Парламентът започва спешен ремонт на приетите преди месец поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), които са на път да създадат сериозен хаос в поземлените отношения и дори да блокират кампанията по кандидатстването за директни субсидии за над 1.2 млрд. лв., за която вече са подадени заявления и предстои да се обработват от фонд „Земеделие“.

Преди месец – на 9 май, бяха окончателно гласувани последните (засега) поправки в закона за земеделските земи, внесени по предложение на омбудсмана Мая Манолова и няколко парламентарни групи. Обявената цел на текстовете бе да се избегнат измамите с парцели, с които се кандидатства за подпомагане със субсидии. Оказва се обаче, че тези текстове създадоха сериозни проблеми за легално работещите фермери и нещо повече – невъзможност да изпълнят заложените нови изисквания за верифициране на вече сключени договори за наем на земи, за което беше даден срок само от един месец. Това доведе до сериозно напрежение в земеделския сектор и дори заплахи за протести.

В четвъртък парламентарната комисия по земеделие изслуша на заседание ресорния министър Румен Порожанов и предложи нови поправки на приетите преде месец текстове. Нещо повече – за да може корекциите да станат бързо, те няма да се внасят като отделен закон, a вместо това бяха записани в преходните разпоредби на Закона за рибарство и аквакултури, който се разглеждаше на второ четене в комисията и предстои да влезе за финално гласуване в пленарната зала.

По неофициална информация това ще стане още през престоящата седмица, а някои детайли по корекциите ще се решават директно в зала.

Как законът предизвика хаос

На 22 май в Държавен вестник бяха обнародвани поправки в закона за собствеността на земеделската земя, които парламентът гласува с аргумент, че ще предотвратят опитите за измами при наемането на парцели и съответно кандидатстването за агросубсидии с тях. С тези мотиви в закона бе записано, че всички договори за наем на земеделска земя, сключени за срок над 1 година, както и всички споразумения за тяхното изменение, трябва да бъдат в писмена форма и с нотариална заверка не само на подписите, но и на съдържанието. Бяха разписани и конкретни изисквания какви документи трябва да провери нотариусът при този тип сделки и т.н. В закона обаче бе въведено и изискване, че всички стари договори със срок над 1 година, които са сключени преди влизането му в сила и не отговарят на новите правила, трябва да бъдат потвърдени с декларация от собственика в общинската служба по земеделие в района, където се намира имотът. Заложеният срок за това е един месец от влизането в сила на закона, тоест до 22 юни.

Оказа се обаче, че новите изисквания са трудно изпълними за огромна част от земеделците, особено в заложения едномесечен срок. Пред „Капитал“ фермери съобщиха, че изискването за потвърждаване на вече сключени договори ще важи за почти всички, защото досега практиката е била те да се сключват само с нотариална заверка на подписите, но не и с едновременна заверка и на съдържанието им. Някои от тях не отговарят и на други заложени нови изисквания. Така фермерите се оказват задължени в рамките на няколко седмици да намерят собствениците на наетите земи и да поискат от тях да подадат новите декларации за потвърждение. Особено за по-големите арендатори това означава да търсят предоговаряне с десетки хора.

Според производители, до които „Капитал“ се допита, това изискване и заложеният кратък срок са довели до хаос. „Имам редовен договор със собственик, който живее в чужбина. Въпреки че сме дори приятели от детството и поддържаме добри отношения, той ми отказа да пътува по спешност, за да подаде новата декларация“, коментира пред „Капитал“ земеделски производител. Изпълнителният директор на асоциацията на зърнопроизводителите Ася Гочева коментира, че въпросното правило, което вменява задължение да бъде потвърден от собственика редовен договор отпреди влизането в сила на новите поправки, дори не е конституционосъобразно, защото въвежда правила с обратно действие.

Залогът с неизпълнението на новите изисквания обаче е прекалено голям. В случай че собственикът не потвърди с декларация договора до 22 юни, законът предвижда този договор да бъде анулиран в края на стопанската година, което е през октомври. Така земеделски земи, за които е имало доброволни отношения между наемодател и наемател, ще се превърнат в т.нар. „бели“ петна – парцели, които пустеят и според закона трябва да се разпределят пропорционално по служебен път между арендаторите в едно землище. Това би означавало, че след въпросното разпределение парцелът може да попадне при друг земеделец, а предишният арендатор с непотвърден договор да не може да го предостави по време на проверките на заявленията за директни субсидии (1.3 млрд. лв. за тази година), които се провеждат в късната есен, и това да го лиши от субсидии, независимо че го е обработвал. Нещо повече – ситуацията би била неблагоприятна и за всички фермери, които са кандидатствали за друг тип подпомагане, например агроекологични плащания, с проекти по различни схеми от Програмата за развитие на селските райони и др. При кандидатстването те са посочили определени парцели, които обработват и които трябва да поддържат спрямо изискванията за подпомагане в рамките на няколко години, най-често пет.

В четвъртък по време на заседанието на земеделската комисия в парламента ресорният министър Румен Порожанов съобщи, че „кампанията (за подпомагане на земеделските производители – бел. авт.) е пред срив“. По думите му трябва спешно да се намери компромис за съществуващите случаи с договори за наем, защото е възможно да се стигне до силно увеличаване на т.нар. бели петна.

Корекция на корекциите

В четвъртък земеделската комисия започна работа по спешни поправки, с които да се предотврати хаосът. Заради изтичащия на 22 юни краен срок, в който се изисква декларация за потвърждение от всички собственици, те ще бъдат направени чрез преходните разпоредби на друг закон в процедура на второ четене, макар че нямат никакво отношение към промените в Закона за рибарството и аквакултурите. Поправките предвиждат, че изискването за потвърждение на стари договори за наем ще важи само за случаите, когато земята е отдадена под наем не от нейния собственик – именно при такава хипотеза през миналата година се показаха случаи на опити за измами, довели до спешните законодателни промени. Предлага се и удължаване на срока за потвърждаване с цяла година – до 31 юли 2019 г.

По време на заседанието бе коментиран и друг текст от последните промени, свързан със заложения в момента последващ контрол на нотариално заверените договори за наем от съдиите по вписванията, които ги регистрират. Според Нотариалната камара такова изискване би довело до забавяне на вписванията. Очаква се тези текстове също да отпаднат.

По неофициална информация на „Капитал“ през предстоящата седмица, когато се очаква тези текстове да се гледат в пленарната зала, направо там ще се търси решение и на друг текст, срещу който недоволстват земеделските производители. В момента наемател на земеделски парцел може да го преотдаде под наем на друг земеделец, често след като в договорите е изрично заложена такава клауза. Това се практикува най-вече по линия на „размяна на парцели“ в едно землище между земеделци с цел получаване на по-близък имот, което би оптимизирало разходите и при изготвянето на т.нар. масиви за ползване. Според приетите през май текстове въпросното преотдаване може да се случи само с писмено съгласие на собственика, дори и в договора да е заложена клауза, с която собственикът е дал съгласие имотът му да се преотдава. По информация на „Капитал“ в залата ще се реши дали това изискване да остане по този начин, дали да отпадне или пък да се въведе друг режим – наемателят да може да преотдава парцел след уведомление до собственика.

Как започна всичко

През 2017 г. станаха известни няколко случая в различни части на страната, при които земеделски земи са били преотдадени под наем от фирми, които не са упълномощени от действителните им собственици да ги управляват от тяхно име. Впоследствие е направен опит тези земеделски земи да бъдат регистрирани за получаване на европейски субсидии. Опитите да се парира тази практика, като договорите за наем на земя се обявят за невалидни и се приеме, че възмездно отдаване на земя може да стане само чрез аренда, бяха порязани от тълкувателни решения на ВКС от лятото на миналата година, в които беше обяснено, че няма никакво правно основание да се забрани отдаването под наем на земеделска земя, арендата е само възможност, а не единствена опция.

След като бяха подадени сигнали от собственици в Северозападна България за преотдаване на техни имоти от неупълномощени фирми, омбудсманът Мая Манолова, както неведнъж се случва, направи от това кампания, в резултат на което бяха внесени в парламента спешни законови промени паралелно от две групи депутати. Така под надслова бързо да се предотвратят опитите за измама се стигна до изискването всеки собственик спешно да потвърди с декларация сключения от него договор за наем на земи.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar