бях командирован във Върховния касационен съд, тъй като нямаше конкурси. След това бях и зам.-министър на правосъдието. И нямам тези три години. Това е от една страна. От друга, това е един вид ново предизвикателство. Административната работа е по-различна от съдийската.
– А имате ли поглед върху СГС в момента? Преди 9 г., когато сте го напуснали, вероятно е бил различен.
– Едва ли очаквате отговор, че имам поглед. Но има такива проблеми в съдебната система, които са общи. Има ги в и апелативния, и в градския съд. Като натовареността, липсата на достатъчно разкрити длъжности, дори липсата на зали и възможност за провеждане на повече заседания. Натовареността е най-големият, но и най-трудният проблем за решаване. Съдебната палата вече е малка. А единият от начините за решаване на проблема е разкриването на нови щатни бройки.
– Не може броят на съдиите да се увеличава до безкрай.
– Друг момент е да се променят процесуалните закони, така че част от делата да не се гледат от СГС на първа инстанция. Проблемът най-вече е за гражданското съдопроизводство, както и при търговските дела. Но няма и как да е. София е вече 2 млн. души. Почти всички институции са тук, тук са седалищата на големите компании. Има възможност да се помисли как да се намали натовареността на съдиите. Защото в един момент става невъзможно да се работи.
– Били сте зам.-министър и член на ЦИК. Това са политически постове…
– Не бих казал. Служебният кабинет не е оцветен партийно. Не разглеждам така нещата. Преекспонира се и моето участие в ЦИК през 2009-2010 г.
– „Гнили ябълки“, „Яневагейт“, „Червей“… Каква е вашата оценка за тези скандали, които приключиха само индулгенции?
– Това са абсолютно негативни процеси, които влияят зле на имиджа на съда и на работата на колегите и не бива да бъдат допускани. Надявам се, че се работи да не се случват повече. Записите, които излязоха, нещата, които се казаха, са, меко казано, нередни. Не може да има такива процеси в съда. В противен случай не можем да говорим за независим и безпристрастен съд. Всеки има право делото му да се гледа от независим и безпристрастен съд, казва Европейската конвенция за правата на човека. Надявам се повече да не стига до такива неща.
– В концепцията си говорите за съдийското самоуправление. Срещу себе си имате кандидат, който е подкрепен от Общото събрание на съда.
– Не е проблем. Това е съревнование. Законът не го забранява.
– Имало ли е някакви разговори с членове на ВСС?
– Не. Единствено един колега от съвета ме помоли да помисля дали да не се кандидатирам.
– Еврорегламентът за личните данни GDPR беше използван като удобно оправдание за намаляване на прозрачността в съдебна власт. В електронното деловодство на СГС например вече да не може да се търси по три имена. Прессъобщенията започнаха да идват с инициали… Това не е ли престараване, което води до цензура? Ако станете председател, това ще се промени ли?
– Ние трябва да се съобразим с регламента. Но това не трябва да става за сметка на публичността на работата на съда. Трябва да се намери разумен вариант медиите да бъдат информирани, а през тях и обществеността. Делата са публични и медиите знаят кои са страните. Когато журналистите са в залата, никой не може да им попречи да отразят делото. Ако бъда избран, ще помисля как да стане така, че да няма проблеми и обществото да научава какво прави съдът.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте