Бившият председател на Софийския градски съд (СГС) и настоящ апелативен съдия Светлин Михайлов трябва да получи обезщетение от 4000 лв. заради публикувана информация, че според магистрати се е радвал на „благоразположението на ДПС“.

Това постановява Софийският апелативен съд (САС) по гражданско дело, заведено от Михайлов срещу журналиста от Свободна Европа Борис Митов, новинарския сайт Медиапул и главната му редакторка Стояна Георгиева.

На първа инстанция журналистите бяха осъдени от СГС да платят 60 000 лв. обезщетение на съдията, както и съдебни разсноски за 7000 лв. Сега втората инстанция намалява 15 пъти обезщетението му, отхвърляйки всички други негови претенции.

Единственото, с което се съгласяват апелативните съдии Елизабет Петрова, Катерина Рачева и Мария Райкинска е, че споменаването на „близост“ между Михайлов и ДПС е „позорящо обстоятелство“.

Според тях липсват доказателства за подобна близост, а етичните стандарти на магистратите забраняват на колегата им да има подобни политически връзки.

За какво е делото

Повод за делото са четири публикации от февруари 2018 г. в сайта Медиапул. Техен автор е Борис Митов, който тогава е съдебен репортер в Медиапул, а днес – журналист в Свободна Европа. По онова време Светлин Михайлов е кандидат отново да оглави СГС, а Митов отразява процедурата по избор на председател на най-големия окръжен съд в страната.

В статиите журналистът припомня публично известни и многократно коментирани в медиите факти, свързани с мандата на Михайлов начело на градския съд между 2004 и 2009 г. Коментира и имущественото състояние на съдията, който към онзи момент официално е декларирал, че притежава над 1 млн. лв.

Претенциите на съдията бяха свързани с това, че в тези публикации е бил определен като „скандален“, че се припомня, че е разрешил специалните разузнавателни средства по известната в миналото разработка на ДАНС „Галерия“, както и че се внушават съмнения в начина, по който е забогатял.

На 21 декември 2021 г. командированата два месеца по-рано в СГС съдия Даниела Попова изцяло уважи гражданския иск на Михайлов без да обсъди аргументите на защитата на ответната страна.

На 29 ноември 2022 г. САС е отменил нейното решение, охвърляйки като неоснователни почти всички претенции на магистрата. Втората инстанция постановява, че само в две от общо четитире статии има проблем.

Споменаването на ДПС

Втората инстанция приема за „клеветнически“ единствено твърденията, че „в съдийската гилдия неофициално се говореше, че Михайлов се радва на благоразположението на ДПС, докато беше председател на съда“, както и, че е бил „известен с близостта си до ДПС“.

„Няма съмнение, че ДПС е част от политическия живот повече от 30 години, но съдията според законовите и етичните норми не би следвало да се радва на благоразположението на който и да е участник в политическия живот“, пишат апелативните съдии.

Според тях, „след като не е посочен авторът на изявлението, а същото е представено като слух, в тежест на ответниците е да докажат верността на твърдението, което те не са сторили по делото“.

САС намира проблем и в информацията, че Михайлов е „спазарявал“ подкрепа за избора си сред членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), която е базирана на неназовани „действащи магистрати“.

„Търсенето на подкрепата на вископоставени политически фигури, които да окажат влияние върху вота във ВСС и „спазаряването“ според настоящия съд са обиди, тъй като според изначалното разбиране за разделение на властите съдебната власт би следвало да е независима от останалите две и по Конституция членовете на органа, призван да гарантира тази независимост, не би следвало да се влияят от политически фигури“, казва апелативният съд.

В решението на втората инстанция се добавя още, че „за израза „близостта си до ДПС“ по вече изложените разсъждения съдът намира, че е клеветнически“.

Публични данни за връзки с ДПС

Апелативният съд обаче не обсъжда по същество едно от доказателствата, представени от защитата, което има връзка именно с твърденията за контакти между Михайлов и ДПС.

Става въпрос за статия на „Дневник“ от 27 септември 2007 г., отразяваща преговорите между тогавашните коалиционни партньори от НДСВ, БСП и ДПС за номинации за членове на ВСС от парламентарната квота.

В публикацията се казва, че от движението на Ахмед Доган са лансирали три кандидатури – „на апелативния прокурор на Пловдив Росен Димов, на съдия Иван Димов и на председателя на Софийския градски съд Светлин Михайлов“. От тях впоследствие е избран само Иван Димов, но статията не е публично опровергана нито от ДПС, нито от Михайлов.

Друга косвена връзка между съдията и партията на Доган излезе наяве през ноември 2005 г. Тогава Михайлов предложи на ВСС да повиши колегата му Асен Воденичаров – син на покойния декан на Юридическия факултет на Югозападния университет Александър Воденичаров. По онова време Воденичаров-старши беше действащ член на ВСС, номиниран от ДПС.

Съдиите Петрова, Рачева и Райкинска обаче не коментират тези публични данни. Вместо това, те развиват тезата, че дори споменаването на факти и оценки, които не представляват клевета, създава „негативно впечатление за ищеца“.

„Сам по себе си, всеки от фактите, свързани с конкретни дела, както и с имущественото състояние на ищеца, не представлява клевета, но всички заедно в двете последователни статии в кратък период от време, нарушават изискването за добросъвестно представяне на информация и изкривяват обществения дебат“, гласи още решението на САС.

„Крайно проблематична теза“

Според адвоката на журналистите Александър Кашъмов тезата на съда, че съвкупност от верни факти и допустими оценки може да доведе до създаване на неверен образ на Михайлов е абсурдна. По думите му това разсъждение на САС е „логически противоречиво и отиващо към оценка според лични предпочитания“.

„Не може отделните елементи, за които е прието, че са верни, да водят в своя сбор до невярно слово. Това за мен е крайно проблематична теза“, коментира Кашъмов пред Свободна Европа.

По повод приемането на неофициалната информация за връзки между Михайлов и ДПС за „клеветнически“ адвокатът отбелязва, че „това всъщност са легитимни въпроси, които статиите поставят“.

„Въпросите дали един магистрат е близък или не е близък до политическа партия, както и дали и по какъв начин се мобилизира мнозинството във ВСС да гласува, не са въпроси, които не интересуват обществото. Това не са въпроси от интимната сфера на магистрата, за да се приема, че за тях не може да се пише“, добави Кашъмов.

Той отбеляза още, че „има и по-стари данни за някаква връзка с политическа партия, а фактът, че магистратите са длъжни да се въздържат от политически пристрастия и връзки, не означава, че такива пристрастия и връзки действително липсват“.

Адвокатът каза още, че дебатът за почтенността в съдебната система е поставен в дневния ред на обществото и от докладите на Европейската комисия за напредъка на България в сферата на правосъдието.

Кашъмов припомни, че близкото минало действащи магистрати открито са твърдяли, че именно кадри на ДПС имат влияние при избора на председатели на съдилища. Подобни твърдения са правили бившият ръководите на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, както и бившият председател на Софийския районен съд Методи Лалов.

Размерът на обезщетението

При определянето на размера на обезщетението за Светлин Михайлов колегите му в САС взимат предвид обстоятелството, че почти всички негови претенции са отхвърлени на втора инстанция. Затова и намаляват сумата, която той трябва да получи, от 60 000 на 4000 лв.

„Следва да се съобрази и фактът, че ищецът е публична личност като бивш председател на СГС и търпимостта спрямо медийни публикации би следвало да е по-голяма, още повече като се съобрази, че същият е бил обект на такива публикации с набеждаване в извършване на престъпления по служба през 2008, 2009 и 2010 г. и следователно не за първи път чете за себе си в информационни сайтове и вестници“, добавят апелативните съдии.

От решението им става ясно, че присъденото на Михайлов обещетение трябва да се плати солидарно от автора на статиите Борис Митов и сайта Медиапул, където той е работил към онзи момент.

Според Кашъмов обаче дори този размер е твърде висок при положение, че съдът определя като „клеветнически“ само две конкретни твърдения за „близост“ на Михайлов с ДПС.

„На фона на 60 000 лв. тази сума изглежда малка, но реално средният размер на обезщетенията в голяма част от тези случаи е около 5000 лв. Това означава, че САС от една страна почти не намира основания за отговорност, а от друга определя по-голямата част от средния размер обезщетения“, коментира адвокатът.

Кашъмов добави, че клиентите му ще обжалват решението на втората инстанция пред Върховния касационен съд (ВКС). При делата, в които се претендират обезщетения от над 5000 лв. има предвидена и трета инстанция. Съществува обаче възможност ВКС да не допусне жалбата до разглеждане, ако обоснове преценката си с присъденото от САС обезщетение от 4000 лв.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar